Психиатърът д-р Владимир Николов: Алкохолиците не са пройдохи

Зависимостта се развива заради гените ни

Кой е той?

Д-р Владимир Николов е психиатър и психотерапевт, директор на Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

- Преди броени дни Световната здравна организация (СЗО) посочи, че в България има над 200 000 човека, страдащи от алкохолизъм. Какво е реалното положение с тази болест у нас?

- Благодаря ви, че правилно се изразихте. Алкохолизмът е болест. Това е изключително важно да се знае както от обществото, така и от страдащите. Дефиницията е хронично-рецидивиращо заболяване с тенденция към влошаване.

Алкохолната болест е призната за такава едва през 50-те години на миналия век. По скалата на СЗО тя се нарежда до шизофренните заболявания, за които е прието, че са най-тежките психиатрични болести. Болестта е изключително тежка и това трябва да се осъзнае. Хората у нас обаче все още не могат да го проумеят. Алкохолизмът не е порок, морално укорима категория и поведение. Обществото все още квалифицира алкохолиците като безделници, пройдохи, отрепки и прочие. Те не са такива, те са болни хора и като всеки такъв се нуждаят от специализирана лекарска помощ. Дали у нас алкохолиците са 200 хил. или повече, не мога да кажа, но определено, както в световен, така и в локален мащаб процентът е голям.

- Как и кога човек се пристрастява към алкохола?

- Проблемът не е в алкохола. Той е толкова стар, колкото и светът. Всеки консумира, но не всеки става алкохолик. Важното е какъв ще е резултатът от комбинацията на употребата на алкохол и генетичната предразположеност на човека. Ако нямате такава, вие си оставате, така да се каже, най-обикновен пияч. Зависимостта се развива именно поради гените, които са заключени в организма ви. Лошо е, че няма как да се разбере дали човек е с подобна предразположеност. Дори и в рода да сте имали или имате човек, страдащ от алкохолизъм, това също не е фактор, който би ви предопределил съдбата на алкохолик. Затова мярата като превенция е толкова важна. Ще разберете, че сте се пристрастили, едва когато започнете да губите количествен и ситуативен контрол върху алкохола, т.е. не можете да спрете да пиете, а ситуациите за това стават все повече и повече.

- Какви са симптомите?

- Както казах, загуба на контрол. Излезли сте и сте решили да изпиете, да речем, две питиета. Да, но седнете ли на масата, не усещате как те стават три, четири, пет и т.н. И това ви се случва постоянно. Или започвате да употребявате алкохол по време на работа и след това. Трябва да обърнете внимание и ако всеки път като има някакъв повод, дали вие всъщност можете да спрете да консумирате и да си тръгнете, или, както се казва, му "отпускате края" и се напивате.

- Ясно е, че употребата е строго индивидуална, но все пак как да се предпазим?

- Световната здравна организация приема за умерена употреба на алкохол 50 мл концентрат, една чаша вино или една малка бира на ден. Но това не означава да се започне с концентрата и да се свърши с бирата. Избирате си едно от трите. Пиете ли повече, и то системно, вече се води злоупотреба, която я разбирайте както искате. Така основното нещо, което може да ни предпази, е самоконтролът и, дебело искам да подчертая, да се вслушваме в близките си. Те са тези, които най-адекватно и обективно виждат появата на проблем от подобно естество. Започнат ли те да ни го посочват, не трябва да отричаме, а да се замислим и да потърсим помощ.

- Как да потърсим помощ?

- Системи за помощ има всякакви, тъй като няма панацея за справяне с този толкова сериозен проблем. Затова има различни модели за лечение на зависимостта. Три са най-важните неща, които са единственият път, по който човек може да премине и да се освободи от това смъртоносно робство. Първо трябва да бъдете крайно откровен със себе си и да си дадете сметка, че имате проблем. Защото вие няма как да лекувате нещо, ако си затварят очите за него. Примерно, си казвате, аз нямам проблем с алкохола, пия колкото всички и прочие. Да, но това не е така.

Второто е, че човек трябва да разбере, че сам с волята си, колкото и да смята, че тя е силна, не може да се справи. Алкохолизмът е болест. Със силна воля можете ли да излекувате една остра бронхопневмония? Не!

Третият основен фактор, за да има качествено лечение, е да разберете, че сам не можете да се оправите и трябва да получите помощ отвън. Ако тези три елемента са налице, каквато и да е терапевтичната школа, имате огромен шанс за успех. Тя не е от основополагащо значение, вие сте. Всичките дават, както и групите за взаимопомощ, по-известни като "Анонимни алкохолици", положителни резултати. Важно е програмата да пасне на вашата личност. Може някоя да не подейства, затова не трябва да се отказвате, а да смените школата.

- Все пак алкохолът променя организма ни. Как се отразява и съобразява с това терапията?

- Така е, настъпват биологични промени на клетъчно ниво, които карат човек да продължава да пие. Алкохолът се включва в самия обмен на клетката и когато вие спрете, клетката започва да страда. Това обаче не е проблем. Организмът се изчиства за две седмици и вие на чисто физиологично ниво сте възстановен. Оттам нататък обаче това, което клетката ви помни, е моделът на поведение. Идва психиката, чрез която трябва да се смени моделът на поведение и да се преконфигурира съзнанието. Това е голямата борба, която дори и трудна, не е невъзможна да се спечели. Та кое в живота не е свързано с труд и усилия? Детоксикацията на чисто биологично ниво не е проблем. Не просто препоръчително, но и задължително е, ако сте зависим вече на абстинентно ниво, да постъпите в болница, защото можете да направите всякакви неща. След като си възстановите физическата кондиция, вече влизате в рехабилитационна програма.

- Българинът научи ли се да търси помощ?

- Не! Вкоренените стереотипи и предразсъдъци действат с пълна сила. Всеки се самозалъгва, че не е алкохолик, не признава пред себе си проблема и като че ли няма вяра на психиатри и психоаналитици. Другият проблем е, както посочих, че хората все още не могат да разберат, че става дума за болест, и то много опасна. И не, не помага да спрете за две седмици например. Фазата на детокса е преодолима от всеки. Втората обаче не - да не се посяга, защото това вече е рефлексът на психиката. Там е нужна професионалната помощ.