Писателят Захари Иванов: Балканските писатели решихме да се опознаем

Издадохме алманах - всеки донесе своя книга и бутилка от родния си край

Кой е той?

Захари Иванов е роден село Батановци на 9 май 1946 г. Висшето си образование получава в Киев. Автор е на 14 стихосбирки, превел е повече от 25 книги от украински и руски.

Превежда също от беларуски, сръбски, английски. Издател и главен редактор на списанието за литература и изкуство "Световете". Председател е на Асоциацията на софийските писатели. Иванов е един от учредителите на Асоциацията на балканските писатели.

Пред "България Днес" писателят разкри подробности около новото сдружение и идеите, които са заложени в него.

- Вие сте един от учредителите на Асоциацията на балканските писатели. Как се роди идеята за това?

- Заедно с председателя на асоциацията на сръбските писатели Радомир Андрич обсъждахме, че сме близки народи, култури и литератури, а не се познаваме. Самите писатели сме виновни за това. Написахме един меморандум, подписан от четири страни - България, Сърбия, Македония и Чехия. С него се обърнахме към останалите балкански страни да направим едно сдружение, което да работи за литературите и културата на близките държави. Четири години провеждахме срещи и диалози. Уточнявахме как ще работи. Вече финализирахме нашата идея. Всички учредителни документи са готови. На втори октомври дойдоха представители на 14 страни и учредихме асоциацията.

- От кои други страни дойдоха писатели?

- Албания, Босна и Херцеговина, Унгария, Хърватия, Гърция, Косово, Черна гора, Румъния, Турция. Изпратихме предложение на нашите приятели от Словения. И те се включиха. Паралелно с това се роди идеята да поканим и страни, близки до Балканите държави. Хора със сериозно място в литературата. Така че дойдоха и писатели от Италия, Украйна и Молдова.

- Колко души пристигнаха за учредяването на асоциацията?

- Това беше най-големият форум за писателите през тази година в Европа. От наша страна се включиха Здравка Евтимова, Георги Гълъбов и Христо Бойчев. Лука Чедрола, който е един от най-добрите италиански писатели и драматурзи. Правил е редица постановки в Неапол и Рим. Щастлив съм, че в нашата асоциация ще се включи и най-нашумелият гръцки писател Макис Цитас. Неговият роман "Бог ми е свидетел" е хит в България. Книгата му е преведена на повече от 15 езика.

- Каква е основната цел на сдружението?

- Идеята е да се опознаят различните литератури. Заели сме се много сериозно. Имаме намерение да популяризираме балканските писатели и тези от южните страни на Европа. Не може в България да се издава по една сръбска книга. Нито в Румъния по две. Това е недопустимо. В Гърция познават само един-двама наши автори. За какво съседство можем да говорим тогава. Ние, литераторите, не се познаваме, да не говорим за литературите.

За да се опознаем един-друг, издадохме Алманах на балканските писатели. В него, вместо да пишем биографии и да си разказваме кой какъв е, представихме всеки писател с негово произведение. Всеки донесе своя книга. Също така и бутилка алкохол от родния си край. Така още повече опознахме краищата на Балканите (смее се).

- Кога ще бъде отпечатан алманахът?

- Той вече е отпечатан. Скоро ще го разпратим по всички големи библиотеки на Европа. Разбира се, че го има и в България. Алманахът е уникален поради това, че няма негов цялостен превод на един език. Той е издание на родния език на автора. Например - албански писател има произведение, което е написано на неговия език, съпроводено с превод на английски, който е най-говоримият език в света. Въпреки че алманахът е българско издание, в него има само няколко произведения на нашия език - мое и на останалите учредители от нашата страна.

- Кога можем да намерим алманаха и в книжарниците?

- В някои го има от 1 ноември. Надявам се, че скоро ще го има навсякъде.

- Смятате ли, че все по-малко хора четат хартиени издания? И идва ли краят на книгите?

- Българите смятаме, че книгите са скъп продукт. Но въпреки това продължаваме да четем. Интересът към книгата расте. Друг е въпросът, че повечето млади хора четат произведения на електронен носител. Това е прекрасно. Не е важно какъв е пътят, по който книгата ще върви към читателя, а че достига до него. Класическите книги, тези на хартиен носител, ще стават достояние на все по-малко хора. И то не само заради икономията на хартията, а защото всяка книга сама по себе си се превръща в произведение на изкуството. Това намалява броя на читателите. Но ще увеличи значително броя на читателите през интернет. Нашата асоциация ще бъде една от първите, която ще търси всякакви начини книгата да достигне до читателя. И особено на съвременните методи.

- След няколко дни се навършват 30 години от 10 ноември - началото на прехода. Как се промени животът в България за това време?

- Смятам, че въпреки трудностите ние вървим към по-добро. У нас има безброй недостатъци, но без лошото не може да се върви напред. Убеден съм, че България вече е друга страна и ние всеки ден го усещаме. Най-много го усещат хората, които живеят в чужбина и когато се върнат, виждат голяма промяна. Когато влизаш в София, се вижда, че си в европейска столица.