Астрономът д-р Никола Петров: "Автомобил" пое към Слънцето

До месеци получаваме информация за капризите му 

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Никола Петров е директор на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Роден е на 2 март 1971 г. в Костинброд. Специалист е по Слънцето - "Хелиофизика", той работи над 20 години в обсерваторията. "България Днес" разговаря с него по повод първата мисия на човечеството до Слънцето, сондата "Паркър" и тайните на Космоса.

- Д-р Петров, на 12 август т.г. започна първата мисия на човечеството до Слънчевата корона. Какви отговори се очаква да ни даде тя?

- Една от задачите е да разберем повече за капризите на Слънцето. Най-напред бихме искали да узнаем малко повече за това какво представлява слънчевата активност като цяло. Вероятно тя е най-важният космически фактор, който влияе глобално на изменението на климата на Земята. Така че, познавайки слънчевата активност, измененията на времето и капризите на Слънцето ние ще се научим как по-добре да се справяме с предизвикателствата. Именно в Слънчевата корона се наблюдават най-мощните експлозии с коронално вещество. То от своя страна предизвиква магнитни бури на Земята. За да може да очакваме и предвиждаме тези процеси от Слънцето, на нас ни трябва да разберем физиката на Слънчевата корона.

- Колко време ще продължи мисията?

- Засега предвиждаме, че сондата "Паркър" ще работи около 7 години. Следващите няколко години ще пътува и ще се приближава все повече до Слънцето. Мисията на практика е започнала. Още следващите няколко месеца ще започне да дава информация.

- Каква е температурата около Слънцето?

- Температурата там е около 1-2 милиона градуса по Целзий. В действителност обаче там е много по-студено. Температурата е от порядъка на -230 градуса. Всичко се дължи на така наречената кинетична температура, при която частиците притежават много висока енергия. Колкото повече станцията се приближава до Слънцето, толкова повече плътността на тези високоенергетични слънчеви частици се увеличава и затова апаратът ще бъде изложен на тази висока температура.

- Предишната мисия на човечеството "Хелиос 2" достига до 45 млн. км от повърхността на Слънцето. До какво разстояние се очаква да достигне сегашната сонда "Паркър"?

- Между 6 и 10 млн. км ще се приближи. Това означава, че ако си представим, че разстоянието между Земята и Слънцето е един метър, то сондата ще достигне едва на 4 см от Слънцето. Разбира се, не случайно е избрана датата. В момента сме в абсолютен минимум на слънчева активност, когато най-рядко се случват мощни слънчеви изригвания. Възползваме се от времето, така че станцията да може да пътува 1-2 години с по-малка вероятност тя да бъде увредена. След това Слънцето ще започне да навлиза в своята максимална фаза на слънчева активност. Така че ние всъщност избираме момента, в който в най-близкото състояние на "Паркър" до Слънцето ще бъдем в максимум на слънчева активност. Това ще ни позволи максимално да се възползваме от активното изследване на Слънцето.

- А какво представлява самият апарат?

- Направен е от керамични материали, които да издържат на високата температура. Размерът на апарата е колкото един автомобил. Колкото е по-голям, толкова по-невъзможна става мисията и толкова по-къс ще е животът му. Това е причината размерът му да е по-малък.

- Заговори се, че това е най-бързият обект, създаван от човек. С каква скорост ще се движи сондата?

- Това действително е космически апарат, който ще развие най-високата възможна скорост, която човечеството досега е успяло да достигне - около 200 км/секунда. Това е скорост, надвишаваща няколко пъти трета космическа скорост, която е достатъчна, за да може изобщо да напуснем Слънчевата система. Скоростта, която ни трябва, е около 46-48 км в секунда.

- С какво има вероятност да се сблъска апаратът в атмосферата?

- Не трябва да се сблъсква с нищо! Макар че вероятността неговите панели да се ударят в малки астероиди, които са в междупланетното пространство, е много голяма. Размерите им са колкото грахово зърно, но скоростта им е от 30 до 100 км/с. Може да попадне и в мощно слънчево изригване, което буквално ще издуха сондата. Това е все едно да тръгнете с лодчица в период на урагани и да минете през Бермудския триъгълник. Дали ще стигнете до брега - ами надяваме се! Надяваме се, че ще може да управляваме този кораб, така че да избегнем и мощни слънчеви изригвания. Надяваме се да не срещнем пирати по пътя! Разбира се, има много непредвидени ситуации, но се надяваме този апарат да не се разруши, преди да е постигнал мисията си.

- Споменавайки пирати, търси ли се все още извънземен живот във Вселената?

- Разбира се! Това е една от най-модерните теми в астрономията. Този въпрос дали сме сами във Вселената е много пипкащ за всички нас. Може би ни се иска да има и други цивилизации. Хората във всеки един момент се опитват да бъдат комуникативни. Така че, то ни е заложено в кръвта - да се опитваме да разберем или намерим други цивилизации, с които може да си общуваме. Но все пак не бива да пренебрегваме и вероятността, че нашата планета Земя и нашата цивилизация могат да бъдат уникални и единствени във Вселената. Може би никога няма да срещнем отговор от друга цивилизация, но пък лично аз смятам, че догодина най-вероятно ще заговорим за живот извън Земята. Става въпрос за нашата Слънчева система и говорим за микроорганизми. Може би вируси, може би бактерии. В никакъв случай не става въпрос за други цивилизации.

- Какво мислите за твърденията за живот на Марс?

- Тази година за 3-ти път потвърждаваме, че има вода на Марс, което за някои хора не е новост. В последните години стана ясно, че там може би има условия за живот, но не такива, че да се развият висши организми и бозайници, в това число и хора. Планетата Марс вече е загубила голяма част от своята атмосфера и тя за нас е безкрайно зла среда за живеене. Сигурно е, че ние ще отидем на Марс. Сигурно е, че ще се възползваме от ресурсите, които тя би могла да ни даде, но да си представям, че там ще живея, няма как да стане. И не става въпрос само за Марс. Някога в миналото там е имало условия за живот със сигурност, но не са се развивали висши организми. Подобни съмнения има и за спътниците Енцелад, Титан, Европа, за които имаме основание да смятаме, че е възможно дори в момента да има микроорганизми. Въпросът е, че ние никога не бихме могли да превърнем тези места във втори дом и да заживеем там.

- Нека се върнем на Земята. У нас очакват ли се някакви зрелищни явления в нощното небе?

- Винаги може да излезем и да се порадваме на това, което небето ни представя. Все още се виждат четирите най-ярки планети - Венера, Юпитер, Сатурн, Марс, въпреки че се отдалечава всеки ден с по над 150 хил. км, все още свети достатъчно силно. След два месеца предстои още един метеорен поток от Леониди, който ще е в началото на ноември.

- А кога може да видим пълно слънчево затъмнение в България?

- Следващото пълно слънчево затъмнение, което ще наблюдаваме в България, ще е през 2081 г. Почти всяка година, ако човек има възможност, може да наблюдава такова. Догодина на 2 юли ще се вижда слънчево затъмнение в една част от държавата Чили.

Доли ТАЧЕВА