Актрисата Валентина Каролева: От дете мечтая да изиграя мама

"Доза Щастие" може да повлияе на наркозависими

Коя е тя

Актрисата Валентина Каролева е родом от София, но от известно време живее, учи и работи в Лондон. Валя е дъщеря на Весела Тотева - една от малкото, които успяват да се спасят от капана на наркозависимостта. Валентина изиграва ролята на собствената си майка във филма "Доза Щастие", който е създаден по книгата на вече покойната журналистка Весела Тотева - "Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка".

- "Доза Щастие" - филм за мрачния път ли е, или по-скоро за светлината на изцелението и спасението?

- Сигурно някой песимист би видял само мрачния път, но аз определено смятам, че е филм, обвит в много светлина и даващ надежда за спасение. А и също вярвам, че и най-големите песимисти ще си променят мнението, като го гледат.

- Заснемането на филма кауза ли е за вас и защо е важно да има подобни проекти?

- Не знам дали започна точно като кауза, но така се разви. Кауза е и ще бъде мисия за всички нас да продължим живота му и след премиерата. Такива проекти са важни най-вече заради децата на България, смятам, че трябва да достигнем до всеки тийнейджър (а и родител) и да се опитаме да предотвратим близкия им досег със зависимостта.

- Може ли "Доза Щастие" да играе ролята на превенция?

- Да! "Доза Щастие" показва пътя, през който един зависим преминава. Това е история, в която една млада майка случайно попада в този капан, просто защото не е добре информирана, не знае в какво се забърква и изведнъж се оказва в ситуация без пряк изход. Разбира се, при всеки е индивидуално, но, общо взето, знам от хора с такива проблеми, че след първоначалната еуфория се чувстваш наистина като затънал в дълбок капан. Има момент, в който си мислиш, че измъкване няма. Но тази история е доказателство, че има спасение, с много вяра и воля става. Така че освен като един вид "сигнална лампичка", този филм би могъл да повлияе и на хора, които са в капана.

- Има ли нещо скрито във филма, или всичко е представено така, както е било в живота?

- Мисля, че Яна Титова се опита да бъде максимално искрена и точна. Моята майка също се отнасяше така към своята история, така е написана и книгата, много е искрена. Разбира се, има неща, които са съкратени, както във всеки филм по книга, но същината е запазена.

- Как се случи избирането на актьорския състав за лентата? Яна казва, че за вашата роля не е имало никакви съмнения, а това е било и ваше желание? Имаше ли колебания за другите актьори?

- Моята мечта от дете е била да изиграя майка си, но никога не съм си представяла, че това наистина ще се случи. Когато Яна каза, че аз ще съм тази, която ще изиграе Весела, беше едновременно страшно, но и много вълнуващо. Имах колебания, разбира се, от емоционална гледна точка това е много трудна задача. А и като актриса не бях играла толкова голяма и дълбока роля, притеснявах се дали ще се справя и дали мама ще е доволна. Мисля, че Яна още докато пишеше сценария, си представяше вече и актьорите, които ще изиграят различните роли. Така че не смятам, че за някой е имала особени колебания. За което се радвам, смятам, че има много добър усет. В крайна сметка мама успя да гледа филма и го хареса, а това е важна оценка за всички нас.

- Какво значи за вас "Доза Щастие"?

- Мисля, че дозите ни щастие са различни във всеки сезон от живота ни. В този етап, в който се намирам в момента, дозата ми щастие идва най-вече от семейството ми и от дъщеря ми Изабела, която се роди през пролетта.

- Предполагам, че е изключително актьорско предизвикателство да се откъснеш от реалността и да разделяш спомена от самата роля? Кое помогна най-много в процеса?

- Най-много ми помогна това, че с Яна гледахме на Весела като на роля, не като човек, когото познаваме, и не като моята майка. Но е неизбежно, случваше се да усещам пластовете и тяхното преплитане. Имаше разтърсващи моменти.

- Смятате ли, че е добре да се говори за тези проблеми открито, може ли това да помогне на обществото, или има неща, които трябва да остават в семейството?

- Това е индивидуално решение за всяко семейство, защото, говорейки, със сигурност помагаш, но за семейството е трудно да преживява публично проблема. Ако сме по-искрени с другите, можем да си помагаме взаимно по-лесно. Аз, както и мама, смятам, че помага това да се говори открито. Истината ни прави свободни.

- Кога трябва да бъде проведен първият сериозен разговор за зависимостите и други опасности с децата? Вашите връстници доколко са били запознати с проблема?

- Смятам, че е добре още от 11-12-годишна възраст децата да са наясно с тези неща, но не само да се проведе един разговор, това е нещо, което трябва да се говори през годините на израстване. Всяка следваща година носи различни предизвикателства и никога не се знае в какво можем да се забъркаме и какво ни очаква. Важно е да знаем, че това може да се случи на всеки, никой не е застрахован. Много семейства са се сблъсквали или се сблъскват с някакъв подобен проблем, с някаква зависимост, пряко или косвено.

- Какво се случва с фондацията "От другата страна"?

- Поехме я заедно с мъжа ми Александър Каролев и продуцента на филма Алек Алексиев, който припозна идеята за филма и всичко около него като свои. Ние сме официалните учредители в момента, но зад себе си имаме много съмишленици, ще работим в тази посока.

- Как се чувствате в новото си амплоа на майка?

- Щастлива. Дъщеря ми е невероятно благословение.

- Какво ви предстои в професионален план?

- Чакам нови предложения, ще се радвам пак да си идвам до България за работа. В Лондон имах няколко кастинга и очаквам развитието на нещата. Преди всичко очаквам с нетърпение премиерата на филма, от 8 ноември е в кината.