Лазара Златарева, тв водеща и актриса: Викат ми кака, но съм готова за баба

Лудите като мен нямат възраст

КОЯ Е ТЯ

Лазара Златарева, по-известна като Кака Лара, е тв водеща и дипломирана актриса. Водила е предаване в "БГ радио", както и "Полет над нощта" и "Всички пред екрана" по БНТ. Днес тя работи като пиар на театър "Българска армия". Има две деца - Вая и Бернанда.

- Лара, казвате, че тази зима е била "интересна", имахте тежък период - баща ви претърпя инсулт. С какво ще я запомните?

- Аз съм малко глезена от съдбата, не съм се сблъскала с болести на близък човек, почти съм забравила лошите ми периоди, когато чупих крайниците си. Просто се сблъскахме с болници, дъщеря ми е и 1-ви клас. Беше и първата зима, в която голямата ми дъщеря Бенджи не живее с мен. Беше някакъв странен период за мен заради тези струпвания на разни обстоятелства. Иначе не се оплаквам, не е било нищо драматично. Това са някакви изпитания, през които е нормално да минава човек. Когато си на 45 г., а не на 25 г., е нормално да се сблъскаш с проблеми. Като казах, че зимата ми е интересна, имах предвид, че ми е било странно, цялата тази промяна. Животът е училище.

- Като споменахте възрастта си, вие имате ли някакви притеснения от остаряването? Все повече млади хора изпадат в депресивни състояния заради натрупаните години.

- Това при мен не може да се случи. Нали знаете, че на тези, да ги наречем "лудите" хора, никога не може да им дадеш възрастта. Те са някъде между 30 и 60 г. Абсолютно нямам усещането, че съм на 45 г. Казвам го, защото в моето съзнание тези години винаги са били "уау, много сериозна възраст". На същите години майка ми вече беше станала баба.

- Готова ли сте да станете баба?

- Оо, разбира се. Ако се случи, съм готова. В моя живот обикновено през 10 г. се появява бебе, така че защо не в най-скоро време. Ха-ха.

- Виждаме ви постоянно усмихната и весела, но какво ви натъжава?

- Може би това е някакъв сценичен образ. Ако попиташ семейството ми, едва ли ще потвърдят, че винаги съм усмихната. По-скоро се изнервям на елементарни тъпотии, като да речем начина, по който се шофира в града в опит да прецакаш другия. Уж пораствам, но все още продължавам наивно да тропам с крак и да търся справедливост за неща, които ме изнервят.

- Липсва ли ви работата като водещ в телевизията?

- Хич даже. Не мога да повярвам, че говоря така. Защото едно време не можех да си представя, че ще има период, в който да не работя в телевизията. Не знам каква е причината да мисля така сега. Може би пораснах и разбрах, че има много по-важни неща от това. А пък и докато си на екран, всеки се вглежда в теб, в къщата ти, в семейството ти, не можеш пълноценно да изживееш готините моменти. От друга страна, медиите са ме отвратили и не мога да си представя в момента да съм на екран.

- Бихте ли влезли отново във формат като "Биг брадър"?

- Да, даже щях да вляза в последния сезон. Просто се случи промяна в началната дата, което не ми даде възможност да участвам. Иначе с огромно удоволствие, нямам никакви лоши спомени. Напротив, забавлявам се и ми е смешно. С почти всички се чувам.

- Срещнали сте се с актьора Димитър Маринов. Откога се познавате и какъв човек е той?

- Около моето влизане във ВИТИЗ преди много години движех с хора от академията и мисля, че с Митко се запознахме тогава. Абсолютно не е бил някакъв фаворит сред актьорите, по-скоро си мислех "този човек не е ли по-възрастен, за да учи в академията". И преди година-две го гледах по телевизията, още не беше станал този интерес към него, и го познах. Викам си "А това не е ли Митето?". Много ме вдъхнови пътят, през който той е минал. Бях много впечатлена на какво е готов в името на любовта си към театъра и киното. Като се замисля, аз не бих минала през това. Мисля, че бих се отказала много по-рано. Видяхме се много случайно. Искаше да види кафето, където е ходил, докато е бил в НАТФИЗ, беше ми много готин, защото той е съвсем нормален човек. Ние измислихме около него един ореол. Той не се е променил грам, само ние сме се променили и начина, по който го гледаме.

- Имате 2 деца - Вая и Бернанда. На какво ви учат и на какво се опитвате вие да научите тях?

- Вая ме научи на спокойствие. Те са много различни, Бенджи винаги гледа да се съобрази с всички, да няма недоволен и сърдит. Вая е човек, убеден в себе си и това, което може. Ние сме си училище една на друга. На мен ми е хубаво, че Бенджи вече взима за уикенда сестра си и се гледат заедно. От близо година живее сама, близо до мен е, но пак е странно. Независимо от това ние се виждаме всеки ден.

- Бенджи учи в НАТФИЗ. Вие опитахте ли да я разубедите да не се занимава с актьорство?

- Опитах се многократно. След което си дадох сметка, че е по-добре сама да мине по тоя път и сама да реши иска или не да се занимава с това. Не искам аз да съм виновна след време, че съм я спряла да осъществи желанията си. Днес в НАТФИЗ учат по-различни и готини неща, пък и децата са реалисти и знаят, че животът им минава в кастинги и че невинаги ще получават "Да".

- Хората продължават да ви казват "кака". Не ли ви дразни това?

- Как ще ме дразни, като съм на 45 г. и продължават да ми викат "кака". Това ме кара да се чувствам много, много хубаво. Дори е много забавно, като ме срещне някой възрастен дядо и ми каже "кака" и после, че е израснал с мен. Ха-ха.