Актьорът Калин Врачански: Изпращам напрегната година

Екшънът ме държи жив, нека 2019 е по-успешна

КОЙ Е ТОЙ

Калин Врачански е роден на 9 юни 1981 г. Израства в гр. Роман. През 2003 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство". Познат е с ролята си на Камен Касабов в "Стъклен дом", малкия Радо в "Бензин" и Боян от "Забранена любов". Изиграва и елфа Работливко във филма "Smart Коледа". Има и десетки роли в театъра. За мисията да си дясна ръка на Дядо Коледа, комичните моменти на сцена и големите победи в живота четете в следващите редове.\

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Врачански, вече имаме български коледен филм, в който играете ролята на елфа Работливко. Доволен ли сте?

- Много съм удовлетворен, тъй като това беше нещо, което не бях правил до момента, а и до момента не се беше правило в България. От реакцията на зрителите смятам, че сме постигнали успех с филма. Децата страшно много се радват на лентата, а тя е предназначена именно за тях.

- Това е и нова крачка в кариерата ви.

- Да, разбира се. Досега не бях играл ролята на елф.

- Какво е да бъдеш Работливко - дясната ръка на Дядо Коледа?

- Преди всичко е свързано с много голяма отговорност. Така трябва да бъде организирано всичко, че да може всички деца по земята да получат своите подаръци. И най-вече всички да бъдат щастливи. Освен отговорност е и голямо предизвикателство. Защото, ако разочароваш Дядо Коледа, няма да има истинска Коледа. Нещата трябва да са премислени отлично и предначертани. И точно в този момент идва моят герой Работливко.

- Какво искат децата най-много за Коледа?

- Преди всичко неща, с които могат да се забавляват. Важно е те да са щастливи и доволни, без значение дали другите се забавляват. Да получат това, което са написали в писмата си до Дядо Коледа.

- Има ли шанс родното кино в лицето на "Smart Коледа" да се превърне в наш еквивалент на "Сам вкъщи"?

- Силно се надявам нашият филм да се превърне в подобна емблема за коледните празници. Би било много хубаво. Иначе "Сам вкъщи" е направен много добре и играта на Маколи Кълкин е страхотна.

- Има ли нашият филм този потенциал?

- Може би не е редно да хваля продукция, в която играя. По-скоро на този въпрос трябва да отговорят зрителите, които са гледали и двата филма, за да направят своето сравнение. Иначе като тематика двете ленти се различават. Нашият филм е насочен към по-детската аудитория, докато "Сам вкъщи" забавлява и големите.

- Имаше ли забавни моменти по време на снимките с Кръстьо Лафазанов, който играе Дядо Коледа, и останалите колеги?

- Имаше момент, в който Дядо Коледа беше поставен на диета и вече е толкова гладен, че когато ме среща, ме възприема като пастичка. Започва да ме гони да ме яде, защото на главата има едни специални очила и вижда през тях света по друг начин. Доста беше забавно, тъй като аз самият бях облечен като една пастичка. Стана гонене, придружено с леко каскадни моменти, защото се опитвах да избягам от лапите на Дядо Коледа.

- Друг забавен момент, който си спомняте?

- Беше изключително топло по време на снимките. Снимахме лятото и температурата в студиото беше изключително висока. Нямаше как да пускаме климатици и подобни уреди, тъй като биха пречили на звука. Така хубаво се потяхме в тези хубави костюми, с които се бяхме облекли. Имахме няколко ката костюми върху себе си. Имаш и други каскадни моменти, в които работниците от новото време идват да заемат мястото на моя герой Работливко във филма. Със зъби и нокти той брани мястото си и се получават много забавни моменти. Имаше и много приятни моменти с финалния танц, докато научим хореографията. Определено доста се забавлявахме.

- Отброяваме последните часове на отминаващата година. Освен приятното чувство за "Smart Коледа" каква година изпращате?

- Беше напрегната и изпълнена с работа. За което съм доволен, разбира се. Пожелавам си и следващата да бъде такава и по-успешна.

- Това ли ви държи жив - екшънът, динамиката, постоянните ангажименти?

- О, да. Определено. Ако отсъства това от живота ми, може би не бих бил такъв човек. Вече достатъчно години го правя и дори да ми тежи на моменти, ми харесва.

- Как се възстановявате?

- Когато ми натежи, знам, че ми трябват само няколко дни да се възстановя и да започна отначало. Бягам от ежедневието, виждам се с приятели и пътувам - това много ме зарежда. И у нас, и в чужбина - където е възможно.

- Споделихте наскоро, че сте срещнали голямата си любов. Тя ли ви вдъхновява и тя ли е голямата ви победа през отминаващата година?

- Държа личния си живот настрана. Иначе любовта не е от тази година, затова не мога да я приобщя като голяма победа за 2018.

- Коя роля не сте изиграли, но много желаете?

- Стават все повече и повече, защото постоянно виждам какви хубави роли има. Сега подготвям представлението "Портретът на Дориан Грей" в театъра в Благоевград. Има потенциал да стане много интересно и стискам палци така да се получи. Ще бъде интересно и за зрителите.

- Театърът или киното е по-голямата страст?

- За съжаление или не, в България този въпрос не стои, тъй като киното се прави по-рядко. Не би могъл един актьор да избира кино или театър, както може да си позволи колега в държава, в която киното е индустрия. Киното се явява като бонус към театъра. Нещо, което постоянно те поддържа. И когато имаш възможност да снимаш кино, едва ли не е като награда понякога.

- Смях в залата - това ли е най-голяма награда за актьора?

- Да, радостта на аудиторията. Това е.

- Комичен и неловък момент на сцена имате ли?

- Обикновено се случват такива моменти. С Асен Блатечки играем доста често. Когато си партнираме в някои комедийни спектакли, често попадаме в такива моменти. Благодарение на забавната реакция на публиката ние често не издържаме и също започваме да се смеем на сцената. Затова съм благодарен на публиката, защото тя реагира като нас. Случва се да забравя някой текст или да пропусна реплика. Нещо се случи, реагираш по по-различен начин от предишно представление и веднага изпадаш в някаква ситуация, която често преминава в бурен смях.

- Играли ли сте болен на сцена?

- Да. Даже при едно от първите ми прохождания на професионална сцена в представлението "Греховната любов на Зографа Захарий" моят герой беше самият Захарий Зограф. Той разказваше историята на живота си. Беше умиращ и става дума за време, в което той е живял и е върлувала чума. Той самият вече е болен и споделя живота си на един свещеник. Минах и през това.

- Роля на Левски?

- Може би вече напредвам в годините и ако се появи възможност, може и да я изпусна. Иначе няма как да нямам желание за подобна роля, но си давам сметка както аз, така и всеки, че това е много висока топка и трябва изключително голямо старание. Става дума за символ на България, който трябва да бъде пресъздаден.

- И за финал - какво пожелавате българите за идната 2019 година?

- Преди всичко да следват мечтите си. Когато не се отклоняват от пътя си, те могат да бъдат постигнати.