Певецът Жан Маринов – Жан Мар: Щастлив съм, че изпях Петя Дубарова

Пътят ми започва от същата къща, от която е тръгнал животът на любимата ми поетеса

Кой е той

Жан Маринов е роден в София на 17 юни 1974 година. Започва да свири на китара и пее на 11 години. От 1989-1991 участва в хора на софийската Английска гимназия заедно с Атанас Русков (екс-Бейби Фейс Клан, Les Animaux Sauvages). До 1992 се изявява в няколко оригинални рок и блус групи. През 1992 година заминава в САЩ. Участва в кавър и оригинални рок групи в Ню Джърси и Ню Йорк 1992-2002 година. През 2010 година се завръща в София и подновява работа по запис на български поп-рок песни в екип с Теодор Янков и Атанас Копчев. След 2011 година Жан се мести в Швейцария и подновява музикалните си занимания. В паралел с любовта си към музиката той работи интензивно върху много аутсорсинг проекти, с които цели да привлече чуждестранни инвестиции в България.

- Жан, как започна любовта ти към музиката?

- Музиката ме избра. Пиша я, защото е част от мен. Вярвам в красотата на българския език и поезия. Смятам, че у нас има нужда от некомерсиална музика, която е с по-голяма стойност, и това все по-често ще се доказва.

- Емигрант си, живял си на няколко континента. Има ли нещо, което ни отличава българите от останалия свят?

- Всъщност истината е, че всички хора сме еднакви като същност, но всеки трябва да гони и преследва своята цел, сам да прокарва пътя към нея. Защото да бягаш по стъпките на някой тръгнал по-рано от теб, със съвсем различен ритъм, винаги е обречено на провал. Но ако търсиш своя собствен път и следваш целта, която наистина искаш, с ритъма на сърцето си, тогава имаш шанс. Човек трябва да се стреми да надскочи себе си, да направи най-доброто от ситуацията, в която е и… винаги да гледа напред, с широко отворени очи и сърце.

- У нас стана известен с видеото на песента ти „Спомени“, която е с адаптиран текст на Петя Дубарова. Как се случи песента?

- Не са малко хората, на които съм благодарен, че се занимавам с музика, по начина, по който го правя сега. Не искам да тривиализирам колко важно е всяко докосване с всеки един от тези хора, които ме правят по-щастлив, по-силен, по-вярващ… Най-специално искам да благодаря на Ася Атанасова, Петър Генков, Росен Савков и Диди Станулова за осъществената мечта, за безсънните нощи и за голямото вдъхновение. Много благодарности и на Тони Стоев, Виктор Цанков и Драгомир Димчев, Теди Дупаринова, Велина Павлова и Миглена Савкова. Имаше моменти, в които мечтата започна да избледнява, но те останаха с мен до края. Винаги оставам задължен и на Теодор Янков и Наско Копчев за продукцията на песента и аранжимента на песента, и за приятелството… Но дълбоко вярвам, че всеки човек, с когото съм се докоснал и ме е подкрепил, е част от тази песен.

- Какво те свързва с Петя Дубарова? Откъде дойде вдъхновението ти?

- Пътят на моето семейство започва от същата къща, от която е тръгнал животът на любимата ми поетеса. Тя остана завинаги на 17 и аз така и не можах да поговоря с нея, но винаги съм искал да поговорим или напишем нещо заедно. Вярвам, че мечтата ми се сбъдна. Освен това по майчина линия семейството ми, което е от Бургас, е свързано с Руси Кожухаров, аз съм негов правнук. Той е командир и основател на първата пожарна команда в Бургас. Кожухаров бе и първият собственик на къщата, сега музей на Петя Дубарова. Аз съм племенник и на Иван Кожухаров – известен български художник график.

- Вярно ли е, че са те ограбили на снимачната площадка, докато работиш върху проекта за Петя Дубарова?

- Уви, вярно е.

- Защо живееш в Швейцария, липсва ли ти България?

- Ние живеем в един свободен свят. Понякога свободата изисква да преследваш проекти и възможности за работа извън България. Това не ме прави по-малко българин, защото аз ставам и лягам с мисълта за моята родина - от спортни събития до политическия и финансовия климат в България. Моята мечта е да се върна в България и да привличам чуждестранни инвестиции, но трябва да извървим още път чрез реформи в съдебната система. За мен човек има само една майка и само една родина - те не могат да се подменят с други.

 - Работиш междувременно с аутсорсинг проекти, разкажи за тях? Да се привлекат чуждестранни инвестиции у нас е доста трудно, какво ни пречи според теб?

- Както споменах по горе, реформите в съдебната система не са налице. Наскоро Холандия направи официална забележка по тази тема. Имаме сериозен проблем с корупцията и продължаваме да буксуваме, защото в политиката се подвизават едни и същи фигури. Имаме нужда от промени. Вярвам че те ще дойдат, защото друг път за България няма. Вярвам в младите хора. Без тях бъдеще няма.

- Голяма ли е разликата между България, която напусна, и тази сега?

- Аз все още живея в "другата България". Аз съм идеалист и вярвам в чистите човешки отношения, в това да си казваме истината в очите и да си помагаме. За съжаление много от промените ни завариха неподготвени, станахме други хора. Но когато пътувам из малките градове в България и до "моя" Бургас, виждам че дълбоко в нас България все още е същата топла страна.

- Какво трябва да се промени у нас, за да останеш тук?

- Само едно: Да престанем да правим компромиси със себе си. Ние не заслужаваме по-малко от другите европейски страни. Във всеки от нас живеят Левски, Джон Атанасов и Мануела Малеева. Трябва да бъдем критични към нашата реалност и да се борим нашите деца да имат повече, да са по-добри и по-щастливи и да гледат навътре в себе си, а не навън...