Гол бегач бедства на Черни връх

В новогодишната нощ 

Кирил тича 4 часа от центъра на София до върха само по шорти, не го пускат в чайната да се стопли 

Гол бегач в екстремни условия бедства на Черни връх в новогодишната нощ.

За драматичната ситуация разказа самият ултрамаратонец Кирил Радев, както и негови приятели, които решават да покорят Витоша на 31 декември срещу 1 януари през нощта.

Четирима другари се качват до хижа "Алеко" с кола и от там започват изкачване към върха. Предизвикателството на петия - Кирил, е далеч по-сериозно. Той започва да тича от центъра на София, като е гол до кръста. За около 4 часа успява да достигне най-високата точка на Витоша, но там започват най-сериозните му изпитания.

"Когато стигнахме заслона, се оказа, че Кирил седи сам на дървената пейка в малкото предверие на сградата. "Заключено е", ни каза той с отпаднал, заекващ глас. Бях се обадил по телефона на заслона предварително и ми беше казано, не особено любезно, че планът тази година е да се празнува в "семеен кръг", но това ме беше успокоило достатъчно, знаейки, че все пак ще има някакви хора горе и при извънредна ситуация няма да бъдем оставени съвсем без помощ", разказа Димитър Кенаров, участник в изкачването.

От групата започват да удрят по вратата, но по техни думи в продължение на близо половин час никой не им отваря. Затова и те сами се опитват да сгреят полуголия си приятел, който започва да показва признаци на хипотермия. Обличат го топло, но трепереното му се усилва.

По разкази на групата, когато най-накрая някой им отваря вратата на чайната, жена агресивно ги напада, че нямат място вътре и няма да ги пусне. И тръшва вратата под носовете им.

Катерачите в новогодишната нощ се обаждат в Планинската спасителна служба и малко по-късно пристигат двама души с моторни шейни. Спасителите се обаждат в чайната да приберат момчето вътре, така че Кирил успява да се постопли. А по-късно е транспортиран до базата на планинските спасители.

"Предишната седмица направих тестово качване до последна станция на Бай Кръсто без облечени дрехи (само в раницата) на същата температура, почти същия вятър, същата продължителност и близка височина. Нямах никакви оплаквания, треперения, хипотермии и каквото и да е от сорта. Имам видео и свидетел от качването", разказа Радев.

И допълни: "По време на качването на Черни връх имах само 2 кратки момента на неприятно изстудяване при усилване на вятъра, но с уменията, които съм развил, правилно дишане и концентрацията ги преодолях за няколко кратки минути. На дълги периоди по време на качването се чувствах съвсем топъл. В нито един момент при качването не треперех, когато влязох в предверието на заслона, минаха 5-10 мин., преди да започна да треперя първоначално леко, впоследствие по-силно".

"Преди 3 години бяхме празнували Нова година на заслона на Черни връх с още една друга компания и всички бяхме добре дошли. Това ни накара да си мислим, че няма проблем отново да реализираме този план. Няколко дни преди тази Нова година бях попитал нашия организатор два пъти дали ще ни пуснат вътре и той след предварителен разговор с домакинката там ме увери, че това ще се случи. Така аз нямах и частица колебание. Затова и объркването ми, когато никой не отвори, беше голямо", завърши ултрамаратонецът, който е участвал в десетки екстремни състезания.

Иринка Костова от чайната пред "България Днес": 

Инциденти ни направиха предпазливи

- Г-жо Костова, истина ли са твърденията, че не сте пуснали премръзнал човек в чайната?

- Видях разказа на момчетата и мога да кажа, че са описали историята само от външната страна. Изрично е уточнено, че чайната е място, където се предлагат храни и напитки, но не и нощувки и място за купони. Преди години сме имали проблеми, защото вече в планината има всякакви хора, и затова е невъзможно постоянно да сме отворени.

- Какви проблеми?

- Туристи са хвърляли камъни по чайната, светели са с фенерчета по прозорците.

- От чисто човешка гледна точка не е ли редно да приберете на топло човек, който е в тежко положение?

- Нормално е да помогнеш на човек, но имаме много стари инциденти, които са ни направили предпазливи. Прибрахме момчето на топло, а то се държеше самонадеяно и уверено. Когато му направихме забележка за поведението и ангажирането на приятелите му, той жестоко ни се обиди.

- Чувствате ли вина?

- Съжалявам единствено, че нашата приятелка е показала недобро отношение към групата. От 40 години сме в планината и виждаме, че напоследък се напълни с всякакви хора, които идват в планината, за да си правят селфита. А ние се мъчим да носим по 20 хляба в раниците и ставаме в 6 ч. да приготвяме храната.