Майстор Пашов, изковал над 115 камбанарии: Потомък съм на майстор Манол

Кой е той?

Инженер Христо Пашов от Велико Търново от половин век насам майстори църковни куполи. Занаятът му е върнал към живот и е претворил в произведения на изкуството 115 купола на църкви и манастири в цялата страна. Той е сред малцината българи, които владеят тънкостите на облицоването на покривите с поцинкована или медна ламарина. В момента в старата столица може да се види уникална фотографска изложба на Пашов, с която той отбелязва своите 50 години път към висините.

- Майстор Пашов, в началото на 77-ата си годишнина вие не спирате да се катерите по църковните куполи почти в цялата страна. Кога започнахте и колко църкви сте облекли?

- Започнах през 1967 година, като първата ми камбанария беше тази на църквата "Св. св. Константин и Елена" в село Драгичево. Оттогава изминаха 50 години, през които за мое огромно щастие успях да направя над 115 купола, камбанарии, като между тях има и часовникови кули. В момента с екипа ми работим и по големия купол на новостроящата се църква в Габрово "Св. св. Онуфрий и Дамаскин Габровски".

- Тази цифра е впечатляваща. Не е ли своеобразен рекорд не само в личен план?

- С риск да прозвучи нескромно, но мисля тази години вече категорично да кандидатствам за Книгата на рекордите на Гинес. Досега имаше административни и други пречки, които за щастие разреших. Надявам се, след като завършим габровския храм, най-накрая да осъществя тази моя мечта.

- Кои от паметниците на културата и вярата у нас сте реконструирали?

- Сред тях са Патриаршеската църква "Възнесение Господне" на Царевец, храмовете "Свети Никола", "Св. св. Константин и Елена", "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново и "Света Троица" в Свищов, градени от ненадминатия уста Колю Фичето. Работил съм и в Преображенския манастир, както и в Дряновската, Соколската, Батошевската света обител и други. Покривът на "Св. Николай", който отстоява на над 20 метра, остава най-високият, на който съм се катерил, както и двете камбанарии на църквите в Първомайци и в Драгичево, църквата в Чапаево, кръстът на църквата "Св. Никола" в Горна Оряховица, както и много други.

- Вие сте строителен инженер по образование. Откъде тази всеотдайност към занаята?

- Баща ми - майстор Стефан Пашов, е този, който ми показа магията. Именно с него през 1981 г. покривахме Патриаршеската църква. Всичко, което е в главата и ръцете ми, съм научил от него. Беше ненадминат майстор. До последно съм се качвал с него по върховете на храмовете. Любовта и всеотдайността му към занаята беше пословична - на 86 години висеше с инструменти в ръце и обковаваше куполите. Моята съдба може би е била предопределена от този пример и отношение към работата и изкуството. Той от своя страна го е научил от своя вуйчо. По онова време се е занимавал с дърводелство, но един ден родственикът му го извикал и му казал, че дърводелството е неблагодарен занаят, докато майсторлъкът с желязото е еврейски занаят - купуваш материала, кроиш и го монтираш. Корените обаче са далеч назад във времето. Всичко е тръгнало от прочутия майстор Манол от Трявна, който участвал в градежа на най-голямата джамия на Балканите - тази в Одрин.

- Кое е най-трудното в работата ви?

- Няма лесна работа, дори и да си се отдал и да вършиш всичко с любов. При нас трудността идва от това, че през годините повечето от камбанариите и куполите сме ги правили без предварително вдигнато скеле. Използвали сме единствено стълби, въжета и колани. Разбира се, за да натрупаш умения, също трябва себеотдаване. Има много видове обшивки, които, за да се научат и приложат, трябват много време и работа. Гладка, на шини, на люспи, разтеглен шестоъгълник, рибя кост, ромб и прочие. Според формата на самият купол или камбанария се определя как ще се обшие той.

- Преди близо месец бе открита възстановената българската Желязна църква "Св. Стефан" в Цариград. Каква е вашата професионална гледна точка?

- Гледах единствено снимки и телевизионни репортажи, но според мен реконструкцията е невероятна. Похвално е от страна на турските големци, така да се каже, че се грижат за християнските храмове като "Св. Стефан". Това е акт на уважение и свидетелства за едни добри политически и социални взаимоотношения между двете съседски държави. Достойно за уважение е и това, че властите в Турция са осигурили средства и майстори за възстановяването. Следва реципрочно обаче и ние да подходим със същата отговорност и към мюсюлманските храмове у нас.

- Съществува ли проблем у нас за грижата на храмовете?

- Да. В началото на новото хилядолетие се отпускаха пари за реконструкция на храмове, но сега нещата не стоят по този начин. В момента по-скоро се разчита на ктиторство и самоиздръжка, което според мен не е правилна политика. Само в Търновска епархия преди 15-20 години имаше 20 разрушени или рушащи се църкви и манастири. Много малка част от тях в момента са възстановени и действащи, което е показателно.

- Нужни ли са храмовете за българите?

- Ако погледнем в миналото и историята, което е своеобразното ни мерило, с условности, разбира се, за истинност, религията и техният материален дом - храмът, са изиграли огромна роля в запазването на нашата вяра и народност. Мисля, че това е своего рода неизменност и в бъдеще би трябвало да действа по същия начин. Въпреки че, както виждаме, реалността, в която битуваме, вече е много по-различна, динамична. Фокусът е изместен. Технологиите са изключително развити и може би са новото верую на съвременния човек, което е бягство от промисъла, но така върви светът. Според мен ще настъпи някакъв прелом. Всъщност зависи от нас как ще предадем ценностите на поколенията.

- Предавате ли вашия занаят, тъй както е традицията в рода ви?

- Старая се. Имам малък син Тихомир, на когото предавам всичко, което съм научил през този половин век. Показвам и на всеки, който има желание и отношение, но всичко извира отвътре от душата и няма ли го огънчето, няма го и огъня. Имам и внуче, което постоянно търчи с нас по църквите, и се надявам да доживея да му предам и на него майсторлъка. Защото предаването на традицията и знанието за нея е мост между поколенията и еволюционно стъпало.