Шумен копае канал до Дунав

През соца искаха Русе да е пристанище на Черно море
Градът търси спасение от водната криза
Шумен да пие вода от Дунав.
Това предлага местната власт като вариант за справяне с водната криза, въпреки че градът е отдалечен от реката на цели 112 километра.
От няколко седмици шуменци са заплашени да последват съдбата на перничани - язовир "Тича" е наполовина празен, а множество течове по довеждащия водопровод допълнително засилват града към суша. Въпреки уверенията на местното ВиК, че до криза няма да се стигне, от местната власт мислят алтернативни варианти.
Един от тях е предложен от кмета Любомир Христов - водата за шуменци да идва от сладководната ни граница с Румъния. По негови думи може да се използва направената система "Дунав", която захранва Русе и част от Разград. В момента от 7 кладенеца с висок дебит се използва само 1 за дунавската столица. Според кмета водоснабдителната система е изградена до Лозница с разклонения към Търговище и Разград и твърде вероятно е тръбите да са стигнали близо до Шумен. Така че тепърва ще се обследва районът и ще търсят спасение от проблема.
Христов смята, че експерти трябва да преценят кои от алтернативните източници са най-подходящи заедно с кладенците до село Мараш и шуменския квартал Мътница и така да се определи колко средства да се искат от Министерския съвет. Общинският съвет вече реши да бъдат отпуснати 20 000 лева за обследване.
Шумен да пие вода от Дунав прави препратка към грандомански проект преди половин век, който социализмът така и не успя да изгради. През 1972 година започват проучвания за построяването на плавателен канал между Русе и Варна, който да свързва Дунав и Черно море. Така Малката Виена щеше да се превърне в пристанище на единственото ни море, въпреки че е доста отдалечен.
Маршрутът на канала е 192 км. Като започва от Русе, преминава в близост до Разград и завършва във Варна. Стойността на проекта е 3,6 млрд. лв. Реализацията му не е осъществена поради невъзможността на държавата да отдели такива колосални разходи. Каналът освен за развитие на речния и морския транспорт трябвало да служи и за напояване на плодородните почви в Добруджа и Лудогорието, както и за промишлено водоснабдяване на Северна България.