Изследователят Гено Гечев: Наш предава обирджиите от Арабаконак

Щом не получил дял от парите, издал всичко на турците

Гено Гечев е роден изследовател. Живее в Правец и дълги години се занимава с история. Преподава в местното училище дори и след като се пенсионира. Дълги години той събира информация за обира край Арабаконак. Достигнал е до заключения, които не ги пише в учебниците по история.
Миналата вечер бе премиерата на филма "Възвишение" по едноименния роман на Милен Русков, който пресъздава приключенията на възрожденските "полуреволюционери-полуразбойници", извършили Арабаконашкия обир.

Симеон ДЕМИРЕВ

- Г-н Гечев, как се ражда идеята за обира край Арабаконак?

- Нужни били пари за бунт. С тях трябвало да се закупят оръжия. Парите били малко и не стигали за нищо. Първоначално Левски въвел революционен терор. Започнали да пращат писма на чорбаджиите, че ако не получат исканата от тях сума, един вид ще бъдат осъдени на смърт. А ако дадат, ще имат значима роля в свободната ни страна. Това не помогнало. Няма сведения някой чорбаджия да е дал средства. След това започнали да взимат пари с нападения. Първо се крадяло от български чорбаджии, но парите пак не стигали. Димитър Общи решил да потърси помощ от хаджи Станьо, заможен българин от Тетевен. Той му казал, че колкото и пари да му даде, те пак няма да стигнат. Чорбаджията подсказал на Димитър Общи, че от Орхание (днешен Ботевград - б.а.) тръгват парите с данъците. В прав текст му заявил: "Ако си мъж, направи нещо и ги вземи тия пари, дето ще минат през планината. Нападни я и вземи парите".

- Значи хаджи Станьо дал идеята за обира?

- Той подхвърлил идеята на Димитър Общи. Революционерът първоначално бил резервиран, смятал, че ако извърши обира, ще бъде заловен след няколко месеца. Тогава чорбаджи Станьо му заявил, че няма да направи нищо, и го изгонил от дома си. С думите си хаджи Станьо го засегнал, а Общи не обичал да е хулен и натирен.

- И все пак Общи извършва обира. От кого е скроен и къде?

- Тодор Пеев се хвали, че планът за обира е измислен в дома му. Там са бил Димитър Общи, Стоян войвода и други революционери от Орхание.

- Колко души са участвали в него?

- Димитър Общи решава да извърши обира с чета, която е събрана от различни места. Основата на дружинката е на Стоян войвода. Те са от Тетевен. Четата е съставена точно от 14 души. В обира участват още двама от Правец, четирима от Черни Вит, един от Гложене. В четата няма турчин, както се говори.

- Какъв е бил планът на четниците?

- На всеки от групата е изчетен специален инструктаж. Хаджи Станьо го дава на Димитър Общи, който трябва да запознае четниците с него. Инструктажът гласи да няма жертви. Никой не трябва да стреля на месо. Всички четници трябва да бъдат облечени в османски дрехи, както и да говорят на турски. Целта е тези, които превозват парите, да се заблудят, че техни са ограбили хазната. Нарочно е хвърлена турска нашивка около мястото на обира, за да се заблудят още повече разследващите. В инструктажа Димитър Общи казва на всички, че парите не са за тях, а за комитета. На всички обирджии е обещан и дял.

- Колко пари са очаквали, че ще откраднат?

- Мислели са, че в колата ще има около 250 000 гроша. Само че в нея има наполовина.

- Как четниците разбират кога ще мине колата с парите край Арабаконак?

- Не са знаели. Четата тръгва два дни предварително. Те знаят само кога колата ще тръгне от Тетевен към Орхание. Правят сметка колко време ще пътуват и затова са там предварително. Марин Николов, който е касиер на Орханийската каса, знае колко дни може да се забави хазната и казва на четниците.

- Как обирджиите се подготвят за удара?

- Четата се събира и тръгва към Гложене. Там се преобличат с турските дрехи. Димитър Общи по това време е в хана в Правец. Това е едно от основните му места за пребиваване, когато е в района. Той трябва да ги чака на Правешкия връх. Това е най-високата точка по пътя Правец - Етрополе. Общи ги чака там с Никола Цвятков, който е от Правец. Четата първоначално се губи в гората. Не пристига на уреченото място в точния час. Това кара Общи да се върне в хана, където да отмори. По това време четата пристига на мястото за срещата. Тогава Стоян войвода идва в хана и го вика. Четата до Правец е водена от гложенци. Вълко Цолов, който е овчар от Правец, ги води към мястото, където ще бъде извършен обирът. Той познава много добре района.

- Как е организиран самият обир?

- Отиват на мястото и чакат да дойде колата. Марин Николов изпраща двама души - Божил Генчев и Велчо Шунтов, които носят храна на четниците. Чрез тях предава, че колата с парите ще пристигне скоро и обирджиите трябва да са готови. Димитър Общи организира три засади. За посрещането на колата са две, а третата стои и чака някой да не дойде откъм София. На най-високата точка е оставен 1 човек, който наблюдава. Когато турците наближават, четниците започват да гърмят във въздуха.

- Турците не отвръщат ли на огъня?

- При чуването на изстрели едно от заптиетата се опитва да стреля. Вади револвера си, но щом вижда, че към него се задават няколко души, го хвърля и хуква да бяга. Турците са двама. Те побягват веднага. Нашите не ги преследват. Разпрягат воловете и почват да пълнят парите в собствени торби.

- Как преместват парите?

- Откраднатата сума се оказва повече, отколкото нашите 14 души могат да носят. Затова медните пари, които са с най-малка стойност, около 2000 гроша, са оставени на място. Димитър Общи първо ги взима, но му тежат и ги оставя. Взимат около 125 000 гроша. Вълчо Цолов си оставя парите край колибата. Димитър Общи идва с близо 17 000 гроша в правешкия хан. При разделянето си с другите обирджии им заявява, че всички трябва да скрият парите около къщите. Повечето от тях ги закопават край колибите си.

- Кога е трябвало да бъдат предадени парите от обира?

- Заповедта е била, че те трябва да се занесат при касиера на тетевенския комитет. Първоначално Общи иска да ги събере 2 седмици след обира. Касиерът на тетевенския комитет и хаджи Станьо му казват, че още е рано, и затова той не дава знак на обирджиите да доставят сумата. Ако ги е събрал, както Димитър Общи иска, със сигурност турците нямаше как да намерят парите.

- Колко време отнема на турците да разберат кои са отговорни за обира?

- Един месец османците са заблудени и мислят, че техни са ограбили хазната. От телеграмите на Мазхар паша става ясно, че турците са объркани. Те не допускат, че това е дело на българи. Предполагат, че обирът е извършен от запасни войници, които са отбили службата си.

- Не успяват ли част от обирджиите да донесат парите на комитета?

- Само четиримата от Черни Вит предават откраднатото. Останалите не. Или са заловени, преди да го сторят, или изобщо не са имали намерение да ги предават. Стоян войвода крие златните жълтици и при разпитите си признава, че е нямал намерение да ги дава на комитета.

- Как се стига до залавянето на обирджиите? Има много версии, но коя е истинската?

- В някои от тях се говори, че мъжете, участвали в обира, се изпускат пред жените си. Истината се разбира от протоколите по разследването. Божил Генчев - един от хората, които носят храната, предава обирджиите. Той издава и неговия колега Велчо Шунтов. Казва част от имената на обирджиите, тъй като повечето не ги познава. Издава Стоян войвода и още няколко. Щом чуват името на Стоян войвода, турците се досещат кои са останалите обирджии. По говора познал някои от четата, че са тетевенци. Божил постоянно пита своя съратник Велчо за дяла им от обира. Получава отговор, че и това ще се случи скоро. След седмица пак пита Велчо за парите. Отговорът е същият. На Божил му писва. Отива при турците. Така той пее всичко, което знае.

- Всички обирджии ли са заловени?

- Да, и то за кратко време. Турците събират около 120 000 гроша, тъй като част от сумата е похарчена. Турците намират парите за два дни, след като са заловени всички участници в обира. Хващат Общи през октомври. Предаден е от тетевенци. Стоян войвода си разказва всичко по време на разпитите. Всички се признават за виновни. Най-много отрича чорбаджи Станьо, но и той накрая се признава за виновен. Той плаче по време на разпитите. Част от четниците обвиняват изцяло чорбаджи Станьо. Казват на турците, че той е идеолог на обира. Първоначално пашата иска 9 смъртни присъди, но после отпадат. Обирджиите са осъдени да работят в медните мини в Мадан. Някои от обирджиите умират там.