Човекът усмивка си отиде

Весо Парцала издъхна на 78 години 

Имитаторът на Парцалев лежал 3 месеца в ареста заради скеч през 1963 г. 

Човекът смях.

Така Веселин Павлов-Весо Парцала обичаше да нарича себе си. Така кръсти един от хумористичните си албуми. Така го познаваха и най-близките му хора, защото усмивката му никога на слизаше от лицето.

78-годишният артист изненадващо издъхна вчера, като през последните седмици не се е чувствал добре. Гласът му звучал различно, но никой не вярвал, че ще се случи най-лошото.

"Вярвах, че този човек, който разсмиваше всички от 0 до 99 години, ще живее вечно. Наскоро го чух и звучеше особено, но не съм мислил лоши неща, защото беше много активен. Караше колело, ходеше много пеша, не обичаше да се задържа дълго време на едно място", сподели пред "България Днес" Венци Мартинов, един от най-добрите хумористи в България и много близък приятел на Весо Парцала.

Павлов остава в историята като най-известния имитатор на Георги Парцалев. Заради скеч, записан на магнетофон, през 1963 година народната милиция го арестува и прекарва зад решетките близо 3 месеца. Приживе Парцала не обичаше да говори за случката, избягваше я дори и пред най-близките си приятели.

"Това беше един хумористично-еротичен скеч, който беше типичен за неговото творчество. Хората се смееха със сълзи, всички слушаха неговите касетки в зората на демокрацията. През 1994 г. като негов продуцент издадох първия му легален албум "Ала бала с Весо Парцала". Но преди това имаше много негови записани касетки. След като пуснахме албума, Весо стана легално известен в цялата страна. Той имаше неподправен авторски хумор и затова народът го харесваше, обожаваше го. Хората се разтоварваха с шегите му", каза още Мартинов. Покойният хуморист често обичаше да имитира и соцвеличията Тодор Живков и Цола Драгойчева.

Той разказа, че приживе Парцала бил много пестелив. "Не обичаше да харчи излишно пари. Единствено се отпускаше да дава, когато ходеше събота и неделя на битака. Купуваше си всякакви джунджурийки, част от тях използваше за скечовете си. И задължително си вземаше часовници. Имаше толкова голяма колекция, че всеки ден ходеше с различен часовник. А относно пестеливостта му... Една година имаше рожден ден и аз го черпих за празника му. Направихме го да е различно, а той след това превърна историята във виц и я разказваше на хората", върна лентата назад Венци. И завърши: "Весо остава завинаги в историята на българския хумор. Той не иска да скърбим, а да се усмихваме. Точно както той правеше цял живот"!

"България Днес" изказва съболезнования на близките и приятелите на Павлов!

Трите му любими вица

Специално за "България Днес" Венци Мартинов разказа трите любими вица на Весо Парцала:

Две баби се срещат в трамвая. Едната пита:

- Къде си тръгнала толкова рано с тези цветя?

- Отивам до гробищата - отвърната втората.

- Ама ще се връщаш или ще оставаш?!

***

Подпийнал мъж влиза в бар и казва на бармана:

- Едно питие за мен, едно за теб и едно за всички в заведението.

Носи ги, изпиват ги, но се оказват, че мъжът няма пари за плати сметката. И го спукват от бой.

На следващата вечер ситуацията отново се повтаря с поръчката и накрая завършва с бой.

На третата вечер мъжът влиза и казва:

- Едно за мен и по едно за всички в заведението.

- А за мен? - пита барманът.

- За теб не, че като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш.

***

- Жена, много те обичам - казва Весо Парцала.

- И аз много те обичам. Но като умре един от двама ни, какво ще правя аз самичка?!

Посланието 

Месец и половина преди да почине, Весо Парцала публикува послание на личната си страница за по-добър живот:

"Никога не си напълно облечен без усмивка. Всяка усмивка те прави с един ден по-млад. Хората приемат всичко толкова сериозно, че това става бреме за тях. Научете се да се смеете повече. За мен смехът е толкова свят, колкото и молитвата. За една усмивка винаги ще се намери време. Смехът облагородява душата. Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много. Oбогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява. Tрае само миг, но споменът за нея остава завинаги. Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в работата и е парола за приятелство. Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата. Тя не може да се купи, да се измоли, да се вземе назаем или да се открадне, защото е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце. Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма! Усмихни се! Усмивката значи надежда!!!".