Проф. Сергей Игнатов, бивш министър и египтолог: Властта е по-страшна от проклятието на фараона

Антон Тодоров не е мумия, няма защо да ни плаши

Кой е той

Сергей Игнатов е бивш министър на образованието и науката от 2009 до 2013 г., български историк и професор по египтология. Защо политиците се определят като мумии в съвременния парламент, по-страшно ли е да влезеш в прокълната гробница, или да си във властта и нацията ни зомбирана ли е от алчни властници, проф. Игнатов коментира за "България Днес".

Надя Панкова

- Проф. Игнатов, когато политик се самопровъзгласи за мумия подобно на Антон Тодоров от ГЕРБ, това какво значи - мания за оставане във вечността или нещо по-зловещо, нещо друго, което убягва?
- Комбинация от всичко това. Сред политиците има хора с много силно его.
- Като египтолог можете ли да разкажете нещо повече за мумиите - истинските, не тези от жълтите павета?
- Началото на мумификацията в Древен Египет със сигурност може да се датира от края на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Практиката е свързана с вярата в безсмъртието. Сред многото причини телата да бъдат мумифицирани е необходимостта от тяло, в което да се вселява душата на починалия, когато посещава земята. Душата се нуждае от тяло, за да може да общува с живеещите на земята.
- Били сте министър на образованието, познавате доста политици и депутати, но и сте експерт египтолог. Мумиите ли са по-страшни, или политиците?
- Мумиите не са страшни. Те са загадъчни. Ние нарушаваме покоя им, за да възкресим историята на земния им живот. Ползата е взаимна, защото за вечния живот на египтяните е необходимо "името им да бъде в устата на живеещите на земята". Ние, съвременните хора, пък трупаме познание. Историята е човекознание! Политиците днес не са страшни, защото демократичното устройство притежава инструменти за регулиране.
- Може ли да ни направи нещо една мумия политик?
- Не! Всъщност истинските политици управляват себе си, те са личности, които са превъзпитали своето его и са проявление на определени политики. Другият вариант е мандатът да мине в шеги и закачки, от което електоратът ще е доволен, но гражданите - не.
- Проф. Радослав Гайдарски, когато бе министър на здравеопазването, обяви, че смята няколко депутати за луди, в качеството си на лекар и не се посвени да го обяви от трибуната на парламента. Вие като експерт и учен смятате ли, че в родната политика битуват и други мумии освен Антон Тодоров?
- Аз не смятам, че господин Антон Тодоров е мумия. Той е изключително активен. От гледна точка на моята наука мумията е тяло, което не се движи из нашия свят. Може би са имали предвид продукциите на Холивуд, но аз не съм експерт по тази тема.
- След като мумиите нямат мозък, какво говори за някой амбицията му да се окачестви като такава?
- Проява на неразбиране. Но самата дума някак си "дрънчи", звучи плашещо.
- Трябва ли да се боим от мумии - било онези от филмите и легендите за проклятия, било от онези от "жълтите павета"?
- Няма от какво да се боим, но трябва да внимаваме кого изпращаме на "жълтите павета". Всъщност ние винаги изпращаме "себе си", така че няма на кого да се сърдим.
- По време на социализма имаше мавзолей, а в него бе и мумията на Вожда - Георги Димитров. Каква е разликата между начина на балсамиране на тялото на Димитров и тези от времето на Древен Египет? Бихте ли разяснили и какви са "модерните" методи, ако има такива, за запазване на тялото непокътнато?
- Процесът на мумификация в Египет е свързан с горещия и сух климат. След извличането на мозъка и вътрешностите и напълването на тялото със смола, канела, смирна и други благовония накисвали тялото в баня от натриев карбонат в продължение на седемдесет дни. След това го измивали и го увивали в насмолени превръзки. Между тях на определени места поставяли амулети. След това тялото било повивано с по-здрава материя. За разлика от египетските, мумиите на вождовете от двайсети век изискват ежегодна грижа. Мисля, че периодично трябва да бъдат накисвани в специален разтвор за "освежаване".
- Извън мумиите, в кръга на шегата, какви други митични същества има в парламента?
- Всеки човек е отделен свят и навярно всеки ден някои индивиди продуцират различни образи.
- Според вас парламентът дали би бил интересен обект за разкопки на археолозите след примерно 5000 години?
- Разбира се! За съжаление градежът не е много дълговечен. Малко хора знаят, че сръбският архитект от български произход Константин Йованович е проектирал два парламента - нашето Народно събрание и сръбската Скупщина. Той е автор и на проектите на първата сграда на Висшето училище, сега сграда на Факултета по журналистика, която се намира на метри от парламента. Първите заседания на Народното събрание в София са се провеждали в едни бараки, които са били на мястото на днешния грандхотел „София“. Депутатите са гонели кокошките от вътре, за да провеждат заседанията си. Тогава Народното събрание не е било постоянно действащ орган, а депутатите са се свиквали само за отделни заседания. Архивът на Народното събрание обаче със сигурност ще представлява интерес.
- Ако ни управляват мумии, то нацията от зомбита ли се състои и как може да се справим и с двете състояния?
- Нацията не е от зомбита! Народът ни е мъдър и винаги прави правилния избор. А тази история с мумиите може само да ни развесели.
- Кое провокира у вас интереса ви към египтологията, към древността и някога бояли ли сте се от легендите за криещите се в пирамидите проклятия?
- От дете се интересувам от историята на Стария свят. Още във втори клас знаех, че ще стана историк. Бях запленен от героите на древността. В четвърти клас вече знаех почти наизуст Александър Велики на Морис Дрюон. И така, заедно с похода на Александър Велики потеглих на изток и останах в Египет. До ден днешен.
- Кое е по-страшно според вас - да разкопаеш гробница на фараон, над която тегне проклятие, или да си част от властта?
- По-страшно е да си част от властта. Отговорността е огромна, информационната среда на пръв поглед може да бъде осмислена, но всъщност се случва нещо трето или четвърто, комбинация от неизвестни. Светът на науката е по-гостоприемен. Интелектуалната среда е предвидима. По-мъчително е да общуваш и работиш с хора с различно ниво на интелигентност, за които дори родният ни език има различни нива на разбиране.