Актрисата Добрина Гецова: Калин Сърменов ме спаси!

Горда съм, че бях дубльорка на Стоянка Мутафова

Коя е тя

Добрина Гецова е родена в Разград. От дете мечтае да стане актриса. Завършила е ВИТИЗ "Кр. Сарафов" и е играла по разпределение в Ямбол и Пазарджик. С днешна дата е част от трупата на Сатиричен театър. Можете да я гледате във "Ветрилото на лейди Уиндърмиър", в "Тъпи ентусиасти", "Смях на сбогуване" и "Скакалци".

- Как изкарахте Коледа, г-жо Гецова?

- Със семейството си, разбира се. Понеже моите родители са още живи, Бог да им даде здраве и дълъг път, на празници винаги гледам да изкарам при тях, в Разград. Аз съм оттам. През годините различно съм празнувала, но обикновено с дъщеря ми, внука, най-близките. Това, към което съм се стремяла винаги, е било спокойствието. Защото често става така, че когато се съберат много различни хора, дори да не са най-близките ни, има някакво напрежение. А в тези дни аз най-много разчитам на спокойствието, почивката, смирението. И държа на тази атмосфера.

- Равносметка за изминалата година направихте ли си?

- Не. Доста мои колеги си водят програми, дневници, аз - не. Казвам си: "Да, това свърши, и там игра, и снима филм, интересни постановки... ами добре". И толкова.

- Вашият натюрел пасна в Сатиричния театър. Как ви намери Калин Сърменов?

- Имам особено отношение към него. Моят случай е изключение в българския театър. Нерадостна беше съдбата ми, когато на 54 години ме остави без театър, съвсем незаслужено, при положение че аз съм била една от най-заетите актриси. Така се случи, че останах извън борда, тотално извън системата и започнах да търся работа. Видимо всеки ти съчувства, потупва те по рамото и казва: "Ох, ще видим", и толкова. Калин тогава беше изпълняващ длъжността. Говорих и с него, впечатлих го. Междувременно работех като инспектор салон в театър "София", позиция, която няма общо със сцената, само и само да работя някъде. Един ден не издържах повече и се обадих на Калин. Казах му, че напускам с болка в гласа. А той: "До два часа ще ти се обадя, ще измисля нещо". И повярвайте, той се обади. Аз помня и в кой магазин бях точно тогава на това обаждане и каза: "Пусни си документите за Сатирата да играеш там". Викам: "Ти ме назначаваш за актриса", а той: "Естествено като актриса. Та ти си актриса". Аз съм много задължена, защото той спаси човешкото ми достойнство, този човек стана моят спасител. Много го обичам този човек и не давам лоша дума да се издума за него пред мен.

- Оставате без работа, защото Павел Васев като шеф на Народния закрива вашият Пътуващ театър, като го слива с първата ни трупа. Заедно с 5-6 колеги се озовахте на улицата. Простихте ли на Павел Васев?

- Павел Васев не ни познаваше като актьори. Колегите му предложиха да изиграем вътрешно някои от нашите спектакли, за да се увери, че сме добри. Той не ни беше гледал. Разбрахме, че сме "пътници", когато ни раздадоха по едно листче и ни казаха, че от министерството има нареждане за 30% съкращение. И за 5 минути нас буквално ни изхвърлиха от системата. Аз като човек не го познавах Павел Васев, и той не ме познаваше.

- По същия начин една плеяда талантливи актьори са пенсионирани ранно и някои от тях дори не преживяват това...

- Да, точно така се случи. И през 2010 г. знаете ли какво си казах аз: "Сега разбирам колегите, които тогава се изпоразболяха, не можаха да преживеят случката". Аз също отключих инфекциозна астма от целия стрес. Но днес вече съм простила. Каквото било - било.

- Детската мечта ви е да станете актриса, имитирали сте жаба и тогава съседка ви предсказва бъдеще. Внучето ви ще става ли актьор?

- Той много обича да гледа театър, но е малък да реши сам. Смятам, че човек трябва да се занимава с това изкуство само ако не може с друго да се занимава. И играта му е на сърце.

- Играли сте с едни от най-известните актьори - Стефан Гецов, Янина Кашева, Марта Вачкова, а от Леон Даниел, Николай Люцканов, Николай Ламбрев, Андрей Аврамов сте взели най-доброто.

- Така е. Тези дни гледах лентата "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и ми идваше да напиша в интернет: "Колеги, моля ви гледайте Гец, когато играете лошото ченге или лошия герой". Разбира се, не го направих. Но аз съм ги срещала тези актьори по време на техни гастроли, защото доста време играх по разпределение - пет години в Ямбол и осем в Пазарджик. Т.е. и с най-големите съм играла - с Калоянчев, с Анастасов, с Мутафова. Това са хора, изтъкани от театър, вътрешностите им са театър. Те ме научиха, че сцената е най-важното нещо в живота. Видяла съм на дело тяхното раздаване в театъра и как се носи този кръст на добрия актьор. И всички те са имали свободата да са такива, каквито са, без да се правят на различни или някакви други. И това много ме е впечатлявало. Това всъщност прави нас хората различни - с различна окраска, оперение... Иначе другото е ясно - слагаме маски за пред хората всички, играем други хора и т.н. и т.н.

- С Мутафова се срещате за първи път в "Златният телец", така ли е?

- За първи път с нея се срещнахме в "Свекърва", когато аз бях на 24 години. А в Сатирата, когато вече бях актриса, в "Златният телец" - да.

- Тя ми сподели, че й е приятно да сте нейна дубльорка и че само вашето име е запомнила, макар да е имала и други дубльорки.

- Милата Стояна! Сега ще ви кажа нещо, което не съм го казвала. Това се случи миналата година, на 23 декември точно. Аз съм в Германия при дъщеря ми и ми се обажда глас, който не мога да се сетя на кого е. Казва: "Аз съм Стоянка". Изумих се. Вече играех вместо нея в "Скакалци", когато не се чувстваше добре и се притесних защо ме търси. А тя ми се обаждаше да ме покани да направим двете с нея представление, което преди време е играла със Златина Тодева. Веднага се съгласих, толкова бях щастлива. За мен е чест, Стояно, благодаря ти, й казах. После говорих с Николай Атанасов-Шуши, който каза: "Да, тя много иска, но не е добре физически. Здравето й е на приливи и отливи". Решихме да мине рожденият й ден и тогава да го направим. То пък не било писано. За голямо мое съжаление. Но аз мога да бъда горда от това, че Стоянка Мутафова ме е запомнила и явно ме е харесала, щом иска да играе с мен на сцената. Няма нищо случайно.

- Като сме почнали с благодарностите - на Калин Арсов също ли ще благодарите?

- Калин се появи с едно предложение към мен, също в труден момент. Нямах ангажименти тогава. Той никак не е лесен, но и аз не съм. Ако някой отстрани ни чуваше как си говорим, ще си помисли, че много се мразим. А всъщност ние се обичаме.

- Пиесата, която прави той за две жени, които се влюбват в един и същ мъж на младини, това на вас случвало ли ви се е?

- Ооо, не, никога. Няма как да се случи. Другата жена нямаше да има шанс повече от седем минути и половина щом аз се появя. Тя веднага ще се откаже (смее се). Не съм си го и помисляла това.

- Как се случва така, г-жо Гецова, да имаме толкова комедийни актьори, които обаче не са смешни?

- Мисля, че това е дарба. Това не се случва, като прочетеш повече книги от другите или играеш повече. Това е то талантът. Има едно необяснимо нещо, което някои го умеят от Бога - разсмиват хората, а други не са смешни, колкото и да се стараят да се правят на такива. Те просто се правят. Емоционалната интелигентност да развиваш също може да помогне. Защото само най-добрият артист може да изиграе комедия, всеки втори, дори да не е от гилдията, може да изиграе трагичен образ, драмата.

- Не си ли мечтаете за някои силен смешен образ?

- Как да ви кажа, с помъдряването вече мечтите ни стават едни такива делнични, ежедневни. Сега най-много мечтая да съм здрава, за да работя по-дълго време. Опитвам се да съм егоист, защото, като съм добре аз, са добре и хората около мен.

- Имате много талантливи млади хора в Сатирата, това радва ли ви?

- Да, изпълва ме и с някакво чувство на благородна завист. Но пък има изключителна атмосфера в Сатирата. Не се реже въздухът с нож, харесваме се актьорите. Ето аз много се радвам на младата Рада Кайрякова, на Боян Арсов, да не пропусна много са младите. На Рада дори й казвам: "Ох, късметлийка съм, че не съм твоето поколение. Иначе ти щеше да играеш, а аз да те гледам". И тя се смее. Хубаво ни е на всички в Сатирата. Идвайте по-често да ни гледате.