Белокоси рекордьори

Когато възрастта е само цифра 

92-годишен превзема "Гинес", учителка държи рекорд 17 г. 

Силата на човешките възможности няма възрастови граници. С хъс за живот - така живеят някои пенсионери в България. Напук на годините, напук на мизерията, напук на всичко, те постигат забележителни спортни успехи. "България Днес" ви припомня някои от най-запомнящите се персонажи от 2019 година и пожелава през новата 2020 да постигнат нови висини, за които да ви разкажем!

На 92 години и световен шампион! С това може да се гордее Танчо Тенев, който през изминалата година влезе в историята на българския спорт! На световното първенство за ветерани в Южна Корея той завоюва няколко титли в два спорта, и то в рамките на един шампионат. Пенсионерът с младежки дух триумфира с 2 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала за плуване на 50 м свободен стил, скок във вода от 5 метра и щафетно плуване. Всички тези постижения само в рамките на един шампионат, провел се през август т.г.

Силата на духа и вярата не изневерят на спортиста, който е и най-възрастният сред участниците, селектирани от цял свят. Въпреки че е с 90% глухота, два слухови апарата и лещи за очи, вечно усмихнатият Танчо не се отказва и тренира всекидневно, подготвяйки се за участие на олимпиадата в Токио. Амбициите му не спират дотук, той е категоричен и че иска да влезе в Книгата на рекордите "Гинес" с постиженията си.

За да поддържа формата си, достолепният състезател превръща дома си в столицата в своеобразен фитнес. С ластици, закачени за вратата, той се разтяга и упражнява различни начини на плуване. След това прави упражнения за крака, а когато иска повече раздвижване хвърля гюле, диск и копие в специално обособена градинка зад блока си.

Спортът не е просто страст, а е целият смисъл и живот на Танчо, който му се отдава още от дете. Печели първия си медал на 16 г., на 17 г. вече е в националния отбор по гимнастика.

През живота си освен с гимнастика той се занимава с акробатика, скокове във вода, бокс, вдигане на тежести, борба, стрелба с огнестрелно оръжие и лък. В дома си има около 150 медала и 10 купи от различни състезания и спортове. Над 40 г. ръководи спорта в Българската армия, помага и за написването на няколко сборника за спорта. Пред "България Днес" шампионът признава, че стига да го извикат, ще се включи с пълна сила в предстоящите през 2020 г. олимпийски игри в Токио. "Подготвен съм и съм убеден, че ще надмина възможностите си", категоричен е той.

В леката атлетика също имаме невероятни постижения. Нито стари, нито млади могат да подобрят рекорда на Малина Иванова на 100 км бягане отпреди 17 години. През 2002 г. 55-годишната учителка пробягва 100 км за 9 часа и 9 минути в Подгорица (Черна гора). След първия си маратон Малина пробягва още 14 трасета по 100 км и още куп на по-къси разстояния.

В дома си Иванова има над 300 медала и с право печели прозвището си "Кралица на дългите разстояния". Увлечението й по бягането започва, когато пристига в София, за да учи в Техническия университет. Днес тя тренира всеки ден. Пробягва поне по 20 км в парка или в планината. Компания често й прави нейното куче - хъскито Спайки. Освен бягането два пъти в седмицата Малина ходи и на народни танци. Иванова е преподавател в Софийската професионална гимназия по електроника "Джон Атанасов" и асистент в катедра "Техническа механика" на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". Съчетавайки работата си като преподавател и отглеждането на две дъщери, борбената жена не спира да тренира. На година се включва в поне 4 маратона, като Софийският задължително присъства в програмата й.

Вегетарианец тича 42 км за 2 часа и 19 мин.

От години 68-годишният Петко Кърпачев спринтира по пътя на живота и успява да надбяга всички около него. Сред най-добрите му постижения е 42-километрово трасе, което успява да пребори за 2 часа и 19 минути. Това се случва през далечната 1984 г. и му носи републиканска титла. Към днешна дата маратоните, които е пробягал, са над 100, както и медалите. Интересен е фактът, че когато започва да тича, Петко спира да яде месо. Лекарства пие само в изключителни случаи. Лекува са с природни методи и... глад. Последното му гладуване е впечатляващите 60 дни, след които е напълно пречистен.

Барселона в задния двор на пенсионер

Има ли желание, има и начин! Доказва го 80-годишният Димитър Бочков. Той е събрал прочутия парк "Гюел" в Барселона в двора на къщата си. На не повече от 300 кв. м във великотърновското село Драганово пенсионерът е направил уникални копия на скулптурите на световноизвестния испански архитект Антони Гауди.

Разноцветни пейки, дракони и риби са само част от нещата, които майсторът е успял да направи за три години. Най-интересното е, че Бочков никога не е виждал на живо многоцветния парк в Барселона, който Гауди построява в началото на XX век.

200 гоблена пази София

Огромна колекция от 200 гоблена виси в скромното, но ефектно жилище на София Недева в столицата. Творенията са покрили всеки свободен метър стена в жилището й. Сред творбите правят впечатление извезани "Слънчогледите" на Ван Гог. Голяма част от гоблените са с образа на Исус. Само в една от стаите гоблените наброяват 22 броя.

Пред вестника 80-годишната София признава, че всички произведения са измайсторени от майка й, която си отива от този свят през 2015 г. и оставя наследството си на дъщеря си. Жената признава, че винаги е искала и тя да може да прави гоблени, но не й се удавало. Едно от най-екстравагантните произведения е портрет на принцеса Даяна. Друг гоблен пък е правен специално за Симеон Сакскобургготски, на който е изобразен самият той. Творението трябвало да бъде подарено на царя, но в крайна сметка не достига до него.

Медал за летяща баба

Пенсионерка с ударна доза адреналин в кръвта, Пенка Балева е най-възрастната парашутистка у нас.

84-годишната варненка има 40 скока с парашут и бънджи зад гърба си. Последното постижение направи едва преди 2 години. Тази година от клуба за екстремни спортове, където тя членува, я наградиха с плакет, медал и отборен календар.

Земетресение ни отнема

първия олимпийски медал

България със сигурност е можела да спечели първия си медал от олимпиада още в Амстердам през 1928 г. Но земетресението в Чирпан на 14 април спира от участие първия ни световен рекордьор в историята. На състезание на 25 декември 1927 г. щангистът Любен Бозев изненадващо побеждава шампиона на страната Вибер, като записва феноменалните 107 кг.

Домакините обявяват старта за неофициален и провеждат ново първенство два дни по-късно. На него пловдивчанинът заковава 109 кг, което е повече от действащия тогава световен рекорд, но земетресението спира от участие Любен на олимпиадата през 1928 г.