Музейната шефка Теодора Пейчинова: Прапрадядо ми оцеля при клането в Батак

Хиляди се стичат на литийно шествие в неделя

"Прапрадядо ми е оцелял по време на зверските кланета в Батак през кървавия април 1876 г. Благодарение на него и малцина, избегнали ятагана, днес има Батак и свободна България".

Това сподели пред "България Днес" директорът на историческия музей в Батак Теодора Пейчинова в навечерието на 17 май, когато официално честваме паметта на баташките мъченици.

"В неделя от 12 ч. на обяд тръгва литийно шествие от музея. Ще обиколим всички 11 паметника в града, посветени на бунтовната 1876 г. и изколването на над 5000 души мирно население тук. Ще поднесем венци и цветя, а шествието ще завърши пред музея. Ще почетем паметта и на убитите в Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Брацигово и другите революционни места. Хиляди българи от цялата страна се стичат за поклонението за 15-а поредна година", разказа още пред вестника шефката на музея.

През годините не са запазени снимки и сведения за прапрадядото на Пейчинова. Но такава е съхранена на неговия син Сотир, който изиграва важна историческа роля. И тримата са от известния род Капинчеви.

"Неговият син и мой прадядо Сотир Капинчев е развеждал из пепелищата на Батак генерал-майор Йордан Венедиков, който през 1929 г. издава една от най-епичните книги за зверствата на Ахмед ага Барутанлията "История на въстанието в Батак 1876 г.", разказва още Теодора Пейчинова.

Освен един от най-прочутите български офицери Йордан Венедиков е също историк и публицист. Използва известния псевдоним Презвитер Козма в своите творби.

Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон. През 1914 г. е назначен за временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.

Проучванията му за кървавия Батак, войните по времето на цар Калоян и Сръбско-българската война му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография.