Големият актьор Славчо Пеев на 80 години: 3 пъти си преправях годината на раждане

Синът ми беше на 3 месеца, когато ми го оставиха пред театъра

Кой е той

Светослав Пеев е от най-популярните актьори на Сатиричния театър "Ал. Константинов". В последните години той влиза в ролята на директор на общинския театър "Невена Коканова" в Дупница. Славчо има четирима внуци от сина си. Дъщеря му завърши право в Лондон и работи там. Днес големият ни актьор навършва 80 години.

- Г-н Пеев, на 4 април навършвате 80 години, как ще отпразнувате юбилея?

- Планирам да е много кротко. Ще се събера само с най-близките си. Преди години правих големи купони, но сега ще е по-спокойно. Истината е, че аз наистина не знам на колко години съм (смее се). И друг път съм го казвал - три пъти сам съм си променял годината на раждане. Навремето бях баскетболист в ЦСКА. Бях капитан на националния отбор юноши до 16-годишна възраст. След това продължих и три пъти съм си преправял паспорта. Първо, за да играя при юношите, после - при мъжете, а след това отново трябваше да се върна при младежите. Тогава паспортите бяха хартиени, отгоре на датата на раждане капвахме капка мастило и готово. Като ми искаха акт за раждане, казвах, че не съм могъл да го намеря. Сега не знам дори къде е той.

- Като се върнете назад, има ли нещо, за което да съжалявате?

- Съжалявам, че не съм играл Хамлет например, но така се е получило. Но аз не мисля какво и как. Живея днес за утре, не правя дългосрочни планове. Единствено гледам да не спирам да действам. Като Стоянка например. Тя е уникално същество. Несравнимо е това, което прави тя.

- Имали сте много трудни моменти, за кои от тях си спомняте?

- Много са трудните ми моменти, така е. Спомням си, че през 1968 г. Нейчо Попов дойде и ми каза, че Георги Марков иска да го играя. Започнахме да правим пиесата. Изиграх го само веднъж, защото министър дойде и спря спектакъла. Сложен период. Трудно ми беше и през 1999 г., тогава поставих пиесата "Хитрата вдовица", но тя не излезе. Бяха събрал страхотен екип. Имахме договор и с директора Рашко Младенов. 15 дни преди това аз, Димитър Манчев и Васил Михайлов намерихме парите, помня, че бяха около 15 000 лева, защото трябваше ние сами да си осигурим половината от сумата за реализация на спектакъла. А малко преди представлението ни казаха, че се отлага премиерата. После пък не се игра изобщо. След скандала, който се заформи по този повод, заминах за Кипър. Всъщност изборът беше продиктуван и от дъщеря ми, която тогава беше втори клас. Бяха дошли в училището й да търсят две деца да учат в английски колеж с афинитет към езиците. Предложиха на дъщеря ми първо Малта, но ние не приехме. За Кипър обаче се съгласихме. Осигуриха и работа на жена ми.

- Години наред извън България, но сега сте доволен от шефа си Калин Сърменов...

- Да, абсолютно. С него сме в прекрасни отношения. За Здравко Митков, предишния, не мога да кажа същото. Него не съм го виждал. Той избягва да минава около Сатиричния. Не ми беше безразлично, че докато той беше директор на театъра, не стъпих на сцената четири години.

- Сега продължавате да играете, нали?

- Да, и играя в постановката "Да, господин премиер". Иначе съм директор и на театъра в Дупница. Там разделихме поста. Вальо Балабанов стана изпълнителен директор, а аз - главен художествен ръководител. Причината е, че напусна артистът Иван Иванов, който ми беше заместник - отиде да работи в Англия. При тези обидни заплати в нашия бранш човек трябва да си намери нещо подходящо, за да припечелва.

- А пенсията висока ли ви е?

- Глупости, как да ми е висока. Това е много болен въпрос за всички актьори. Получавам под 300 лева пенсия. Обидно е, когато чувам, че в Гърция пенсията е 700, минималната при това.

- Напоследък звездите ни ги канят в риалити формати, оттам припечелват за старини.

- Ха-ха-ха, скоро не съм получавал подобни предложения. Но участвах в една серия на "Откраднат живот" по Нова тв. Направих едни проби и за нов български филм. Ще видим, дано се получи.

- Като цяло българският театър се възражда, забелязвате ли го?

- Ами да, за добрите постановки винаги има интерес. Сигурен съм, че има и такива обаче, които не интересуват хората. За моя радост, това което се играе в Сатиричния театър, и това, в което играя, върви с успех.

- Все пак духовен преход в театралните среди има ли?

- (Замисля се.) Не знам. Тя нашата работа, на театралите, е по-важна от всичко друго. Защото каквото и да ни се случи от лично естество, ние сме си все там на поста - студ, жега, болка, превъзмогваме всякаква, и то само в името на изкуството.

- Наскоро колежката ви Алекс Сърчаджиева преживя драма, тъй като загуби любовта на живота си - Иван Ласкин. Помагате ли й да преживее загубата, бяхте близки с майка й Пепа Николова.

- Да, Пепа беше велика жена. Много се разбирахме с нея. Преди години ми беше заръчала да наблюдавам Ласкин дали е добър с дъщеря й. Но Иван се държеше прекрасно с Александра. А и тя е много хубаво дете, талантливо, умно, добро.

- И вие имате интересна съдба - сам сте отгледали сина си, получили сте родителските права, защо?

- Синът ми беше на 3 месеца, когато ми го оставиха пред театъра. Това беше страхотен удар за мен. Майка му е великолепна балерина и замина да преподава своето изкуство в Гърция. Останах сам с бебето. Сега Петър и майка му са във великолепни отношения. Аз да ви кажа, бързо забравям лошото.

- Близките ви как са?

- Големият ми внук има желание да става актьор. Това много ме радва. Ходи в школата на Мариан Бачев и са много доволни от него. Семейството на сина ми искаше да заминава в Англия, но покрай Брекзит ще видим дали това ще се случи.

- Имате три брака и три развода.

- Ааа, аз първия брак не го броя. Той не беше консумиран и просто бе разтрогнат. Аз избягах, а след това ни разведоха. От втория ми брак е синът ми, а третият ми донесе уникалната дъщеря. Майка й на Йоанна работи в посолството ни в Лондон.

- Два пъти сте виждали смъртта в очите?

- Да, говорил съм за това много пъти. В края на миналата година също нещо леко мина през мен. Лекарите казват, че не е страшно, вече дори са ми намалили хапчетата. Преди години, когато ни уволниха със Стратиев, получих кръвоизлив от задната стена на стомаха. 15 дни бях в реанимация и дори видях на два пъти смъртта. Мина тя, обърна се към мен, но не ме хареса и си замина.

- Вярвате ли в хороскопи, в предсказания?

- Има една жена в Кипър - сръбкиня, която е уникална. Учила е наука за бъдещето - дават такова висше образование във Франция. Получавам често съвети от нея, с какво да внимавам. Иначе два пъти съм ходил и при Ванга с Венчето Коканова, с която бяхме близки. Пророчицата казваше да изляза навън, защото нямам нужда от нея.

- Вярно ли е, че сте бил арестуван за запалянковщина?

- Да, вярно е. Като привърженик на "Локомотив" (Сф) през 1988 г. на мач на "железничарите" нервите ми не издържаха и нахлух на терена. Униформените ме закопчаха и ме тикнаха в някаква стаичка. Най-страшното беше, че в 19,30 ч. бях арестант, а в 20,00 часа ми предстоеше представление. Опитах се да обясня на милиционерите, но те се правеха, че не ме чуват. Дойде обаче един капитан и ми влезе в положение. И ме пусна.

- Сега гледате ли футболните ни мачове?

- Винаги съм смятал спортистите за свестни и много честни хора. Още от времето на баща ми, който беше голям български лекоатлет - Панайот Пеев. С много рекорди, две години е бил шампион на Франция и три пъти балкански. Той ходеше на мачове и ме водеше с него. Аз съм тренирал волейбол, след това баскетбол. В момента гледам всякакви спортове, но обичам по-скоро колективните. В една държава спортът е голямо мерило. Страшно ми е обидно, че в България и в колективните спортове се изпокараха. А за футбола изобщо не ми се говори.