Убийство заради акробати

"Скоро ще направя седем години, откакто съм задържан за убийство. Надявам се на възобновяване на делото, където да докажа, че процесът бе нагласен. Бях най-удобният, който да опере пешкира."
С тази изповед от килията ни посреща в затвора в Белене Милен Иванов. 51-годишният мъж излежава 20-годишна присъда за убийството на бизнесмена Лилян Александров.
Кървавото деяние е извършено на 21 март 2011 г. вечерта. Тогава килър прострелва смъртоносно Лилян, който е изпълнителен директор и старши треньор на клуба по акробатика и батут "Акро арт" в Габрово. Покушението е извършено пред дома на разстреляния, когато се прибирал вечерта.
Милен Иванов е арестуван само часове след зрелищното убийство. Той е собственик на конкурентния спортен клуб по акробатика и батут в града - "Арена". Двамата отдавна имали вражда помежду си според прокуратурата.
"Отношенията ни с него бяха първо на уважение, след това неутрални. Той се опасяваше от възхода на нашия клуб. Моя го създадох, след като дойде един от треньорите в клуба на Лилян. Оплака ми се, че той не плаща редовно заплати, били ниски и предпочита да се отдели от него, предлагайки ми създаването на нов клуб", споделя пред вестника Милен Иванов.
Прокурори и съдии приемат, че конкуренцията между клубовете прераснала в личен конфликт между Милен и Лилян. Два месеца и половина преди убийството Лилян подал жалба за непрекъснат петгодишен тормоз от Милен, "който три пъти чупил предното стъкло на личния му автомобил, рязал гумите на колата и чупил страничните огледала". Лилян описва също, че непрекъснато получавал смъртоносни заплахи от Иванов за него и семейството му.
Магистратите са категорични - Милен е решил, че с физическото отстраняване на Лилян ще се решат проблемите на спортния му клуб "Арена", който е трябвало да бъде изключен на общо събрание на федерацията по скокове на батут. Сбирката е била насрочена пет дни след убийството.
"В продължение на два месеца често посещавал заведение и имал възможност да огледа улицата, на която живеел Александров, да разбере какъв е графикът му и да си състави план. Подсъдимият си набавил и преработен за стрелба с бойни патрони сигнално-загов пистолет", пише в мотивите на Окръжния съд в Габрово, който осъжда на 20 години затвор Милен Иванов на 20 декември 2012 г.
"Твърдя, че делото беше несправедливо. Сигналът е подаден от единствения очевидец - Галя Вълкова. По време на досъдебното производство Галя твърди, че не може да разпознае убиеца. На първото заседание в съда го описва като мургав, с дълга черна, права коса. Аз нямам коса от 15-20 години и още страдам по нея. Не съм мургав и не съм юноша, както казва друг свидетел, а на 46 години тогава", казва в своя защита Милен пред вестника.
Той е категоричен, че "нямаше мои отпечатъци, нямаше натривки, нямаше кръв и оръжие - нищо мое, което да ме уличава в убийството".
И още. По думите на Милен "са изготвяни докладни и протоколи с невярно съдържание и са налице манипулирани доказателства".
"Не съм излизал и не съм ходил никъде онази вечер. Не съм докосвал дори оръжие. Едвам издържам в затвора. Но нямам избор. Разстройвам се, но в депресия няма как да изпадна. Психиката ми е добра", споделя Милен.

Застреляният посягал на състезателки

"Лилян посягаше на състезателките си, целият град го знаеше. Допускам, че това е една от причините той да бъде убит", споделя Милен Иванов.
Затворникът разкрива, че дори момиче от неговия клуб свидетелствало в полза на Милен в съда. "Той й отправял сексуални намеци", казва Милен.