Баби играят джаги

Строят спирки, облагородяват и градинки 

Доли ТАЧЕВА

Снимки: Пламен КОДРОВ

"Миче, Миче, подай!"

"Върти! Върти! Ванче, пази вратата!"

"Го-о-о-л!"

Това не са мъжки скандирания от някой футболен клуб. Това са репликите, които си разменят ентусиазираните баби от пазарджишкото село Цар Асен. Противно на всички очаквания, възрастните жени се запалват по футбол на маса. Пенсионерките запълват свободното си време с джаги, видя "България Днес". Бабите са разделени на отбори, събирате се редовно и си устройват турнирчета. Станали са толкова добри, че могат да засрамят всеки почитател на играта. Знаят финтове и подавания, удари по топката и защити, които се учат с години.

"Какво да правим?" - казва баба Мария, докато си разтърква ръката, с която досега е въртяла ръчката на джагата. - "Нали и ние трябва да се развличаме с нещо?!"

Населеното място се обитава от близо 250 души. Най-голямо е оживлението в пенсионерския клуб, който се помещава в бившата детска градина. Когато се съберат заедно, настава голяма радост - особено край футболата маса. Така възрастните жени стават като деца и забравят за проблемите си. Въртят дръжките на игралната маса, следят зорко противниците си и отбелязват гол след гол една на друга. Джагата им е подарена от Джон и Алис - едно от английските семейства, които живеят в селото.

"От 2007 г. насам 10 къщи в селото са купени от английски семейства. Някои идват само през лятото, за да си починат. Говорят развалено български, ама имат желание да те заприказват", разказва досегашният кмет на селото Георги Спасов.

Сред чужденците Джон и Алис са любимците на селото. Стараят се да помагат с каквото могат, като правят дребни дарения. Именно сред тях е така любопитната за възрастните джага. Тя е поставена в пенсионерския клуб, за да може всеки да я ползва, когато пожелае.

"До обяд сме тук, в пенсионерския клуб. Занимаваме се, хапваме си, пийваме си. Дори и по една ракийка удряме за здраве", разказва пред "България Днес" баба Марийка.

Докато дамите се състезават и залагат коя ще вкара повече голове, дядовците предпочитат да играят шах в градината. Побелелите мъже умуват какъв ход да направят над дървената дъска и си пийват сладко биричка.

Малкото кметство на Цар Асен няма възможност да плаща за озеленители, затова бабите тук съвсем доброволно са приели да изпълняват тази задача. Възрастните жени дори успяват да вдигнат автобусна спирка. Преди това нямало къде да се крият зимата от студа, а лятото от страшния пек. Жп спирката пак е дело на общите усилия на жителите - от най-малките до най-големите.

Проблеми в селото не липсват, но пенсионерите намират решение, като се събират заедно. Провеждат дискусии и всеки си казва болките.

"Аз съм акушерка с 40 години стаж. Водила съм по седем раждания на нощ за 250 лв. пенсия накрая. Това е подигравка" споделя и пред вестника Ваня, която се е настанила в уютната стая.

Парите си дават първо за лекарства и сметки, после за каквото остане. Всички обаче са много задружни и ако някой има нужда от помощ, те, без да се чудят, ще му подадат ръка.