Смъртни присъди заради Чернобил

Григор Стоичков опира пешкира за скриването на информацията за аварията

До гроб отричат да са знаели за станалото в съветската АЕЦ

Смърт, смърт. Обесете ги, разстреляйте ги. Смърт!

Виковете са от събрали се граждани пред Съдебната палата в София. Полицаи, все още с униформените на Народна милиция поради липса на други, едва удържат множеството, опитващо се да нахлуе в залите на Темида, голяма част от който всъщност е експозиция на Националния исторически музей.

Двайсет и осем години преди сериалът на HBO "Чернобил" да напомни на човечеството за събитията около ужасяващата авария в съветската АЕЦ, през ноември 1991 година хората в България са наелектиризирани от началото на съдебно дело, пряко засягащо същите събития. След година протакане Главна прокуратура внася томове с материали срещу обвиняемите по делото "Чернобил". Въпреки обществените обвинения, че комунистическата върхушка е скрила престъпно информацията за взрива от 26 април 1986 година, на скамейката срещу прокурора не са нито Тодор Живков, нито дори министър-председателят от онова време Георги Атанасов. Подсъдими са Григор Стоичков и проф. Любомир Шиндаров. По време на аварията Стоичков е зам. министър-председател и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, а вирусологът и член-кореспондент на БАН Шиндаров е главен санитарен инспектор и зам.-министър на здравеопазването. Обвиненията срещу тях са, че са нарушили разпоредби за санитарни правила за радиационна защита и не са взели достатъчно мерки за опазване здравето на населението в България. Двамата отричат всичко. Дори да бъдат признати за виновни, щенията за смъртни присъди няма как да бъдат реализирани, понеже към онзи момент вече от година е наложен мораториум върху най-тежкото наказание, макар то още да не е отменено.

Процесът приключва с няколко заседания в рамките на месеци и Стоичков и Шиндаров са признати за виновни. Присъдите са ефективни. Получават съответно 3 и 2 години решетки. Следват обжалвания и няколко промени на срока на наказанията. Докато през лятото на 1994 година цяла България е в еуфория от подвизите по американските футболни терени на Пеневата чета и от головете на Христо Стоичков, съдът заседава и окончателните присъди са издадени през юли. Шиндаров се отървава с условна, а Григор Стоичков отнася две години пандиз. Но и той не лежи целия срок на наказанието и напуска затворническото общежитие в Казичене през пролетта на 1996 година след инсулт.

През пролетта на 2006 година, няколко месеца преди да почине, Григор Стоичков дава интервю за "Капитал". Тогава той отново отрича всичко, за което е бил осъден:

"Не е имало съзнателно манипулиране на хората - абсолютно не!", казва той. Припомня, че на 29 април в "Работническо дело" се явява като съобщение с дребен шрифт малка информация, че имало авария в Чернобил. "Но никой не обърна внимание, приличаше на други ежедневни информации за различни аварии", разказва Стоичков. След това идва 1 май с манифестацията, на която се изсипва пороен дъжд, а радиоактивният облак е вече над България. "Никой в страната не знаеше, цялото Политбюро беше на площада."

Според него първото официално съобщение за завишена радиация е било на 2 май. "Всичко се каза, направи се стройна организация и по общини - да се измиват плодовете и зеленчуците, а млякото, добито от пашата на овцете, да не се консумира в прясно състояние."

От спомените на съвременниците и от материалите по делото "Чернобил" обаче се оказва, че населението съвсем не е било наясно за радиационната опасност, а по-скоро само определени кръгове.

На 4 май ген.-лейтенант Илия Кашев, шеф на УБО (самоубива се 4 месеца по-късно, а "Работническо дело" съобщава, че е починал след кратко боледуване) издава секретно разпореждане №2078. В него се казва: Във връзка с повишаване бдителността за контрол на радиационната обстановка в страната и недопускане употреба на хранителни продукти и вода от обслужваните в обектите на УБО заповядвам:

1. Снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази и резервирани запаси след дозиметричен контрол.

2. За всички продукти преди обработка и консумация да бъде извършен анализ от съответните специализирани звена и се разрешава тяхното използване от началника на ХБЛ - Христо Борисов.

3. Да се осигури в достатъчни количества натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва дълбоко сондирана вода.

4. Да се извършва контрол на заразяването в поделение 44270 (вътрешни войски - бел. ред.) на всеки 6 часа и при промяна да се докладва незабавно в поделение 72500 (на УБО - бел. ред.).

5. Да се подсигури снабдяването на животновъдните ферми в стопанство "Врана" с дълбоко сондирана вода. За изхранване на животните да се използва сух груб фураж и фуражни смески след дозиметричен контрол и забрани използването на зелена маса под всякакъв предлог до второ нареждане.

6. Снабдяването с безалкохолни напитки да се извършва след контрол на производството им с натурална минерална вода.

От стопанство "Врана" се кара храната за софрите на вождовете на БКП. Започналите изследвания обаче показват, че всичко там е радиоактивно. Членовете на Политбюро минават на сухо мляко и консерви, а години по-късно Христо Борисов, който е бил шеф на химико-бактериологичната лаборатория на УБО, разказва пред "24 часа" колко му е било трудно да открие някаква чиста храна. Министърът на отбраната генерал Добри Джуров, спасява поне временно здравето на 150-те хиляди момчета в казармите. Издава заповед, под претекст, че изтича срокът на годност на запасите, всички в Българската народна армия да се хранят само с консерви. Почти изцяло се ограничават полевите учения. Интересното е, че тази заповед е подписана на 28 април, докато Григор Стоичков твърди, че и върхушката не е знаела за аварията до първите дни на май.

През това време гражданите на Народната република продължават да разхождат децата си на открито, да се радват, че пролетните дъждове поливат градините и да наблягат на пресните плодове и зеленчуци, но слуховете тръгват из страната. Вече е късно и радиационният облак от Чернобил е минал над територията на България, където днес ежегодно умират 16 000 души от рак, а 380 000 са с онкологични заболявания.

Радиация няма, но намалява

На 7 май 1986 година Григор Стоичков и Любомир Шиндаров се появяват по първа програма на телевизията. С графики и таблици от замервания опитват да парират слуховете сред населението, че има радиация.

През следващите дни проф. Шиндаров всяка вечер успокоява хората от малкия екран, че няма място за притеснение. И да е имало нещо, то вече почти е изчезнало. Така се ражда вицът: "Какво е онова, което го няма, но непрекъснато намалява? Радиацията!".

Шиндаров и Стоичков живеят до дълбока старост. Изпратени са от действащи политици, певци, актьори, сценаристи. България сякаш забравя делото "Чернобил".