Бате Енчо: Китайците измислиха 1 юни

Енчо Данаилов е актьор и телевизионен водещ, известен като Бате Енчо. Дълги години води тв предаването за деца "Кой е по-по-най-".

Роден е на 20 октомври 1957 г. в Русе. От 1990 до 2000 г. е преподавател в НАТФИЗ по актьорско майсторство за куклен театър, за пантомима и за анимационна режисура. Има три дъщери.

- Бате Енчо, какви са детските ви спомени от 1 юни?

- Спомените ми са малко по-различни, защото в онези години най-големият празник за децата беше 24 май - Денят на славянската писменост и култура. Спомням си задължителната манифестация и другите съпътстващи събития. 1 юни не беше чак толкова популярен. Не знам дали читателите са запознати, но празникът на детето започва от китайците в Америка. Китайският посланик в САЩ решава да направи състезание с лодки дракони, кани деца и така празникът става популярен. И от Америка се пренася по света, за да стане международен празник. Шегуваме се, че всичко в живота ни е китайско производство. Ето че и този празник е измислен от тях.

- Като възрастен как гледате сега на празника?

- Искам всеки ден да е 1 юни! Защото е масово явление политиците и нормалните хора да се сещат само на този празник, че в България има деца. А аз искам всеки ден да е така. Нека хората да мислят за децата, да им обръщат внимание и да си играят с тях.

- И всеки ден да има подаръци?

- Не, не. Това не е Коледа. На 1 юни не се дават подаръци - това е ден за игри и забавления.

- Родителите у нас обръщат ли достатъчно внимание на децата си, или са повече време с тях само по празниците?

- За повечето хора не знам, но аз обръщам много внимание на децата си. Освен че от 20 години съм основател и директор на детски парк за игри, преди това завърших актьорско майсторство за куклен театър. Така че целият ми творчески живот е свързан с децата. Възпитаването и отглеждането на децата е въпрос на организация, както всяко едно нещо от живота ни. Както има хора, които не могат да намерят време да отидат на ски, така е и положението с децата. Времето не се намира, то се създава.

- Каква е вашата позиция по вечния спор: кой има повече отговорност по възпитанието на децата - родителите или учителите?

- Мисля, че родителите носят най-главната отговорност за децата. Учителят ги учи на неща, които са му нужни за знания и бъдеща професия. Разбира се, има и родители, които си учат децата, и това е похвално. Четат им приказки, разказват им интересни факти. За съжаление са малко тези хора, защото повечето разчитат учителите да им свършат работата. Учителят не би трябвало да изпълнява възпитателни функции, той дава знания. Както пише във всички философски книги, възпитанието е роля на семейството. И примера, който децата виждат у родителите си. Наскоро прочетох една хубава мисъл: "Детето ти е гост вкъщи - нахрани го, погрижи се за него, възпитай го и го пусни да си ходи". Много малко са родителите, които се отнасят към децата си като с истински възрастни хора, като с равни. А трябва! Защото всяко дете е човешко същество, точно като всеки възрастен. И може би детето разсъждава по-добре от възрастния, но няма натрупано въображение и знание, за да му се противопостави. Всички се раждат ангелчета!

- Интернет неизбежно влияе върху подрастващите. Повече положителен или негативен ефект има?

- Аз лично на моите деца винаги съм им позволявал да правят каквото си искат. Да, задължително има родителски контрол. Както в ядене, така и в режима на спането и заниманията в свободното време. Интернет трябва да е под контрол, но в никакъв случай не е нещо лошо. Когато се е появило киното, са казвали, че ще убие театъра. Но всички виждаме, че не се е случило. Когато се появи телевизията, се казваше, че ще убие киното. И това не се случи. Всеки се плаши от новото, но то е създадено в интерес на човека и за да му служи. Много от младите хора - между 25 и 30 години, работят само чрез интернет. Как може да забраниш на едно дете да изучава нещо, от което един ден ще си изкарва прехраната и ще прави добро на целия свят? Няма как. Всяко неовладяване на новите неща би било опасно. Все едно да качиш мъж на 30 години на велосипеда, а никога да не е карал като дете. Естествено, че ще падне и ще си счупи ръка, крак или главата. Затова интернет е като велосипеда.

- Сещате ли се за хубавите времена в телевизионното предаване "Кой е по-по-най-"?

- Предаването на мен не ми липсва, липсва им на хората и най-вече на децата. Наскоро дойдоха две групи малчугани от Дупница, за да отпразнуват завършването на учебната година. И ми викат: "Бате Енчо, какво стана с предаването?". Постоянно ме питат хората. Телевизията не ми липсва, защото аз сценичните си изяви ги имам. Семействата тъжят за провокацията, която даваше "Кай е по-по-най-". Сега децата няма възможност да проверят дали могат да се изявяват. За това най-много съжаляват. Идеята на предаването беше децата да се изявяват, а не да показват кой колко голям артист или певец е. Нямаше предварителна подготовка и състезателен характер. Титли се даваха, колкото майтап да става. Всички деца получаваха награда. При мен вече идват родители, които като деца са участвали в "По-по-най-". Нормално е да са пораснали, тъй като започнахме преди 20 години. И тези родители ми споделят, че предаването им е дало страхотни емоции.

- Във воденето на предаването ви помагаше чудновато животно. Каква е неговата съдба към днешна дата?

- Пуснали сме го на свобода в гората (ха-ха-ха). Ако питате за актьора, той се разви добре и се занимава с партита и събития.

- Как ще отпразнувате днешния ден?

- Ще съм на работа в парти комплекса. Ще има пукотевици, в края на деня и танци. Утре ще представим нашата италианска програма, която е малко повече от час. Тогава е Денят на републиката - един от националните празници на Италия. Актьорската работа е такава. При нас всеки ден е интересно.