Писателят на бестселъри Федерико Моча: Стефан Данаилов е звезда в Италия

Щастлив съм, че съм бащата на "любовните" катинарчета!

Кой е той

Федерико Моча е роден на 20 юли 1963 г. в Рим, Италия. Той е италиански режисьор, сценарист и писател на бестселъри в жанра любовен роман. Бил е и кмет на Розело от 2012 г. Баща му Джузепе Моча е сценарист и режисьор на популярни италиански комедии от 80-те години. Федерико прави дебюта си като асистент режисьор през 1982 г. През 1992 г. е издаден първият му роман "Три метра над небето", който става световен бестселър. Удостоен е с наградите "Кулата на Кастручио" и "Инсула Романа". Продължението му "Искам те" е издадено през 2006 г., а следващата година е екранизиран в много успешния едноименен филм.

- Г-н Моча, за първи път сте в България в седмицата на италианското кино. В същото време в Рим се провежда седмица на българското кино, където се прожектират наши съвременни филми. Успяхте ли да видите някои от тях?

- Гледал съм много български филми, но от новите ви - не. Ще направя това по-късно. Иначе познавам Стефан Данаилов, той и сега е много известен в Италия със сериала "Октопод". Знам, че и тук е звезда. Колкото до България, очарован съм от страната ви. България винаги ми е била любопитна с това, че се откроява от останалите в Източна Европа. Прилича на нешлифован диамант, като страна на контрастите сте. Но, безспорно, това, което най ми хареса, са красивите ви жени (смее се).

- Кой е последният ви филм, който ще покажете на българите?

- Това е филмът "Без покритие". Разказва се за учителката Лаура, която организира за класа си пътуване до селце в Пулия, където живее и твори известният артист Гуалтиеро Мартели. Заедно с колегата си Алесандра Лаура тръгва на път с автобус, пълен с ученици. Щом пристигат в селцето, младежите, които са постоянно на телефоните си и получават различни известия, са първите, които осъзнават, че там няма покритие. Двете учителки също са притеснени от това технологично "затъмнение". Лаура не знае как да се свърже със съпруга и дъщеря си, които я чакат вкъщи. Едноседмичното посещение с културна цел ще се превърне в трудно изпитание на въздържание от смартфоните. Потиснатият инстинкт на спонтанна комуникация ще предизвика непредвидени реакции, неизречени тайни и нова любов. Предполагам ще видите филма още няколко пъти до края на годината в кината.

- С какво новите технологии влизат в полезрението ви?

- Нямам книга, в която да говоря за мобилни телефони. Но фактът, че загубихме равновесието, като се нахвърлихме върху тях, много промени човешкия ни облик. А би трябвало да е обратното - не ние да сме техни роби, а електрониката да е в наша услуга. И мотото на филма ми е: "Щастието е да гледаш в очите на другия, а не в апаратчето пред теб".

- Режисьорите днес все повече разчитат на технологиите. Филмите със София Лорен, Джина Лолобриджида, Клаудия Кардинале къде останаха?

- Отново се завърнаха, има ренесанс на тези филми. Не бива да се разчита само на техниката. Забелязвам, че все по-важна става историята, която имаш да разкажеш, тя да преобладава. Е, и актьорите не са за подценяване...

- Как дойде успехът при вас след "Три метра над небето"?

- Успехът дойде случайно. Това е една много обикновена на пръв поглед любовна история. Написах книгата през 1992 г. Тогава опитах да я публикувам, но нито една издателска къща не пожела да го направи. Реших сам да се финансирам и да я издам с независима издателска къща. С моята "Веспа" закарах бройки на приятел, който работеше в книжарница. След седмица той бе продал повече от 300 копия. Тогава бях на 20 г., нямах работа и ми беше трудно да оцелявам финансово. Не можах да финансирам повече бройки и спрях, смятах, че това е краят. А книгата междувременно започва да се разпространява с фотокопия в цяла Италия. Един ден ми се обади продуцент, който искаше да направи филм по книгата. Първоначално помислих, че приятелите ми се шегуват с мен. Но впоследствие разбрах истината. В книжарницата, където се копират материали, имало повече от 50 копия на моята книга. Продуцентът снимал на внучка си някакъв документ и попитал: "Какви са тези многобройни копия". Отговорили му, че са книга. Той я взел и се прибрал с нея. Момиченцето му видяло копието и казало: "Уау, това е бестселър, дядо. Моите приятелки всички са я чели тази книга. Трябва да направиш филм по нея". И човекът ми се обади. Направихме лентата. След това отново преиздадохме "Три метра над небето" и книгата стана хит по света - продадох над един милион и 800 000 бройки и продължаваме да продаваме. Книгата разказва за първата любов, момент от живота на всеки човек. Всеки се идентифицира с нея, защото любовта е необяснимо чувство. Тя е ирационална. Усещаш нещо, но не можеш да го обясниш. Сигурно затова се харесва.

- От тази книга ли вие ставате "баща на любовните катинарчета" над мостовете на Италия, а и по цял свят?

- Да, аз съм щастлив, защото съм бащата на любовните катинарчета. Те се превърнаха в символ на любовта в много страни по света, не само в Италия. Аз започнах всичко. Точно на 8 февруари, преди да се публикува книгата, отидох на моста Милвио и вързах един катинар, после хвърлих ключето в морето. Казах си, че ако някой прочете романа точно тук, трябва да има катинар. И след седмица, когато отидох отново на моста, вече имаше над 300 катинарчета. И после над повечето мостове в Италия се появиха катинарчета. Филмът стана емблематичен със сцената на любовния обет, когато героите написват имената си на катинар, който заключват на Милвийския мост и хвърлят ключа в река Тибър. Модата на "катинара на любовта" се разпространи и в целия свят.

- Книгите ви са основно в любовния жанр. За предателство пишете ли?

- Да, имам една такава книга - "Човекът, който не искаше да обича". В нея се разказва за мъж и жена, и двамата много успели в своите области, които цял живот не си прощават и изпитват чувство на вина. Но няма да разказвам повече, прочетете я.

- Хвалите жените в романите си, защо?

- Зад всяка революция непременно стои жена, така е. Но в глобалния свят, в който живеем, и мъжът, и жената трябва да са в комбинация, за да успеят. Думата на жената трябва да се зачита, действията на мъжа трябва да се следват. Така мисля аз.

- Баща ви е бил от топрежисьорите на Италия, какво научихте от него?

- И двамата ми родители много са ми дали. Те направиха филмите на Адриано Челентано и не само неговите, имат над 120 филми от 70-те и 80-те! Научиха ме много да обичам тази работа. Най-важният съвет на баща ми бе, че винаги трябва да съм здраво стъпил на земята, но да не забравям и да гледам към небето, в звездите. Той ми казваше, че най-важно е да правя нещата със сърце. Тогава всичко ще ми се получава. И сега разбирам, че татко е бил прав - именно в това се състои щастието.