Актьорът Мариан Вълев-Куката: Рязко сменям посоката в живота си

Филмът ми "Лоши момичета" е по истински истории
Кой е той
Роден е на 11 април 1969 г. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Първият филм, в който се снима, е "Граница", прави забележителни роли също в "Лов на дребни хищници", "Кецове", "Корпус за бързо реагиране" и много други. Става всенароден любимец с образа на Росен Гацов-Куката в сериала "Под прикритие". От 12 април по кината тръгва филмът на Мариан Вълев "Лоши момичета", в който той е режисьор, а лентата е продуцирана от БНТ.
- Г-н Вълев, "Лоши момичета" е първият ви режисьорски опит, така ли е?
- Така е. Да си актьор е по-лесно, режисьорството е трудно, особено когато имаш много неща в главата си, а трудно можеш да ги изразиш стегнато на листа. Най-общо казано, става дума за конфликт между деца и родители. Сценарият е базиран на истински истории. В ролята на главната героиня Жанета влиза Любомира Башева, позната от хитовата поредица "Под прикритие". Жожо, както я наричат всички, е талантлива състезателка по художествена гимнастика, която се пречупва пред амбициите на майка си (Станислава Армутлиева) да бъде най-добрата. В живота на Жожо настъпват драматични промени, след като става жертва на насилие. Започва да употребява наркотици и заменя залата със стриптийз клуб. В опитите си да намери своето място под слънцето тя се изправя срещу най-могъщия си враг - самата себе си. Това е обобщаващ образ за живота на някои съвременни момичета и момчета, оставени без родителски надзор, и тази т.нар. поп култура, или чалга култура, ги "поглъща". Исках да разкажа нещо истинско, от живота ни - това ме вълнува като сценарист и режисьор. Всички герои във филма стъпват върху съдбата на живи хора, постигнахме максимален реализъм и при заснемането на сцените - в залата по художествена гимнастика, където тренира националният ни отбор, получихме достъп и до сградата на Националната следствена служба. Любопитна подробности е и фактът, че Любомира Башева тренира пет месеца художествена гимнастика, за да може да изпълни без дубльор цялото си съчетание от филма, което е поставено от световната ни шампионка Лили Игнатова.
- Кои са другите актьори, за които сте писали сценария и не сте ги викали на кастинг?
- Да, аз си представях актьора и пишех за него, не е имало каст. В ролите ще видим Любомира Башева, Деян Донков, Диляна Попова, Георги Кадурин, Дария Симеонова, Велислав Павлов и много други. Специално можем да споменем и участието на музикалния продуцент Саня Армутлиева. Тя ще влезе в образа на строга учителка по художествена гимнастика, чиято дъщеря е Жанета. Лентата е и със специалното участие на националния ни отбор по гимнастика, както и с президента на федерацията Илиана Раева.
- Деян Донков какъв е?
- Донков играе полицейски следовател, който ще се сближи с Жанета. Диляна Попова е бивша гимнастичка, която ще направи опит да върне Жанета в правия път. С участие във филма е и Елена Телбис, която пък ще тласка главната героиня към тъмната страна на бизнеса.
- Плеймейтката Нора Недкова също има роля.
- Да, тя е от момичетата в ъндърграунда - по стриптийз баровете, танцьорките. Всички се справиха чудесно.
- Вярно ли е, че изпълнителният продуцент не е дал възнаграждения на хора от екипа?
- На това може да отговори Боряна Пунчева. Предполагам, че всеки ще си получи заслуженото.
- Защо мълчахте толкова много време - пет години не сте давали интервюта.
- Защото вече съм стар и крив и мисля, че един човек, особено актьор, който се показва, трябва да говори или когато има какво да каже, или когато нещо много му напира отвътре. Имаше една приказка на генерал Дьо Гол, който казва, че хората колкото повече познават нещо, по-малко го уважават.
- Защо избрахте актьорството пред журналистиката, знае се, че пишете добре.
- Така се случи. Един велик драматург казва, че на финала на човешкия живот, когато сме стари и непотребни, се брои единствено достойнството, с което сме изживели дните си. Пожелавам това достойнство и на себе си, и на другите. Но пазя много спомени у себе си. Един от тях е от далечната 1987 г. Ярък момент в живота ми, в който осъзнах, макар и на 18 години, какво може би е щастието. Бях приет журналистика в СУ. Мамка му, колко щастлив бях тогава. Пред себе си виждах бъдеще, пълно с честност, състрадание към нуждаещите се, съчувствие към болните. После неочаквано за мен избрах да бъда актьор, не знам дали за добро или за лошо. Но предполагам, че винаги съм бил непостоянен и съм променял рязко посоките в живота си вследствие на темперамента и емоционалността си.
- Уж случайно влизате и в актьорството.
- Бях приет право и история, мечтаех да стана и археолог, но заради 14-дневната отпуска от казармата за кандидатстване попаднах на изпитите във ВИТИЗ и влязох от раз (смее се).
- Станахте известен с филма "Граница", бяхте бунтар против системата. Такъв ли сте?
- Като млад бях наистина бунтар. Имах много силно развито чувство за справедливост. Бунтувах се дори срещу рутинния начин на живот.
- Участвали ли сте в бунт?
- Участвал съм. Най-интересните години от моя живот бяха през 90-те, когато се промени тази система. Аз бях част от механизма, който я промени. Свидетел съм на точния момент, в който се извърши този преход. Бях един от организаторите на студентската стачка, която свали комунистическото правителство. Познавам нещата из основа и ми е смешно, когато в момента слушам хора, които си приписват заслуги за тази прословута студентска стачка. А ние бяхме по 20-ина човека от ВИТИЗ, Софийския университет и ВИАС. Това бяхме хората, които организираха стачката, и повярвайте ми, тия лица, които излизат по телевизията и претендират, че са били част от нея, ги нямаше там.
- Театърът още ли е опция за вас?
- В момента не, защото не искам да се разпилявам. Тази година се концентрирах основно върху филма. Преди да бъде излъчен на 12 април по кината, той ще има една прожекция на "София филм фест", както и ще тръгнем с него из цяла България.