Майката на убитата от Чеци в Борисовата: На дъното съм! Ще ми се да легна до Яна
Росица Кръстева тъне в мизерия, изплаща 4 кредита, теглени за процеса срещу Николай Русинов
"На дъното съм. Иде ми и аз да легна до Явор и Яна!", проплаква Росица Кръстева, майка на удушената в Борисовата градина Яна. Останала без надежда, 56-годишната дребна женица живее скромно в мизерия и потънала в заеми до гуша в родната й къща в Хърлец.
През април губи единствената опора в живота си - бащата на Яна Явор Кръстев. Остава сама и едва оцелява с пенсията си от работата години наред като бояджия и механик в АЕЦ „Козлодуй“.
За 40-килограмовата почернена майка Росица безпаричието и гладът не са така страшни. Изнемогва под бремето на съкрушителната мъка след убийството на дъщеря си и загубата на мъжа си.
"Явор не понесе присъдата. Малко му е 20 години на такъв жесток убиец като Чеци. Март месец като научи, че половината почти ги е излежал в ареста, и се поболя. Влезе в болницата в София през април и за няколко дни си отиде и той", разказва Росица.
По време на 7-годишния процес Явор се нагърбва с формалностите по делото, а Росица тегли кредити за погребението на дъщеря си и пътуванията до София. Двамата са частни обвинителите срещу подсъдимия спедитор Николай Русинов-Чеци. Той е осъден за жестокото убийство на 28-годишната им дъщеря Яна, открита обезобразена от бой и гола в храстите на Борисовата градина през юли 2011 година. Чеци получава 20-годишна присъда.
Тягостният процес се точи бавно, а присъствието на почернените родители е задължително в залата. Разходите поемат сами. Двамата са пенсионери, а загубата на второ дете се отразява пагубно на здравето им. Преди Яна Росица и Явор погребват малкия си син Тома, издъхнал след тежка пневмония. Твърдят, че умира заради лекарска грешка, но нямат сили да се борят за доказването на това.
Явор Кръстев грохва след смъртта на Яна. Държи го само надеждата убиецът й да получи доживотен затвор. Започва да получава масивни инфаркти след трагедията. Пие хапчета за кръвно и често е приеман за рехабилитация заради проблеми с кръста. След едно от заседанията, на което е разстроен от поредната среща с Чеци, Росица и Явор катастрофират. Майката чупи крак, но лекарите 4 месеца не установяват това. В един момент се налага спешна операция, след която Росица трудно се движи и не може и да помисли за допълнителна работа в момента.
Преди седмица й спират и тока заради неплатени сметки. Не знае как ще се отоплява през зимата, защото парното й се вижда скъпо удоволствие. Шегува се, че не й трябва много за ядене, а студът не я плаши. Не знае обаче какво да прави със заемите, с които вече трябва да се оправя сама. От Чеци едва ли ще види обезщетението, което съдът й отреди, защото нямал нищо на негово име и в банкови сметки.
"Студено ми е на душата, нея с парно няма да я стопля. Когато отидох да взема вещите на Яна и решението през юли, ми казаха, че сега трябва пак да си търся сама правата. Да се води изпълнително дело за кръвнината... Нямам сили", плаче Росица.
В събота самотата и неволите й идват в повече. Събира всички вещи на дъщеря си, струпва ги в двора и драсва клечката. След това заравя пепелта в гроба на дъщеря си на метра от дома им. Още помни последния път, когато чува Яна във фаталния ден. Съобщава й, че е приета в Софийския университет в София. Росица и Явор й пращат дребна сума пари да се почерпи с приятелите за добрата новина. След това телефонът на дъщеря й е изключен, а семейство Кръстеви се превръщат в действащи лица в безкрайния кошмар на Темида.
Седем години Явор и Росица застават на всяко заседание лице в лице с убиеца на дъщеря им, който до последно отрича вина и не показва грам съжаление за смъртта на младото момиче. През останалото време пенсионерите живеят в малката си къщурка, пълна със спомени за лъчезарната Яна и отрупана с нейните снимки. Сега къщата пустее, а Росица плаче денонощно.
"Не сме били само на две от делата срещу Чеци. През останалото време пътувахме от Хърлец до София и обратно само за ден, защото нямаше как да нощуваме в столицата. Дърпах бързи кредити, взимах на вересия от магазинчето или на заем от приятели, за да успеем да стигнем до края и да вкараме този зъл убиец в затвора. Сега с моята пенсия не виждам как ще оцеля дълго".
През април Росица отново е изправена пред изпитание. За погребението на Явор буквално проси пари от близки и познати. От Министерството на правосъдието й обясняват, че за да й отпуснат помощ за пострадали от тежки престъпления, е трябвало да събира всички касови бележки от бензиностанции, фактури за всеки разход по процеса, за да могат да й преведат нещичко.
"Научих това от майката на убития в Борисовата градина Михаил - Христина. Никой не ме беше уведомил и естествено нямам никакви квитанции. Така че надежда за мен не остана", отчаяна е Росица.
Всеки, който желае да подкрепи почернената майка Росица Кръстева в тежкия момент, може да се свърже с редакцията.
Няма и лев от кръвнината!
Николай Русинов-Чеци е осъден да плати общо 400 хил. лв. кръвнина на родителите на убитата от него Яна Кръстева. Досега той не е дал на семейството и лев. Това не е прецедент, а тенденция. Гражданските искове се оказват формалност, която има стойност само на хартия. Близки и наследници на убити не получават и стотинка от осъдените да им платят обезщетение, тъй като престъпниците прехвърлят имотите си навреме или са бедни. За психолози или други грижи за пострадалите от тежки престъпления и дума не може да става. Почернени българи са оставени сами в мъката си, а държавата нехае за тегобите им.
