Марио Каратиста разстрелян заради спор за проститутки

Убиецът Цветан сам вика полицията и се предава

Плевенският сводник губи ръка и око заради страстта си към бомбите

С 5 куршума като куче е разстрелян плевенският сводник Марио Иванов-Каратиста след спор за проститутки с отцепил се сутеньор. Екзекуцията на 35-годишния мъж, познат и с прякорите Боксьора и Мъцата, става в хотел "Интер Ростов" в центъра на Плевен. Изстрелите проехтяват на 4 април 2003 г. около 10,30 ч. във фоайето при лоби бара, който се държи от Каратиста.

Стрелецът е Цветан Калфов, бивш служител на Марио Иванов, който според запознати се отделя от шефа си и прави нов бардак. Посетители на заведението разказват, че 24-годишният Цветан от няколко дни чакал за среща с Марио. Пукотевицата е предшествана от скандал и сбиване между убиеца и жертвата, разкриват очевидци.

Двамата плевенчани се скарват и Калфов започва да бие и рита бившия си шеф, докато той говори по телефона. При разправията Марио вади автоматичен нож, но не успява да се защити, защото опонентът му стреля с незаконния си пищов. Цветан натиска спусъка от разстояние 20-25 см. След като очиства Марио, Цветан сам набира полицията по мобилния си телефон и се предава. Простреляният умира в болницата.
Криминалистите са категорични, че стрелецът и жертвата се познавали отдавна, заедно се занимавали със сводничество. Година допреди това убиецът Цветан работи в кафене "Савена", собственост на Марио Каратиста. Кафенето в центъра на Плевен е параван, зад който стои скандален клуб за компаньонки. Малко по-рано с няколко от момичетата в клуб "Савена" Цветан започва собствен бизнес с плътски удоволствия. Това е основата на раздора между двамата сутеньори и основен мотив за убийството, предполагат запознати.
Постоянни клиенти в кафенето определят Цветан като кротко момче и не могат да си обяснят убийството. Според други Марио не е излизал от подземния свят. Криминално проявеният Марио Каратиста е сочен за един от големите сводници в града. Срещу него към 2002 г. има образувано дело за отвличане на непълнолетно момиче, което трябвало или да работи за Каратиста, или да бъде продадено на негови колеги.
През април 2001 г. Марио Иванов оцелява по чудо, докато преговаря в "Москвич" в центъра на Плевен да купи бомба самоделка. Взрив откъсва ръката му и го оставя без око, а метална пластина укрепва пораженията в главата му. Продавачът на адската машина Николай умира на място в колата разкъсан на парчета, а други двама мъже са тежко ранени. Смята се, че взривното устройство било предназначено за друг, но избухнало по погрешка. След бомбата бизнесът с плът на Каратиста започва да запада.
Той взима под наем лоби бара в хотела в съдружие с архиерейския наместник отец Костадин Гаврилов, твърдят запознати. След убийството на сутеньора се развихря лют скандал. Става ясно, че минути преди стрелбата Марио Каратиста е бил в компанията на местния свещеник и на шефа на Плевенския районен съд Валери Цветанов.
Часове след убийството в Плевен пристигат тогавашните главен секретар на МВР Бойко Борисов и шефът на НСБОП Румен Миланов. Борисов заявява, че разполага с информация за близки отношения на убития и председателя на Районен съд – Плевен, Валери Цветанов, и обещава да уведоми за случая министъра на правосъдието Антон Станков. Станков се заканва да потърси обяснения от районния съдия за това какво е правил в компанията на убиеца и жертвата минути преди инцидента. Очевидци разказват, че след пукотевицата Цветанов се изнизва през задния вход, а сервитьорка старателно измива чашите, за да няма улики за присъствието му на местопрестъплението. Цветанов се е забърквал в скандали заради контакти с престъпни среди, чейндж и търговия с коли, които едва не костват отстраняването му.
Божият служител и магистратът са разпитвани като свидетели на убийството. Отчето по-късно разказва, че е бил в хотела, за да уреди спор за имот на плевенската църква "Св. Параскева", в която служи тогава. Съдията отрича да е присъствал, но противоречие го изобличава. "Аз в този момент само бутнах Валери Цветанов, Ралица, барманката, един непознат клиент и им казах - бягайте", разказва свещеникът пред ченгетата. Година по-късно съдията Цветанов е прострелян от неизвестни и оцелява на косъм, а попът пак е разпитван, за да помогне за залавянето на извършителите.

След убийството на Марио Каратиста става ясно, че той е заподозрян като поръчител на взривяването на софийската аптекарка Христомира Атанасова. По-късно антимафиоти отричат Марио да е поръчал убийството, но изтъкват, че има достатъчно улики за това, че именно той е доставил бомбата. Избран е заради афинитета си към разчистване на сметки с взривове. Дори изкуственото му око и протезата на ръката не го отказват от страстта му към тротила. Приближени до сводника бомбаджия коментират, че той може да е ликвидиран, за да не издаде истинските поръчители на покушението срещу Христомира.
Докато подслушват телефона на Марио, ченгетата попадат на сочения за майстор на взривовете Йордан Колев. Той се сдобива с обвинения за убийството на аптекарката, но след дълъг процес е оправдан. По-късно е подпукан с още трима за бомба, предназначена за бизнесмен, която пада от колата му. Адската машина е открита неизбухнала в центъра на Плевен по време на премиерско посещение през 2012 г.

Килърът заковава жертвата си пред Темида

Аптекарката Христомира Атанасова е била взривена по поръчка на сутеньора Марио Иванов. Това свидетелства пред съда бившият бодигард на Иванов - Цветан Калфов, осъден за убийството му. Атанасова е взривена, докато се качва в колата си пред столичното Седмо училище, намиращо се в близост до сградата на МВР.

Според прокуратурата Марио Иванов е поръчал Христомира да бъде очистена, защото не успяла да плати 100 хиляди лева, за които той я изнудвал.
Срещу Каратиста проговаря и Валери Отравов-Хикса, който разказва пред магистратите, че Марио Каратиста е поръчал бомба и за тогавашния кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Хикса е свидетел по делото срещу Валентин Георгиев-Жълтия за шест бомбени атентата в Плевен. Жълтия е сочен за враг на Марио Каратиста и се опитва да му припише посмъртно отговорността за атентатите.