Галина Лачева, информирала "Гардиън" за "ВИП брадър" Ванко 1 показа колко се е "поправил"

Как да опазя децата си от подобни "модели за подражание"?

КОЯ Е ТЯ

Галина Лачева е родена на 26 юни 1973 г. Дипломиран английски филолог е, екосоциален активист и член на клуб "Не си сам(а)". Тя е в основата участието на скандалния рапър Ванко 1 във "ВИП брадър" да достигне до британския вестник "Гардиън", малко след което бившият затворник напусна риалити шоуто. Галина е претърпяла сексуално робство, а Ванко 1 търкаше наровете в зандана за склоняване към проституция. За успешната й битка срещу насилието над жени четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Лачева, вие сте в основата казусът "Ванко 1" да стигне до вестник "Гардиън". Усилията ви дадоха ли нужния резултат?

- Ние, жените от клуб "Не си сам(а)" за взаимопомощ срещу насилието, сме дълбоко замесени, да. Отзвукът в чуждестранни медии по отношение на отвореното писмо, което отправихме към Нова телевизия, медийния регулатор, продуцентите на ДВИП брадърУ и българската общественост, въобще накара множество наши медии да последват примера на Българското национално радио и да обърнат внимание на призивите ни. Не бих се наела да твърдя, че това е нужният резултат, доколкото от моя гледна точка той би се състоял в изкореняване на насилието въобще. Със сигурност обаче е прогрес в сравнение със скандалното пренебрегване на посланията на настоящите и бившите жертви през последната година във връзка с Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие (известна още като Истанбулската конвенция - б.р.). Със сигурност е и показател за това, че преди да пращаме прессъобщения до българските медии, изглежда, е наложително да се научим да го правим към чуждестранните.

- Как гледате на участието на хора като бившия затворник Иван Главчев в риалити шоу по национална телевизия?

- Личното ми мнение е напълно съзвучно с отвореното писмо от "Не си сам(а)", с допълнителния привкус на личната изстраданост. Не мога да опиша какво е да си минал(а) през ада на сексуалното робство и да гледаш персонажи със заслуги за разпространението му да веят парцали за сочни хонорари по национална телевизия, за да поучават подрастващите, че ВИП се става, ако след четворно съкратена присъда чрез корумпирано издействана законодателна поправка демонстрираш колко много си се "поправил", щом твърдиш, че жените трябва да са подчинени на мъжете, а половото равенство е изкуствено налагана измислица. Не мога да опиша и какво е да си майка, на чийто гръб тежи отговорността да опази децата си от подобни "модели за подражание", тиражирани от популярни трибуни.

- Вярват ли зрителите според вас, че излизането на Ванко 1 е било наистина по "здравословни причини"?

- Зрителите от "Не си сам(а)" и приятелския ни кръг, които сигнализираха за скандалното участие на Ванко 1, определено не се ловят на подобни пиар въдици. Самата аз не съм зрител на ДВИП брадърУ. Гледах записи едва във връзка с развихрилата се буря в координационната ни група. Така или иначе замитането под килима не е неочакван ход в етически компрометираната ни медийна среда, каквато отчитат официалните международни статистики от доста години насам.

- Не трябваше ли СЕМ да се самосезира доста по-рано? Как оценявате работата и реакциите на регулаторния орган?

- За СЕМ участието на Ванко 1 във "ВИП брадър" не е проблем, а невинна провокация по дефинициите на конкретния телевизионен формат и в съответствие с българското медийно законодателство, както е видно от публично оповестения им официален отговор на сигналите ни за нередност. Реакцията им е показателна за това доколко може да се разчита на подобна институция по отношение опазването на етически стандарти в обществена полза. Факт е, че в резултат на нашите протести реакция дойде пряко от продуцентите на "Биг брадър" с поемане на ангажимент да променят критериите си за кастинг за предаването и предотвратяване на компрометирани участия от този вид за в бъдеще. СЕМ заслуги няма.

- Толерира ли се насилието над жени у нас?

- Не само над жени. Насилието е болезнено нормализирано като цяло. Но официалните европейски статистики, понеже от страна на институциите тук не се смята за необходимо да се водят национални такива, показват недвусмислено нуждата от акцентиране върху огромния превес на насилието над жени. За мен най-тежката констатация е, че българското общество е силно нечувствително и слабо информирано относно разновидностите на насилието и различните механизми за борбата с него. Ако не е отявлено физическо, насилието не се разпознава като такова. Ако има държавни институции, не се смята за потребно да се поема личен ангажимент. На тази база как да очакваме обща мобилизация, бдителност, мерки за предотвратяване и защита от насилие на онези в риск и пострадалите?

- Как жена, претърпяла сексуално насилие, събира сили не да се заключи в себе си, а да стане активист в помощ на други пострадали?

- С подкрепата на близки, приятели, съмишленици. Благоприятстващата възстановяването среда е водеща. Със сигурност би могла да е доста по-адекватна в отсъствието на дълбоките проблеми с водещите нагласи и институционална неефективност, с които се борим.

- Историята ви вероятно ще мотивира много жени да се борят. Какви съвети ще дадете на жени, минали по вашия път?

- На този етап ще ги посъветвам да влязат в мрежата на клуб "Не си сам(а)", за да се убедят, че ако искат да си помогнат, има кой да откликне, има кой да им помогне, има кой да го е грижа. За да се уверят, че е възможно да не бъдеш жертва, а жена с достойнство и свой път в живота.

- Какви спънки срещате при защитата на пострадали от сексуални посегателства? Какво трябва да се промени в отношението на хора и институции към този сериозен проблем?

- Тепърва ще огласяваме подробности и обобщения в това отношение от гледна точка на пострадалите. Това е една от мисиите, с които се е заел клуб "Не си сам(а)" - да не се чакат държавни и наддържавни институции, НПО-та, чуждестранни активисти и прочие да изразяват нашите позиции.

От личния ми опит огромни неадекватности продължава да има по линия превенция чрез образователни мерки и съответни медийни политики, актуализация на наказателнопроцесуалния кодекс, но в контекста на даване силен превес на възстановяващото, за разлика от наказателното правосъдие, осигуряване на достатъчно защитени жилища и центрове за рехабилитация на пострадалите и провинените, почерпване от чуждестранния опит в тази сфера вместо отстояване от най-високи трибуни на неадекватни за XXI в. патриархални и авторитарни "традиции" и т.н.