Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи: Шофьорът като пилот - да сваля пътници без колани

Владимир Тодоров е роден на 26 октомври 1972 г. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1996 г., а след това и университета в Джорджтаун (САЩ) - специалност "Управление на риска".

От януари 2006 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.

- Г-н Тодоров, разследващите на катастрофата край Своге представиха три версии, по които ще разследват - водач, превозвач и път. Вие като експерт къде виждате причината за инцидента, при който загинаха 16 души?

- Казвам мнението си с уговорката, че разследването трябва да установи причините. На първо четене имаме превишаване на скоростта, макар и с малко. На второ място имаме пътен участък, който е с неизправности - липсва сцепление и добро асфалтово покритие. Категорично е доказано от експертиза, че асфалтът е износен. Така че най-вероятно ще има съвина между действията на водача и пътната настилка. Това са причините. Без да познавам точната фактология, мога да кажа, че жертвите щяха да са много по-малко, ако бяха с поставени колани.

- Не беше толкова отдавна катастрофата на магистрала "Тракия" - на 13 април тази година автобус се обърна и загинаха шестима души. Тогава темата за коланите беше много актуална и се предприеха законодателни инициативи, а четири месеца по-късно сякаш сме на същото място. Промени ли се нещо от законова гледна точка?

- Ние като общество трябва да кажем какъв приоритет имаме. Когато се въвеждат подобни мерки, автотранспортният бизнес казва, че това ще го натовари с разходи, че трябва да се купуват нови автобуси или да се преоборудват старите. Има в провинцията транспортни фирми, които извършват междуселски транспортни дейности. Това не са печеливши линии. Те ги обслужват със стари автобуси само и само да има някакъв транспорт между селата. Тези хора казват: "На нас ще ни е много тежко да купим нови автобуси". И тук идва големият въпрос - искаме ли да имаме безопасен транспорт, или ще се съобразяваме с икономическата ситуация. За мен приоритет трябва да се даде на безопасността. И категорично всички автобуси да бъдат с колани. Другият проблем, който ще възникне и трябва да бъде решен, е свързан с контрола. Трябва да се създаде система на контрол по тези автобуси. Включително да се дадат правомощия на шофьора да сваля пътник, ако не си постави колана. Както такова правомощие има пилотът на самолета. Защото утре ще ги задължим да имат колани в автобусите, но хората, ако не си ги слагат, шофьорът само ще вдига рамене.

- Както и сега се случва.

- Да, точно така.

- Има ли практика в европейското законодателство да се дават такива правомощия на автобусния шофьор?

- Да, има. В Англия и Белгия шофьорът може да свали всеки, който откаже да си сложи колана.

- Освен остарелите превозни средства и липсата на колани от техническа гледна точка има ли други сериозни пропуски в автобусните превози у нас?

- Трябва да има реални технически прегледи, да не са формални. Трябва квалификацията на шофьорите да бъде завишена, защото превозват хора. Да имат категории, да имат психологически годности. Но ако коланите се използват, в България ще загиват при катастрофи 150 души по-малко годишно. И в леките автомобили, и в автобусите.

- Имате ли сигнали за други опасни пътни участъци у нас?

- Мантинелата на пътя край Своге е за леки автомобили, не е проектирана да бъде с по-висок клас, за да може да спира тирове или автобуси. Едно от многото предписания към този участък е било за подсилване на мантинелата. Имаме информации и за други места, които сме ги предали на пътната агенция. Те обещаха, че вече няма да чакат да стане инцидент, за да действат.

- Може ли да кажете кои са тези места?

- Те са традиционни - Русе-Бяла, Кресна, Бургас-Варна и други. На магистрала "Тракия" има 1-2 места, където се образува аквапланинг (навлизане на колата в огромна локва, при което се губи сцепление и колата става неуправляема).

- Какво ще посъветвате близките на загиналите в катастрофата край Своге за търсене на обезщетения? В този тежък момент вероятно са объркани и имат нужда от помощ.

- Асоциацията на пострадалите при катастрофи разкрихме "горещ" телефон - 0700 17 112. Моят призив е близките да се обръщат към нас, защото даваме безплатни консултации и ще ги посъветваме какво да правят. Нека да не се подлъгват да обикалят по адвокати, които да ги карат на момента да подписват пълномощни и договори. Давността за тези претенции е 5-годишна, така че не е задължително спешно да се случи. Хората имат право на обезщетения от две застраховки - "Гражданска отговорност" на автобуса и застраховката на местата. Близките имат право на обезщетения, които са в размер на десетки и стотици хиляди левове за всеки загинал. Но трябва да се спазят определени процедури, които са доста формални и изискват набор от документи.

- Задвижена ли е процедурата за обезщетения на близките на загиналите на "Тракия"?

- За да се случат застрахователните обезщетения, трябва да е изяснен въпросът с вината. Това трябва категорично да е ясно и да има влязла в сила присъда, защото застрахователят плаща чужда отговорност. Да се знае, че примерно, както е на "Тракия", е виновна шофьорката на лекия автомобил, или шофьорът на автобуса, или има съвина.

- Тоест цялата процедура може да отнеме години?

- Да кажем, че отнема между година и година и половина.

- Статистиката сочи, че за последните 10 години има 46 тежки катастрофи с автобуси и са загинали 65 души. Много или малко са?

- Даваме повече жертви, отколкото американската армия в Ирак или Афганистан за същия период. Трябва да има особено внимание и следене на автобусния бранш, инвестиране в системи за безопасност и шофьорите да са съвестни, защото сме имали и случаи на пияни водачи. А това е недопустимо.