Инсулт погуби Никола Манев

Остави ни над 5000 творби 

Художникът живя в Париж, но ще бъде погребан в България 

Мозъчен инсулт погуби бележития ни български художник Никола Манев (77 г.). Трагичната новина съобщи неговият син Александър, който даде и подробности около кончината на баща си.

В четвъртък художникът не се почувствал добре и тръгнал без придружител към болница в Париж, където живее повече от половин век. На входа на лечебното заведение той припаднал пред лекарите с мозъчен инсулт. Въпреки борбата за живот Манев издъхнал в 22,15 ч. в събота вечерта.

Макар художникът да беше свързан с френската столица през по-голямата част от живота си, той ще бъде погребан в България, уточниха от семейството му.

Манев е роден в Пазарджик и отраснал в Чирпан, но напуска родината ни през 1962 г. Тогава е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва живопис в класа на проф. Морис Брианшон. Тогава се установява в Париж, но през целия си живот обикаля света и трупа впечатления за своите платна.

След себе си артистът оставя безценно богатство. Манев има над 160 самостоятелни изложби в цял свят и множество групови изложби и биеналета. Над 5000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

Въпреки успехите си художникът никога не забравя родината си. През април 2000 г. той купува старинна възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и я завещава на града. Тя дели общ двор с къщата музей "Пейо Яворов". Заедно със сградата Никола Манев дарява 40 свои картини от различните периоди на творческия си път. Художникът е правил дарения със свои творби и на други български градове - Ловеч, Троян, Пазарджик, Полски Тръмбеш, на Икономическия университет във Варна.

През 2008 г. Никола Манев става академик на Българската академия за наука и изкуство. Той е и член на Управителния съвет на Есенния салон на изкуствата в Париж. Почетен гражданин е на Чирпан (2003), Варна (2012) и Пазарджик (2013).

Носител е на наградата на френското правителство за чуждестранни художници стипендианти (1966), на златен медал от конкурса "Шенавар" във Франция и на наградата за демокрация на къщата "Форд" в Париж (1968).