Бившият премиер Ренета Инджова: Дъщеря ми ме напътства отгоре

Умишлено държат българите бедни и неграмотни. Борете се заедно!

КОЯ Е ТЯ

Ренета Инджова е родена на 6 юли 1953 г. в Нова Загора. Назначена е за служебен министър-председател през октомври 1994 г. и остава на поста до края на януари 1995 г. Живее и работи десет години в САЩ. От 2008 до 2011 г. e финансов директор на известна болница в София. Председател на Националния статистически институт от 2012 до април 2014 г. През същата година Инджова губи внезапно дъщеря си. Ралица си отива едва на 36 години от онкологично заболяване и оставя две деца. За болката, страданието, житейските битки и мръсните тайни на политиката четете в най-личната, истинска и откровена изповед на единствената жена - премиер на България.

- Г-жо Инджова, написахте книга, посветена на покойната ви дъщеря Ралица. Как мина премиeрата й преди дни в Казанлък?
- Това бе заключителната част на моето литературно пътешествие из страната, тъй като тиражът вече се изчерпа. Срещите преминават много вълнуващо, с много хора и цветя в чест и прослава на тази творба, чийто главен герой е най-висшето мое цвете.
- Наистина ли страданието превръща камъните в бисери, както е казвала дъщеря ви Ралица?
- Да. Непрекъснато си давам сметка дали тя ме харесва. Ралица е моят водач-консултант. Даваше ми насоки, напътствия, съвети и оценки преди. Така е и сега. Тя е моята най-голяма любов и идеал.
- Сега какво ви прави щастлива?
- Щастието е категория, която е функция на духовното състояние. Щастливи са онези, които ползват благата на потребителското общество, радват се на зомбирането, което получават, на развлеченията. При мен тази категория я няма. Тя е заменена със страдание, от което получавам всичко. Например, че още съм на тази земя.

- Споменахте зомбирането и веднага насочваме поглед към политическата картина. В какво състояние я виждате?
- Не знам дали осъзнаваме, че опасността да станем нечовеци вече е надвиснала жестоко над нас. Човечеството е изправено пред своя антипод, защото е загубило онези висши хуманитарни ценности, които от Ренесанса насам са го движили. Но днес нито ще чуете думи като мир, благоденствие, солидарност, състрадание, помощ към другия. Напротив - ще чуете омраза, викове на ксенофобия, нежелание да се откликне на трудностите на гонените, преследваните, убиваните. Ние живеем безразлично, бездушно и без никаква грижа за тези около нас. В този смисъл казвам, че няма да е никак трудно от органична и обществена организация да преминем към каменната. Но без Флинтстоун и Барни.
- Явно вървим към самоунищожаване?
- Възможно е, особено когато ни помагат с манипулации, внушения и програми за контрол на самосъзнанието, които от години се прилагат върху човечеството. Внушават се псевдоценности, разврат, разложение, развлечение. Виждате, че и политиката е станала развлекателно занимание. Нашият народ специално има склонност към чалгаризация.
- Къде е мястото на културата тогава? И действително ли сме толкова неграмотни, колкото се твърди напоследък?
- Ние сме нация, която 46% е неграмотна според международни оценки. И когато чуе после това за себе си, се обижда. Обиждат се на политолозите, социалните антрополози, на онези, които първи дават вик за опасността, в която се намираме. Разбирате ли какъв е абсурдът? В престъпленията имаме ненадминато ноу-хау. Нашите хакери и бандити могат да източват банки, но не могат да четат. Разсърдиха се на проф. Иво Христов, задето посочи занижен процент на неграмотност.
- Но той каза, че 80% от българите са дебили?
- Занижен е! Все пак това съм работила - в статистиката. Ние не знаем кой ходи на училище, колко сме, каква е етническата структура на населението. Говорим за патриотични и дори шовинистични каузи, а нямаме идея за нашата идентичност. Кои сме и колко сме. Защото сме едно скрито общество, властта в което паразитира, живее и расте именно зад скритите параметри на това общество. Всичко при нас е покрито и зад седем печата затворено. Така се правят лесно избори.
- Затова ли държавата толкова си харесва циганите? Спомням си, че преди години имахте проблем именно с преброяването на ромите?
- Ако и другите малцинства в страната имаха поведението на циганите, държавата ще харесва и тях. Властта си е избрала циганите, защото са много, добре вършат работа на избори и теглене на европейски фондове. Сега като дойдат тези от Брюксел за европредседателството ни, нека да не ги държат затворени под похлупак в НДК, а да ги заведат да видят гетата на една европейска държава. Исках и се борех за интеграцията на циганите още в началото на 90-те години. Бяха ми слагани прегради, които се превърнаха в постоянна и нарастваща репресия, в която се намирам и в момента. Не ме разбирайте, че се представям като репресирана. Просто казвам какво се случи. Може би затова още съм жива, за да мога да се съпротивлявам. Но вече не призовавам никого да го прави.
- Уморихте ли се?
- Не! Едно време говорех, че ще се стигне до огромна и дори непреодолима пропаст между народ и олигархия, ако няма борба срещу това. Днес казвам, че хората не са видели още поредните чудеса, които ще им бъдат поднесени.
- За каква демокрация става дума тогава?
- Това е посткомунистическо робство, което в издевателствата и извращенията си е много по-страшно поради демагогския, замаскиран и оправдаван със световни ценности модел. Светът е тръгнал към нова ера. Докато се стигне до нея, всички трябва да се борят за своята идентичност. Но не поотделно и като донкихотовци, а в групи.
- Един въпрос ни терзае от години. Умишлено ли държат българите бедни, необразовани и без самосъзнание за идентичност?
- Да. И го правят успешно. Поздравления! Но нека кажем така - не са виновни владетелите и сатрапите. Виновни са тези, които не оказват съпротива.
- Да завършим по-оптимистично. Какво пожелавате за коледните и новогодишните празници на вас и читателите?
- Да не са само повод за развличане, а да бъдат дни, в които поне малко да тръгнем отначало.

Борислав РАДОСЛАВОВ