Легендата на "армейците" Аспарух Никодимов: Моят ЦСКА беше на косъм от КЕШ

Сигурен съм, че щяхме да бием "Селтик" на финала през 1982 г., казва Паро

Кой е той

Аспарух Никодимов е най-успешният ни треньор в евротурнирите.

Неговият ЦСКА стига до полуфинал за Купата на европейските шампиони през 1982 г.

Под ръководството на Паро "червените" подчиняват колоси като "Ливърпул", "Нотингам", "Монако", "Реал Сосиедад".

Наскоро Никодимов издаде любопитна автобиография за годините си като футболист и треньор. За читателите на "България Днес" Паро даде откровено интервю.

- Г-н Никодимов, вашата книга обхваща повече от половин век ярко присъствие в българския футбол като играч, треньор и анализатор на играта. Как бе запалена във вас искрата към този спорт?

- От малък тичах по цял ден след топката. В нашата махала имаше много деца на улицата и си бяхме направили игрище.

Но тогава се играеше и в училищата и изобщо спортът беше на голяма почит. Като малък аз тренирах и спортна гимнастика, а не само футбол.

- Като футболист на ЦСКА сте от плеядата играчи, изградили мита за вечното дерби между "сини" и "червени". Кои са най-ярките ви спомени от мачовете срещу "Левски"?

- Никога няма да забравя първия си гол във вратата на "Левски". Отбелязах попадение във финала за Купата на съветската армия, а ЦСКА спечели с 3:2 през 1965 г. Вкарвал съм и други голове, но този ще го помня винаги.

- Какво отличаваше "вечното дерби" от времето на Паро и Гунди от мачовете между "сини" и "червени" сега?

- Като футболист срещу "Левски" съм имал и добри, и лоши моменти. Побеждавали сме и сме губили. Но имаше уважение към съперника. Същото беше и на трибуните. Запалянковци на ЦСКА и "Левски" сядаха един до друг на стадиона, самият мач беше просто един празник.

Сега - ще си извадят очите. Недоумявам откъде идва тази злоба...

- Най-великият футболист на "Левски" Георги Аспарухов щеше да навърши 75 години на 4 май. Като какъв ще запомните големия Гунди?

- Извън терена с Гунди сме се срещали случайно и сме сядали да пием кафе.

И сега имам приятели, които са играли в "Левски". Заедно сме били в националния отбор, в олимпийския, делели сме си хляба. С Меци Веселинов, Бог да го прости, бяхме приятели. Кирил Ивков, Аладжов, Сашо Костов също са страхотни момчета. Имаме си уважението.

- Вие сте част от националния отбор на България, който играе на световното в Мексико 70. Според мнозина специалисти този тим е най-талантливият състав в историята на родния футбол. Защо не успяхме да направим нещо значимо на този мондиал?

- Подготовката за Мексико беше тотално объркана. Спират първенството четири месеца преди началото на световното. По този начин ние, футболистите от националния отбор, излизаме от ритъм. Играят се някакви приятелски срещи, но те нямат нищо общо с официалните мачове.

Качват ни на лагер в Белмекен, а там има един метър сняг. А ние ще се готвим за мачове при мексиканска жега от 45 градуса. Там дойде и отборът на СССР, но след два дни побягнаха от планината.

Отборът ни беше изтощен и това е основната причина да не спечелим победа на световното през 1970 г.

- Тръгваме си без победа и на световното в Германия четири години по-късно...

- Изпуснахме да бием Швеция и Уругвай в първите два мача. Срещу скандинавците имахме 4-5 чисти голови положения. С Уругвай ни изравниха накрая след грешка на вратаря и един от защитниците.

Имахме реален шанс да продължим напред, защото в тези два мача победата ни беше направо нарисувана. Надиграхме и Швеция, и Уругвай. Не ни стигна малко късмет.

Последният ни двубой беше с Холандия. В него се намесиха политически функционери от БКП.

- Какво се случи?

- С политическа поръчка се направиха големи промени в състава. Това се отрази негативно. Холандия беше много силен отбор и в основата му бяха играчи на "Аякс".

Ние от ЦСКА предишната година играхме с "Аякс" за Купата на европейските шампиони. Отстранихме ги на осминафинал.

Само двама или трима цесекари имаше на терена срещу Холандия на световното. Другите бяхме извън групата...

- Като треньор вие сте човекът, записал най-големите постижения за български отбор в евротурнирите. Коя победа в Европа е най-сладка за вас?

- Повечето хора помнят най-вече победите над "Ливърпул" и "Байерн" (Мюнхен) през 80-те. Но успехите над "Реал Сосиедад" и "Монако" например също са важни. Тези отбори бяха шампионите на Испания и Франция. Съставите им бяха пълни с национални състезатели.

- Най-голямото ви разочарование в евромачовете?

- Полуфиналът за КЕШ срещу "Байерн" през 1982 г. Тогава до 20-ата минута водехме с 3:0.

После допуснахме спад и в крайна сметка мачът в София завърши с минимална победа за нас с 4:3. Това не се оказа достатъчно. Отпаднахме от германците след реванша на техен терен.

Ако бяхме елиминирали "Байерн", сто процента бях сигурен, че ще спечелим Купата на европейските шампиони. На финала щяхме да играем със "Селтик". Но... Така било писано.

- Уволнен сте от ЦСКА през есента на 1982 г. Защо се случи това след такава славна поредица от успехи?

- Отпаднахме от "Спортинг" (Лисабон) за КЕШ след 2:2 в София и 0:0 в Португалия.

При гостуването в последната минута ударихме греда. Топката просто не пожела да влезе във вратата на съперника... Така "Спортинг" продължи заради головете си на чужд терен. После ми съобщиха по телефона, че съм уволнен. И готово...

- Може ли отново наш отбор да играе полуфинал в някой от евротурнирите?

- Трудно е. Но "Лудогорец" беше на път поне да се доближи до тази фаза на Лига Европа. Явно тогава не достигна класа на чужденците в техния състав.

- И накрая - какъв е съветът ви към младите футболисти, за да успеят в този спорт?

- Ако наистина обичат играта, да се отдадат напълно на спорта. Да бъдат професионалисти и да не се задоволяват с половинчати резултати.

Или да стават футболисти, или да не стават. Средно положение няма...