Изследване на БАН разкри: Българинът иска имот и вещи

85% от нашенците имат собствено жилище, потвърждава Евростат 

Имот и материалните вещи - това са житейските приоритети на българина!

81% от нашенците са изцяло фиксирани към постигането на материални цели и това се превръща в основен приоритет за тях. Това показват резултатите от проект "Икономиката в сянка като девиантна практика" на екип от Института за изследване на обществата и знанието. Проектът беше представен от проф. Емилия Ченгелова, проф. Валентина Златанова и гл. ас. д-р Люба Спасова.

Материалните блага се изразяват предимно в притежанието на имот. Факт, който се потвърждава и от проучване на Евростат. По негови данни близо 85 процента, или повече от 8 от 10 българи, обитават свое собствено жилище при среден показател за ЕС от 70 на сто (7 на 10 европейци). Според европейската статистика около 54,5% от населението у нас живее в къщи, а 45,5% обитава апартаменти в блокове. От притежаваните от българите над 3,9 млн. броя жилища 2,6 милиона са в градовете и около 1,3 милиона - в селата.

Изследването на БАН се концентрира и върху отношението на българските граждани към родните закони. А то не е никак положително. Повече от половината от нашенците за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Останалите 43,1% имат явни или латентни нагласи за неспазване на законодателството.

Резултатите от изследването показват, че само 31,9% от българите считат, че повечето закони са добре написани и приложими. Според учените от БАН това е сигнал за нараснала критичност на българското обществото към законодателите и към законите. "Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрелост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие - законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими", коментират учените, работили върху проекта.

19,8% от анкетираните са напълно съгласни, а 41,3% - съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят "вратичка" в него и ще постигнат своите цели. 52,9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона.

Любопитен факт е, че за 65,2% от сънародниците ни "икономиката в сянка" е най-бързият начин да се изкарат повече пари.

"Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват "най-фриволно" поведение в социален смисъл и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони", казват още учените.

По техни думи неспазването на законите се възприема като нова "нормалност", като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда. "Така обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девианти и алиенирани субекти", допълват изследователите от БАН.

Изследването също така "разсича" българското общество, за да покаже какви индивиди го съставляват. Учените очертават осем поведенчески модела. 34% от анкетираните са определени като конформисти, 6% като иноватори, 4% са ритуалисти, 10% като оттеглящи се, 6% са бунтари, максимизатори са 16%, неутрализатори – 18%, и като алтернатори са определени 6% от анкетираните българи.

С изключение на конформистите останалите модели на поведение се свързват от отклонения от приетите норми на поведение.

Всеки четвърти няма пари за месо

31,6% от хората в Лудогорието живеят в риск от бедност, а всеки четвърти няма пари за месо през ден. Това сочат резултати от традиционно наблюдение на доходите и условията на живот, извършвано от Националния статистически институт. За 2018 г. в област Разград размерът на линията на бедност е 265,58 лв. средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия са живели 14,7% от населението на областта.

През миналата година линията на бедност общо за страната е 351,11 лв. Най-висока е в област София (столица) - 513,17 лв., а най-ниска в областите Пазарджик и Монтана - съответно 238,67 лв. и 239,75 лв. Най-много бедни има във Велико Търново и Монтана, а най-малко - в Перник, Кюстендил и Разград.