Инвалид играе бай Ганьо

Иван е в количка, но на сцената впечатлява 

Хора с увреждания правят свой театър във Варна 

Доли ТАЧЕВА

Човешкият талант не се влияе от физическото състояние.

Това доказват група от хора с увреждания във Варна, които пресъздават магията на театъра. И предизвикват усмивка у хората, които идват на представленията им.

Ядрото и моторът на борбената идея е Иван Цветанов - 32-годишен мъж в инвалидна количка. Преди 17 години това не го спира да започне да се занимава с актьорско майсторство. Мъжът страда от мускулна атрофия. С годините заболяването изяжда силата на мускулите му и Иван е напълно обездвижен. ТЕЛК решението му е - 100% инвалид с чужда помощ. Въпреки това борбеният мъж успява да завърши училище, после и Икономическия университет в морската столица. От 16-годишен опитва да изкарва парите си сам. Днес освен актьор инвалидът Иван е и кредитен консултант.

Иван е свикнал с болестта си, защото му я откриват, когато е на една година. Казва, че е по-лесно, когато тя те навести, когато си малък. Така се научаваш да живееш с нея, а не ти се налага да свикваш след това... след като си опознал живота от другата страна. Иван приема с усмивка съдбата си и трудностите, с които се сблъсква. Не спира да твори, да пътува и да се забавлява.

Преди 10 години става част от младежко сдружение "Феникс-2009", а днес е негов председател. Заедно с други хора в неравностойно положение започват да правят театър. Постепенно към тях се присъединяват и хора без увреждания, за да им помагат с нещата, с които не могат да се справят сами. Така формацията се превръща в първата и единствена в страната, в която на сцена рамо до рамо играят хора със и без увреждания.

"Театралната трупа не е просто формация. Тя е моето семейство. Макар да не живеем в една къща, постоянна сме заедно. Ако някой има проблем, всички се обединяваме и го решаваме", споделя 32-годишният мъж пред "България Днес".

Младежите се събират поне три пъти седмично в Младежкия дом в града, за да репетират по няколко часа. До момента имат над 10 представления. Един от най-трудните им моменти е, когато губят своя колежка и приятелка по време на фестивал. Младата Пламена умира буквално в ръцете им часове преди да се качат на сцената. По време на вечеря момичето се задавя фатално. Артистите трудно преживяват загубата й, но се изправят на крака.

Днес заедно с Иван на сцената излизат момиче, което е едва с 6% зрение, момиче с шизофрения, както и момче с аутизъм.

"Всички от колегите, които сме с увреждания, сме с образование. Всички работим и нещо друго, за да се издържаме", разказва Иван и допълва:

"За мен театърът е любов и вдъхновение. Най-любимата ми роля, в която съм влизал, е тази на Бай Ганьо. Това е образът, който изиграх с голямо удоволствие и ме докосна по някакъв начин", сеща се с вълнение инвалидът.

Спектаклите на трупата са напълно безплатни за публиката. Младежите организират благотворителни базари, на които продават неща, изработени от самите тях, за да могат да финансират участията си в различни градове. Хората с увреждания са подготвили и документален филм за себе си по случай десетата годишнина на сдружението, който ще излезе съвсем скоро.