Анонимно писмо заковава душманката на инж. Миразчиев

Приятелка от детинството на жертвата разбулва убийството в Бургас

Алчната учителка Веселина уморила бившия си мъж и две години вземала високата му пенсия

Много близко 40-годишно приятелство между уморения от глад инж. Димитър Миразчиев и негова позната от младостта е в основата на разплитането на мистерията със смъртта му в Бургас. На подсъдимата скамейка заради убийството на пенсионера от Нефтохима застава неговата бивша съпруга - учителката Веселина Гинева. Според обвинението тя уморила по особено мъчителен начин от глад инж. Миразчиев. Изхвърлила трупа му в контейнер край Колежа по туризъм в Бургас, а след това в продължение на две години прибирала високата му пенсия.

Пред познати Веселина Гинева лансирала версията, че бившият й мъж е в старчески дом, докато тялото му стояло в кофата за боклук. Приятелка от младостта на Димитър се усъмнила в мистериозното му изчезване. Жената, която живее в чужбина отдавна, опитвала близо две години да открие къде е той, но не могла по никакъв начин да се свърже с него. Това много силно я притеснило и тя основателно започнала да си мисли, че нещо лошо се е случило с Димитър. Пред близки споделила, че съдбата му не й е безразлична и се тревожи за него. Завесата се повдига, когато жената получава анонимно писмо през юли 2016 г. То веднага е предоставено на разследващите.

По това време един от съседите, който се е грижил известно време за инж. Миразчиев, пръв е заподозрял, че нещо се е случило с приятеля му, и сигнализирал в полицията. На проверка в жилището на Веселина са изпратени ченгета. Тя ги посреща чисто гола. Униформените са толкова стресирани и отвратени, че се си тръгват. След това Веселина продължавала да си живее спокойно и да прибира пенсията на инж. Миразчиев. Освен нея някогашният нефтохимик е наследник на голяма къща с двор в центъра на Айтос, два апартамента в Бургас, лозя, много ниви и солиден банков влог. Негови роднини разкриват, че Миразчиев имал и доста злато, което пазел в банков сейф. Известно време, преди да издъхне в страшни мъки, той е прибран от старчески дом и настанен в жилището на Веселина.

След смъртта му душманката прибирала пенсията му и лъжела, че бившият й мъж е в старчески дом. Това продължило до момента, в който подателката на писмото не станала неволен свидетел на разговор между Веселина и нейна позната: "Бях свидетел на един разговор, който ме потресе, и от септември 2014 година често ми се случва да се връщам към този кошмарен спомен. Влязох в сутерена на едно кафе на ул. "Поморие", в Бургас. На съседната маса седнаха две охранени брюнетки, на възраст между 55 и 60. Явно по-ниската беше учителка, защото не успяла да си намери работа в Бургас и сега "драпала" за място в някакво училище в турските села.

Ниската се обръщаше към приятелката си със "скъпа", а тя - с Веселина. Веселина имала да черпи за онова, за което отдавна й била казала, че ще направи! Уморила мъжа си от глад, на 1 септември през нощта го изнесла от апартамента, сложила в един контейнер за смет, покрила го с някаква стара черга и оставила контейнера до другите контейнери до старите казарми в Морската градина. Скъпата ахна: "Стига ма, Веселино! Как го свали от осмия етаж този голям мъж?!". "Е, не беше лесно, но той вече не беше това, което ти помниш", отговори й тя". По-нататък анонимната подателка пише, че разбрала, че Веселина имала пълномощно да получава пенсията на бившия си мъж. В един момент бившата учителка добавила: "Не извадих смъртен акт, вземам си 920 лева и си ги харча сама." Най-отвратително беше самодоволството на госпожата. "Само да го беше видяла Димитър как ми плачеше. Искаше ми водичка, искаше да хапне. Водичка ли? Чорбичка ли? Като се сетя, му подхвърлях комат хляб, но и това му беше много."

В писмото има още доста подробности, които разследващите проверяват, и така се стига до обвинението и изпращането на съд на Веселина Гинева.

Държан под ключ без храна

Според показания на съседи инж. Димитър Миразчиев е бил държан под ключ и без храна. Няколко пъти той търсил помощ от комшиите с бележки, на които пишел, че Веселина не го пуска навън и не му дава да яде. Хвърлял ги през прозореца, но те падали пред блока и Веселина ги прибирала.

"Той обещал да не вика и я молел да не заковава прозорците, за да влиза чист въздух, но тя нарочно го направила", пише още в писмото, разбило мистерията около жестоката смърт на нефтохимика. Издевателствата на нефтохимика продължили, докато той издъхнал, установили разследващите.