Дядо Коледа е бил сираче
Шеф Филип Захариев от Лапландия разкри мистерията на добрия старец
Сестричката на Николас е първообразът на Снежанка
Дядо Коледа, който всяко дете на света познава, и Снежанка са напълно истински личности. Те са живели, дишали и наистина са правили всички щастливи, както и днес. И както и днес, преди векове са запалвали доброто в детското сърце. Ала самите те, особено малкият Николас, който се превърща в Дядо Коледа, не са имали щастлива съдба. Били са сираци. Тази история за истинския Дядо Коледа разказва един от най-добрите ни готвачи - шеф Филип Захариев.
Захариев, който работил преди години в Лапландия, научил истинската история за добрия старец и Снежанка от местните, които вярват, че легендата за момченцето Николас е напълно реална. Шеф Захариев, който живее днес в Свалбард или Шпицберген, също вярва.
"Искам да ви разкажа нещо, което ще е чудесно да разкажете на своите деца, внуци или когото и да било. Защото това не е просто история, а истинската история за добрия старец. Научих я преди няколко години, когато живеех и работех на едно от най-приказните местенца на този свят - финландска Лапландия, родния дом на Николас, известен на всички ни като Дядо Коледа. Николас бил роден в обикновено семейство в едно мразовито, но адски красиво селце, наречено Корвантунтури, или Ушен хълм, защото високо хълмът изглеждал като ухо. Веднъж, в една ветровита зимна нощ, малката му сестричка се разболяла и вдигнала висока температура. Тя се казвала Ада и била още бебе. В селото обаче нямало доктор и родителите на Николас трябвало да заведат Ада в съседното село", започва шеф Захариев. "Стегнали шейната, облекли добре себе си и малката и поели по пътя, от който така и не се върнали. Както повечето пътища в околността, така и този минавал през замръзнало езеро. Този път обаче ледът се пропукал и семейството на Николас загинало в ледените води. Той бил малък, около 5-годишен", издава шеф Захариев. Момченцето нямало вече семейство. И затова местният съвет на старейшините се събрал и решил Николас да стане детенце на всяко едно семейство в селото - за по една година.
"Така, от година на година, от дом на дом, Николас се привързвал към децата на всяко семейство, при което живял. Една година обаче в Корватунтори настъпила криза. Основният поминък на селото бил риболовът, а тази година била почти нулева. Никое от семействата нямало възможност да храни още едно гърло, но за късмет един дърводелец от съседното село предложил покрив на детето, като в замяна на това то трябвало да му помага в работата. Момчето работило по цял ден, усвоило занаята, а през много от нощите слизало в работилницата и изработвало най-различни дървени играчки. А в коледната нощ се връщало в селото и ги оставяло пред вратите на всички семейства, при които живяло. Първо го правел самичък, а след това към неговата кауза се присъединил и старецът, който го научил на занаята. Превърнали разнасянето на играчки на Коледа в традиция", разказва още шеф Захариев. А червеният костюм на Дядо Коледа?
"Червеният костюм му ушила една възрастна жена, а неговата цел, освен да топли Николас, била и друга. С него Николас можел по-лесно да подбира и дресира елените, които дърпали шейната с подаръци, тъй като цветът ги успокоявал. Старецът починал и оставил всичко на Николас. Едно от момчетата, което било и най-добрия приятел на Николас от детството, имало дъщеря, която кръстило Ада, в чест на загиналата сестричка. Ада растяла пред погледа на Николас и заедно с баща си помагала в направата на играчките. Когато бащата на Ада се разболял и починал, тя заживяла при Николас и двамата посветили цялото си време в правенето на играчки и разнасянето им на Коледа не само в Корвантутури, а и в околните села. Ада е и момичето, което днес познаваме като Снежанка", разкрива топготвачът. Защо Дядо Коледа е вечен? И за това местните лапландци имат отговор. "Един ден, когато Николас бил стар, в нощта след Коледа той просто изчезнал. Традицията обаче продължили родителите на децата, които получавали от него играчки. В нощта на Коледа те сами оставяли подаръци за други деца пред вратите на къщите си", завършва шеф Захариев. Именитият готвач обещава, че тази истинска история ще стане може би част от третата му книга за истории и пътешествия. И приканва всеки родител да я разкаже на детето си, за да знае то как от болката и загубата може да се роди най-голямото щастие - да помагаш на онези, които са били добри към теб.
