Вътрешен човек взривява Стоил Славов

Четири версии за убийството на боса от СИК

Убийството остава неразкрито, МВР имало сигнал, че се готви покушение

Експлозия в асансьор убива на място видния сикаджийски бос Стоил Славов-Телето на столичния булевард "Джеймс Баучер" преди петнайсет години. Бомбата избухва в асансьора, в който се вози шефът на фирма "Интерпетролиум енд партнърс" Славов и трима от охранителите му. За четвъртия от гавазите няма място в кабината и той тръгва по стълбите. Това му спасява живота във фаталния ден - 19 януари 2004 г.

Ударната вълна помита асансьора, в който към третия етаж на сградата се вози шефът Стоил Славов с трима души охрана. Присъствието на гардовете се оказва без значение за сигурността на боса им, тъй като супермощният в затворено пространство експлозив с 600 грама тротил е поставен на покрива на асансьора от външната страна. Всички в кабината са разкъсани. Седем души са ранени при експлозията, други 50 са евакуирани спешно от сградата. Бомбата избухва, докато асансьорът е между първия и втория етаж. Активирана е дистанционно, става ясно при огледа.

По време на атентата босът на "Интерпетролиум енд партнърс" отива в офиса си, който е на третия етаж. Един етаж под него кабинети имат други видни сикаджии по това време, сред които Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака.

Веднага след кръвопролитието разследващите се насочват към версията за участие на вътрешен човек в покушението срещу Стоил Славов, който е една от водещите фигури в силовата групировка СИК. Криминалисти са на мнение, че едва ли атентатор отвън може да премине през мощната охрана на сградата на СИК и да постави бомбата върху асансьора. След това да проследи Славов и охраната му, да знае кога босът пристига, и през огледалните врати на сградата да взриви на точното място адската машина.

Друга хипотеза гласи, че Телето е станал жертва на вътрешни борби между босовете на групировката СИК, между които имало непримирима борба за най-голямата власт и пари в структурата.

Интереси в бизнеса с горива е третата версия, по която работят криминалистите. Печелившата дейност се върти чрез мощната фирма "Интерпетролиум", която ръководи Славов. Дружеството печели търгове за обществени поръчки, като голям дистрибутор ползва големи отстъпки от "Лукойл", плаща данъци, зарежда голяма част от малките бензиностанции, пише сайтът Nbox. Бизнесът процъфтява. Хипотезата, че убийството е поръчано за отстраняване на Телето от бизнеса с горива, също пропада.

Няколко дни след взрива БНР съобщава, че три месеца по-рано МВР е имало информация, че се готви покушение срещу Стоил Славов. Тя не беше официално потвърдена. Случайно или не, бизнесменът е утроил охраната си приблизително по същото време. Това не го спасява.

Четвъртата следа в разследването води към най-добрия приятел на Славов - Филип Найденов-Фатик, убит през лятото на 2003 г. на столичния бул. "България". За разстрела на Фатик Славов е разпитван в МВР, но не казва нищо особено. Една от основните версии за поръчителите на убийството на Фатик е търговията със синтетични наркотици. От МВР твърдят, че Славов е бил засечен няколко месеца след смъртта на Фатик да води разговори в столицата със сърби, които живеят трайно в Холандия и са замесени в търговията с дрога близо до софийска автокъща. Сръбската следа се появява периодично, след като в България беше арестуван наркобаронът Сретен Йосич - Йоца Амстердама. Криминалисти извън системата на МВР са леко скептични към версията за връзка между убийството на Фатик и атентата срещу Славов. Според бившите ченгета било малко вероятно Телето да е бил замесен в наркобизнеса, като се имат предвид печалбите от търговията с горива, но не е изключено да е финансирал подобни сделки.

Разследващите не успяват да намерят годни доказателства, с които да подкрепят нито една от версиите. Така се стига до прекратяване на делото за убийството на Стоил Славов и гардовете му в асансьора.

Пред вътрешната комисия в парламента тогавашният шеф на НСБОП ген. Румен Миланов прогнозира, че това убийство едва ли ще бъде разкрито, тъй като нямало доказателства за незаконна дейност на "Интерпетролиум". Пред комисията Миланов докладва, че срещу Славов няма разработка, няма и предварителни проверки. Неговото име се появява само при общи наблюдения на сикаджии.

Стоил Славов е завършил пазарджишкото милиционерско училище. Баща му Георги Славов е бил шофьор в ЦК на БКП, а след това в централата на партията и синът му, естествено, започва работа в УБО. Славов е карал пилотната кола на ескорта на Тодор Живков. По-късно преминава във втори отдел на УБО и е служил на бариерата на резиденция Бояна. Самият той твърди, че за малко е бил и лична охрана на Живков преди неговото падане.

Славов е сред хората, тръгнали от някогашната групировка "Аякс", за да достигне водещо място в управлението на "Интергруп енд партнърс" и "Интерпетролиум енд партнърс".

Мозък на схемите с горива

Стоил Славов е мозъкът на схемите за търговията с петролни продукти, донесли внушителни печалби на СИК в началото на 90-те години на миналия век, разкриват запознати. За разлика от другите босове на групировката, Славов предпочита да стои в сянка, като се занимава с търговия с петролни продукти. Официално Славов е акционер в 18 фирми. Най-известните от тях са "Интерпетролиум енд партнърс", "Интергруп енд партнърс", "Империал груп", Корабна агенция "Интершип", "Карго контрол консултантс", "Унитурс".

В "Интергруп енд партнърс" Стоил Славов е съдружник с Младен Михалев-Маджо, Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев - Димата Руснака, Милчо Бонев - Бай Миле и Венцислав Стефанов. В "Интерпетролиум енд партнърс" съдружници са само Пашата, Маджо и Стефанов.