Отец Йордан от Малкия Ерусалим - Асеновград: Вдигнахме копие на Асеновата църква

Кой е той?

Отец Йордан Георгиев е архиерейски наместник на Асеновградската духовна околия. Отец Данчо, както е известен за повечето миряни, е роден на 17 юни 1957 г. в Асеновград. Завършил е Духовната академия в София през 1985 г. През същата година е ръкоположен за дякон от владиката Арсений. Девет месеца по-късно е ръкоположен за свещеник в кв. Долни Воден. В храма „Св. Николай“ служи от 1986 г.

- Отец Йордан, вие сте архиерейски наместник на Асеновград, известен като Малкия Ерусалим. С готовата сграда на най-новия храм църквите в града стават 16, а заедно с параклисите в околността цифрата на храмовете стига 40. Какво още остава да се направи по църквата "Св. св. Кирил и Методий" и кога очаквате тя да отвори двери за миряните?

- Молитвеният дом е миникопие на църквата на Асеновата крепост, вдигната от цар Иван-Асен II. Преди да започнем, обсъдихме тази идея както с останалите свещеници, така и с архитекта. Достигнахме до извода, че от естетическо, идейно, историческо, почтително и традиционно религиозно гледище наподобяването на Асеновата църква е най-доброто решение за новия храм. Така броени години по-късно резултатът е налице. Ако застанете до църквата и вперите, взор ще видите и крепостта. Така по своеобразен начин се образува един мост над времето и пространството, диалог с вярата, историята, надеждата, традицията и бъдещето. А иначе се надяваме храмът да отвори врати през май догодина, когато се отбелязва празникът на двамата светци.

- Затова ли избрахте точно това място?

- И затова. Но главната причина е друга. Ние правим нещо, което нашите деди още отпреди над 100 години са искали да сторят. Навремето реките на Чая са попречили на предшествениците, като те са нямали и нужните ресурси да построят Божията обител. Сега ние довършихме делото им. За изграждането е осигурен скъп бигорен камък от кариера до гръцката граница. Огромни гранитни плоскости са положени за основа, тъй като сградата е на брега на Чая.

- Каква е причината да изберете равноапостолите за патрони на храма?

- Макар че нашите земи се славят с изключително много храмове, на български светии ние нямаме. Преди десет години направихме параклис на св. Иван Рилски. Сега вече, за щастие, ще имаме и на светите братя. В този ред на мисли в църквата ще има освен техни икони, но също и на св. Климент Охридски, Ангеларий и фактически на Седмочисленици.

- Какво предстои още да се направи?

- Започна работата по изписването на църквата. Тя е възложена на художника Тихомир Панайотов, като всичко е в съответствие с каноничните изисквания. Предвижда се храмът да бъде изрисуван изцяло с образите на български светци. Ще има сцени от живота на Кирил и Методий. Предстои да се монтира и уникалният иконостас, който е изработен от майстори-дърворезбари от село Момчиловци. Той е резбован в стар възрожденски стил, а на него ще има шест иконостасни икони с 22-каратов обков. Всичко е финансирано изцяло от дарения. В момента водим и преговори с Русия и Украйна за изработването и закупуването на камбаната. Искаме всичко да е както трябва, защото, както се казва, камбаната е вечна.

- На какво се дължи според вас наличието на толкова много храмове в Асеновградско?

- Още от Средновековието тези земи са се смятали за средище с изключително силно развито чувство и упование към вярата и православието. Да не говорим, че има описания и сведения, че християнството тук се е зародило и се е проповядвало цели 3-4 века, преди княз Борис I да го приеме. После вярата, както знаете, е единствената причина, да се запазим като народ през тъмните времена на османско владичество. Всичко това се е натрупвало по земята и хората, които са я обитавали през вековете, като е захранвало със сили и енергия самото упование и са показвали безсмъртността на идеала.

- Променя ли вярата днешните хора?

- Вярата не може да се обвърже с категории като вчера днес и утре. Тя е вечна. Тя кове морала и ценностите в душата на хората. С открито сърце мога да кажа, че някак си асеновградчани в действителност са по-благонравни и добри люде. От години вече църквите се пълнят с млади хора, тачат се светиите, децата имат интерес от религията, възпитават се и се учат на ценности. Всичко това учи човека на благонравието и на стремеж да се бори със суетата. Това определено е не само полезно, но и задължително за хората, които, както и сами виждаме, в тези смутни времена губят почва под краката си, обладани са от съмнения и често се объркват от материята, осенила безпътното. Да, храмове трябва да има, защото те правят хората по-добри.

Христо ГЕНАДИЕВ