Народът ще заобича: "Живите мъртви" от жълтите павета

Депутатите мумии не ядат кюфтета и не ползват коли

Надя Панкова

Въображението е богатство, но и проклятие. Ако не вярвате, затворете очи и си представете екскурзия в Египет и зърването на бляскавия саркофаг с хилядолетната мумия на Тутанкамон. Културно и естетическо богатство, нали?
Сега ги затворете пак. И си представете депутатите с марли, стърчащи от ушите, закърпени гръдни кошове и пръчка, забита през... както и да е, да държи гръбнака им. Защото именно като мумии определи колегите си депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров.
Преди това сам се оприличи на такава. Представихте ли си ги? Да, истинско проклятие.
След като сам се определи като "мумия извън този свят, която не яде, не спи" и вечно ще преследва социалистите, Тодоров би дори префанатизираните поклонници на Георги Димитров в отношението им към идолопоклонничеството. Мумията на вожда десетилетия наред депресираше столичани и гости на София, след като тялото му бе изкорубено и балсамирано неколкократно, за да може дълги-предълги опашки от уж опечалени комунисти да му се прекланят дори и в смъртта. А Тодоров, явно припомнил си манията на комунистите да балсамират де що вожд им се изпречи пред очите, ги нарече "мумии такива, вижте се на какво приличате".
Та след като Тодоров възроди "Живите мъртви" насред кулоарите в парламента и се самопровъзгласи за мъстиво антисоц зомби, а колегите си отляво нарече мумии, е добре всинца от тях да знаят какво ги чака.

Като начало избраниците да са наясно, че ще им извадят мозъка през носа. Такива са египетските традиции по балсамирането и няма как да не бъдат спазени, ако ще стават истински мумии по протокол. Продължава се с разрез през гръдния кош до стомаха, като така се вадят и вътрешните органи. Следва нанизване откъм гърба с дървена пръчка, за да се докара и след смъртта необходимата изправена стойка, пък макар и леко скована. Тялото се напоява с течност, съдържаща различни концентрации от вода, спирт и други съставки. След това се поставя във вана с балсамационен разтвор, където престоява в зависимост от желанието за дълготрайност на балсамацията. То така, за радост на червени и управляващи, сума мандати може да си седят балсамирани на депутатската банка, нали така? Чак после вече може да са готови - единият да громи социалистите, журналистите, злите ченгета от ДС и каквото си пожелае, а другите - да се чувстват вечни като предшествениците им комунисти. С тънката разлика, че тях народът ще обича - нито ще ядат кюфтета, нито ще харчат бензин за депутатски коли, нито пък ще мислят. То повечето последното и сега не го правят.
На финала тялото се обвива с ленти, напоени в разтвор против разлагане. Поставя се в саркоафаг, откъдето при нужда излиза, за да плаши журналисти и други злосторници. Но това е друг филм.

"Мумията" - по-стара от
Октомврийската революция
В СССР може би са най-ревностните поклонници на мумифицирането след древните египтяни - то не е трупът на другаря Ленин, то не е тялото на Сталин. Ала киното изпреварва и тях. Най-старият филм за мумии съществува още отпреди Октомврийската революция. Първата късометражна лента е още от 1908 г., а най-известният пълнометражен филм е с великия Борис Карлоф от 1932 г. И оттогава мумиите и страхотиите продължават да живеят по ленти и екрани, да плашат и най-закоравелите. Най-новата екранизация е с Том Круз и е от тази година - "Мумията". Поредна версия на стотиците екранизации, посветени на омотани с ленти и с гноящи зъби възкръснали чудовища. Версиите са десетки - "Гробницата на императора", "Мумията се завръща", "Проклятието на гробницата", че дори и "Скуби-Ду" дава дан в истерията. Филми за зомбита като "Заразно зло" и дори екранизираната пародия по Джейн Остин - "Гордост и предразсъдъци, и зомбита", пък правят вечната тема за свръхестествения страх по-приветлива през годините. Вече можем да се гордеем, че и ние сме дали нещо по темата.