Емил Димитров ни доплащаше от джоба си

Валди Тотев проговори след 4 години:

10 ноември ме завари в чужбина, оцелявах

Кой е той

Валди (Владимир) Тотев е роден в София на 4 август 1951 г. Завършва гимназия, после учи във ВИИ "Карл Маркс", а с пиано и солфеж се занимава от 6-годишна възраст. От 1971 г. свири с Формация "Фактор" и "Синьо-бели", а от 1976 г. с прекъсвания до края им с група "Щурците". През 2002 година за кратко е и със "Стари муцуни". Има пет самостоятелни албума и DVD "Помниш ли?" в тандем с цигуларката Дими Димитрова в края на миналата година. Има двама внуци - Мария и Борис, от децата си Лили и Тотю.

- Г-н Тотев, как решихте да напуснете София? Вие сте автор на най-известните песни на "Щурците" - "Огнен знак", "Помниш ли", "Среща с деня", "Навечерие"? С какво столицата ви разочарова?

- Преди години обичах да се прибирам в София, сега вече не. Изгони ме агресивната простащина, която нахлу в любимия ми град. Освен това Димитрина живееше в Русе. Правенето на песни не е свързано с преместването. В момента подготвям албум с 10 напълно нови песни, но дали съм запазил уменията си, времето ще покаже.

- Приятелите ви споделят, че пишете прекрасно, кога ще се насладим на поредна книга след "Моят живот - едно лично гледище"?

- "Моят живот..." е част от мемоарите ми, която излезе преди години във в-к "24 часа". Засега съм замразил тази дейност. Една съученичка ме нарече "Свети Валди Правоговорний" преди години, защото имах неприятния навик да коригирам всички. За съжаление не ме е напуснал съвсем.

- Вие сте внук на полк. Владимир Серафимов, герой от Балканските войни, освободител на Родопите. Това какво самочувствие ви носи днес и мислите ли, че имате генетично заложен бунтарски дух?

- Всичко заложено у мен е генетично и слава Богу, защото съм много мързелив и ако зависеше само от мен, не бих си мръднал пръста. Родовата памет обаче задължава. Истинското самочувствие идва от това, което си постигнал сам, иначе хората ще казват: "Разбрахме на кого си внук и на кого син ама ти, ти какво си постигнал?".

- Къде ви завари 10 ноември, тази година се навършват 30 години от демократичните промени?

- Хм, 10 ноември 1989 г. ме завари в Норвегия. Бях принуден да работя в чужбина, за да издържам семейството си. Съпругата ми загуби работата си, а децата ни бяха ученици. Там композирах три песни, две от които видяха бял свят - "Ако си представиш" и "Жена". Сашо Петров, с когото все още не се познавахме, написа прекрасни текстове по музиката.

- Хората никога няма да забравят ролята, която изиграхте по време на митингите на СДС, как оценявате това от днешна гледна точка?

- По онова време всички горяхме от ентусиазъм. Мислехме си, че промяната ще дойде бързо, но уви. Пътят се оказа дълъг и труден, а и още не е извървян. Причината е ясна. От друга страна по този повод се създадоха прекрасни песни, които ще останат като приятен спомен за мечтите, които имахме тогава. Истинското изкуство надживява всичко. Никой няма да си спомня имената на лъжците и мошениците от онова време.

- Вярно ли е, че песента "Вдигни очи" е поръчана от СДС? Някои дори споменават, че е била пускана на митингите на БСП?

- От СДС беше поръчано да се създадат песни по повод промените. Над 90% от хубавата музика от тогава е написана по поръчка. Не казвам, че сме създали класика, времето отсява. Разбрах, че песента "Вдигни очи" е пускана на митинги на БСП, когато получих отчисления в "Музикаутор". Не бих разделил публиката нито приятелите си по партиен признак. Смисълът на промяната е всеки да може да каже какво мисли, без да бъде преследван и репресиран заради думите и идеите си.

- Вие се присъединявате към "Щурците" по покана на Пеци Гюзелев през 1976 г., когато групата вече няколко пъти е забранявана от властта. Не се ли притеснявахте от силата на държавната машина?

- Бях обещал на Емил Димитров да работя отново с него след казармата, но предложението на "Щурците" бе неустоимо. Емил ме разбра и си останахме приятели. Той беше много интелигентен, чувствителен и фин човек. Не съм се замислял нито за миг за "държавната машина". Всичко изглеждаше вечно и трябваше да се съобразяваме с това. Имаше неприятности, спираха ни концерти, песни, но продължавахме напред. Тези неща, че и доста по лоши се случваха на всички, а ние все пак леко се отървахме.

- Днешните млади не знаят много неща - например, че "Щурците" са може би най-наказваната, забранявана и преследвана българска рок група. Кой и защо ви принуждаваше да сменяте текстове на парчетата ви?

- Имаше 3 комисии, в "Балкантон" - най-либералната, в БНР по-затегната и в БНТ почти непробиваема. Така песни, които излизаха на плоча, не се пускаха по радиото със същия текст. Веднъж се наложи да се пише трети вариант на текста на песента "На прага" за БНТ.

- Каква беше атмосферата през годините в групата? Говореше се, че е имало напрежение между вас и Кирил Маричков, който съвсем скоро има концерт - на 30 октомври? Поканил ли ви е? Ще отидете ли?

- Атмосферата в групата беше много приятелска и творческа. Говорехме и спорехме по най-различни въпроси. Питали са ме: "Вярно ли е, че Кирил Маричков е бил много авторитарен?". Ще уточня за пореден път, беше авторитетен. Благодарение на него и волята му група "Щурците" постигна неща, които другите не успяха. Останалите помагахме с постоянството и верността си към музиката, която обичахме.

- В едно интервю казвате: "Кирил Маричков погреба "Щурците" с думите: "Вие като не знаете по друг начин да си изкарвате хляба, аз знам!". Тъжно ли ви е, че групата вече не свири, и вярно ли е, че сте си развалили отношенията с Кирил Маричков?

- Не съм изрекъл това. През годините думите ми са били преиначавани или направо подменяни. Това, което направи един вестник с последното ми интервю преди четири години, беше наистина много долно и интригантско. Направо ме е гнус да си го спомня. Да им лежи на съвестта на тези хора.

Причините да спрем да свирим в края на 80-те бяха обективни, а не субективни. Уж имаше перестройка и гласност, а всичко си вървеше по старому. Никога не сме разваляли приятелските отношения в групата. Имали сме спорове и пререкания както във всяко семейство. След смъртта на Пеци решихме, че не може вече да се явяваме като "Щурците". Сега свирим заедно във "Фондацията". През годините сме свирили в различни варианти - Кирчо с Пешето, аз с Пешето, Кирчо, Пешето и аз, Кирчо, Пешето, Жоро Марков-младши и аз. Пеци, Жоро, Лечев, Крайчовски и Гошо Минчев като "Стари муцуни", Лечев, Крайчовски, Жоро Марков и аз като "Стари муцуни-2" и т.н. Сега свиря с Дими Димитрова като дуо "ВалДи". Тези неща се случват в цял свят и никой не ги приема като предателства. Музиката е нашата професия и така си изкарваме прехраната. Разбира се, че ще свиря на концерта по повод Кирчо на 75 години. И Жоро Марков ще участва.

- Свирили сте и с легендата Емил Димитров. Какъв човек беше той?

- Емил Димитров освен всичко беше много ларж. Доплащаше ни от джоба си, за да бъдем най-добре платените музиканти у нас. Ние в състав Веселин Тодоров - бас, Тенко Славов - китара, Марсел Барух – барабани, и аз, записахме почти целия единствен двоен албум на Емил през 1974 година.

- Какъв е коментарът ви за развитието на музикалния пазар у нас, за родната индустрия и за новите таланти, които поемат щафетата в рок музиката?

- За съжаление у нас истинският бизнес в музикалния бранш се зае от чалга културата. Световните стандарти в рок музиката бяха далеч от нас по време на комунизма. Дори слушането на тази музика се преследваше. Надявам се младите хора у нас никога да не почувстват това, което хората тук преживяха. Но трябва да го знаят и да са наясно, за да не се повтори пак.

- Как се запознахте с Димитрина? Тя ли е любовта на живота ви?

- С Димитрина се познаваме още от 1983 година. Изглежда човек не може да избегне съдбата си. Работим прекрасно заедно. Предстоят ни концерти у нас, Кипър, Австралия и Нова Зеландия. Дано сме живи и здрави до тогава. Иначе да, тя е последната ми любов. Другото, което в момента ме радва, са постиженията на децата и внуците ми.