Един от трима у нас се надява: 2020 г. ще е по-добра

Хората стават все по-големи оптимисти, надяват се на щастие
Новата 2020 година ще бъде по-добра от миналата!
На това оптимистично и категорично мнение е всеки трети българин, показва проучвана на световната асоциация "Галъп интернешънъл".
Около 22%, или всеки пети българин, смятат, че следващите 365 дни ще бъдат по-лоши от предходните, докато 34 на сто са на мнение, че промяна няма да настъпи и всичко ще си е постарому.
Проучването показва, че нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32%-22%=10).
Напредъкът в мисленето на нашенеца е огромен, тъй като през миналата година тази оценка беше отрицателна: -8. Преди две години беше със стойност 3. В края на 2016 г. отново беше отрицателна (-5), както и в последния месец преди четири години (-1).
"Така очакванията сега всъщност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното обяснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост", анализират от "Галъп интернешънъл".
Настроенията сред народа ни се допълват и от друго интересно проучване. В края на 2019 г. 45% от българите заявяват, че са щастливи или много щастливи, а едва десет на сто - че са нещастни или много нещастни. Около 40% се позиционират на границата между щастие и нещастие.
"Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35. В предходните четири години тази стойност се движеше с по-ниски стойности - 36, 33, 30 и 16. "В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец", посочват още от "Галъп интернешънъл".
България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти.
Общо 45 676 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени, като разговорите са проведени лице в лице, по телефон или онлайн.