Най-младият шивач у нас Иван Миронов: Шия носии,вдъхновен от хайдутите

Самоук съм, правя всичко на ръка

Кой е той

Иван Миронов е само на 16 години и съвсем сам шие и извезва на ръка български народни носии. Той е от Павликени и е ученик в Професионалната гимназия по аграрни технологии "Цанко Церковски". Участва в самодейна театрална трупа, а скоро му предстои поставяне на авторска пиеса "Крали Марко в XXI век".

- Иване, ти си девети клас и съвсем сам си се научил да изработваш изцяло на ръка български народни носии. Как и кога се зароди тази любов и страст?

- Може би както с всяко нещо, което човек чувства със сърцето и душата си, така и при мен тази любов към традиционната народна дреха е присъствала постоянно. Ако трябва да го обвържа с някакво конкретно време бих посочил, че интересът ми е още откакто бях в детската градина. Тогава силно впечатление ми правеха, като на всяко дете, костюмите на анимационните герои. После - на героите от историческите филми от различни епохи и народности като китайци, японци и други. Силно впечатление ми бе направило чувството на гордост, което те изпитват към традиционните си дрехи, да речем, японците към кимоната или шотландците към полите си. На фона на нашата пъстроцвена носия те ми се сториха малко семпли. Тогава разбрах, че и ние имаме повод за гордост. Така след известно време в един стар скрин на село открих една риза, която е била на моята прабаба. Тя беше в много окаяно състояние, проядена от молци и влага и сякаш по чудо само шевиците бяха непокътнати. Бях пленен от нея и веднага я взех със себе си в Павликени. Заедно с баба ми я реставрирахме. Това беше проглеждането за мен, ако мога така да се изразя. Имах вече риза, но исках да имам и още неща към ансамбъла. По-късно на една екскурзия видях чуден пирински елек с висящи ръкави, чепкен им казват. Върнах се у дома и изгледах отново "Записки по българските въстания". Харесах си един модел оттам, хванах иглата и конеца и си уших. Да де, ама само с елек и риза не вървеше, трябваха ми и потури. Прегледах в интеренет да си купя, но всички бяха толкова бутафорни, че отново реших сам да си ги направя. Открих по различни сайтове автентични кройки, скроих ги по мой размер, уших ги и им сложих украса. И вече ми стана ясно, че ще се занимавам с това.

- Да разбираме ли, че никой не ти е показвал как се шие?

- Да, самоук съм. В началото баба, като ме видя как надявам конеца в иглата и правя възела накрая, се хвана за главата. Но лека-полека човек може на всичко да се научи, стига да има желание и да го прави с любов. Започнах да чета литература по темата, да гледам филми и клипове в интернет, да разпитвам стари хора и да прилагам всичко.

- Традиционни носии от определен регион ли шиеш или сборна носия?

- Съчетавам ги - пирински, тракийски, северняшки. То не е случайно, тъй като голям интерес будят у мен облеклата на хайдутите. Тяхната носия не е специфична за даден регион. Както знаете, един хайдутин може да е родом от Павликени, да речем, но той е хайдутин по цялата българска земя и я обикаля. Благодарение на това странстване неговата одежда се обогатява с различни елементи - например пирински елек и тракийски потури. Често се случва в облеклото му да се срещат и османски мотиви, взети от убитите бейове. Аз следвам, ако мога така да се изразя, този хайдушки принцип.

- Шевици бродираш ли?

- Да. Бродирането става, като върху основния плат се сложи едно парче, подобно на мрежа за комари, канава се нарича. През нейните квадратчета се прекарват различните конци. После тя се изнизва и остава бродерията върху плата. Едно време не е било така. Платът на нашите баби е бил много груб, те не са използвали шаблон, тъй като са си брояли нишките. Съвременните платове са далеч по-фини и това налага използването на канава.

- Какво предпочиташ да изработваш?

- Всичко, но напоследък ми е интересно изработването на гайтанена украса. Гайтанът е плетен на плитка шнур. Плетката му е сложна структура, образувана от преплитането на три или повече нишки. В момента това разучавам и усъвършенствам уменията си върху него. Намерих една жена, от която си взимам истински гайтан, скроен по стара плетка и от истинска прежда. Тях впоследстви прекороявам и пришивам на дрехите.

- Какви материали използваш?

- Само и единствено естествени, защото това само по себе си е ценност. Никаква синтетика, само памук, вълна и рядко кадифе и коприна. И всичко трябва да се направи на ръка. Между носия, която е правена на ръка, и такава на машина разликата е същата както при картина, нарисувана от художник, и изпринтираната.

- Какво и колко си изработил?

- Имам две ризи, три елека, два потура, един четнически калпак, един пояс и едни цървули. Тях си ги купих, но тъй като бяха от шопския край, аз си ги преправих да са от нашия - северняшкия.

- Как се изработва калпак?

- Историята е интересна. На село намерих една много стара кожена шуба. Тайно я разкроих. Приших отделни елементи, подплата и дъно. Накрая си купих едно лъвче и калпакът взе, че се получи за мое голямо учудване.

- С какво друго се занимаваш?

- Написах една пиеса, подтикнат от любовта ми към фолклора. Казва се "Крали Марко в XXI век", която за мое голямо щастие ще се постави на сцената в читалището в Павликени. С мои приятели и съученици сформирахме юношеска трупа. Сюжетът проследява пътуването на Крали Марко от миналото към днешно време и обратно и равносметката, която той си прави. Именно за тази пиеса, тъй като дрехите за нея ще са сценични, реших да се науча да шия и на машина, но това е изключение, тъй като това все пак си е реквизит. В този ред на мисли искам да използвам медията ви, за да благодаря на хората, които ми помагат в театралното поприще. Това са режисьорът и актьор Христо Алексиев, читалищният председател Петър Петров и Ренета Николова.