Председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов: Актьорите ни стават и за Холивуд

Самодейците са сила и живот 

Кой е той

Николай Дойнов е председател на Съюза на народните читалища. Почетен доктор на Стопанска академия "Д.А. Ценов", носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, двукратен носител на "Златен век" на Министерство на културата, носител на "Златна звезда" на Международния фолклорен съюз. Автор на десет книги и многобройни публикации.

- Г-н Дойнов, вчера, 1 март, беше Денят на самодееца. Колко са тези хора в България?
- На този въпрос може да се отговори, че са безброй... Шегувам се, разбира се, но истината е, че дори и НСИ ги изчислява през различните периоди между 40 и 80 хиляди души. Точна бройка не е възможно да бъде посочена, тъй като те не са рота войници, а живи хора, които се движат - един идва, друг си отива от нашите състави, в началото на годината един състав може да наброява една цифра, а в края на годината друга.
- В исторически план кога за първи път се появяват самодейците в България?
- Винаги е имало хора, които свирят, пеят и танцуват за свое удоволствие и са показвали своето изкуство в тесен кръг. Възрожденската театрална постановка "Многострадалната Геновева" е преведена от Кръстьо Пишурка и той участва в главната роля. Но най-пъстра картина по темата е оставил Вазов в "Под игото". Там има едно велико изречение, което е христоматийно за любителското представление: "Това представление се дава с благотворителна цел и играят любители" - казва Каблешков на Кирияк Стефчов. Това е аксиома, тъй като самодейците не печелят пари от своите представления, но винаги са готови да участват в благотворителни спектакли и концерти.
- Каква е разликата между самодееца и любителя?
- Преди време терминът "художествена самодейност" бе подменен с "любителско творчество", но не може да има знак на идентичност между двете понятия. Може да си любител на хубавото вино, на красивата мисъл, на изящния танц, на театъра, на природата... Има елемент на съзерцателност при любителя, то е по-общо понятие - докато самодеецът активира своите идеи, вдъхва им живот. Да се въплъти в Ромео на читалищната сцена, да пее като Ед Шийран или като трио "Българка"... Просто заради това, че иска да го прави..Така е в цял свят впрочем. Разликата е в степените на действието и самоидентификацията.
- Предполагам, че и в Европа е така?
- Социокултурните центрове в Германия, Австрия и другаде правят точно това и на никого не му прави впечатление, че известен банкер пее арии на Павароти или инвестиционна посредничка опитва па де дьо като Плисецкая. Хората се радват като деца на изпълненията им и даже ги викат "на бис". Така е и с българския самодеен театър. Страхотни актьори имаме, могат да бъдат наети и в Холивуд. Там между другото повечето актьори са играли в самодейни постановки... Професионалистът днес дефинитивно в миналото си е бил самодеец.
- Кои са най-многобройните самодейци?
- Безспорно танцьорите. Цял свят танцува, съставите са големи, без разлика във възраст, пол или професия. И хоровете, разбира се, щях да пропусна. Театралните ни колективи в цялата страна непрекъснато се увеличават и нещо много важно - те се обновяват и в този смисъл можем да говорим за приемственост в поколенията.
- Как си обяснявате този феномен?
- Хората обичат да участват в изкуството. Театър, музика, танц... Наблюдаваме голям приток на хора в школите ни по народни танци и театралните колективи. Състезателният елемент също играе важна роля във фестивалите на художествената самодейност. Също така бих посочил и традицията в семействата - предаването както на народните песни от баба на внучка, така и любовта към определен музикален инструмент - веднага ще дам пример със стоте каба гайди от Смолян. На една сцена излизат понякога три поколения гайдари.
- "Самодейни средища" ли са читалищата ?
- Читалището си е читалище и това е всичко. Ние организираме хората, които искат в свободното си време да правят нещо друго, освен да играят карти или да гледат телевизия. Всеки може да прави и нещо художествено, а ако не може, ще го научим. Ние правим това от сто шейсет и пет години, ще го правим и занапред.
- Помага ли държавата за развитието на самодейците?
- Държавата подкрепя развитието на народните читалища и художествената самодейност. Тази година е фестивалът за автентичен фолклор в Копривщица, който се организира от Министерство на културата. Това е най-авторитетната проява за автентичен фолклор и от сега нашите състави се стягат за участие. Специално искам да отбележа отношението на министър Банов към нас, както и на неговия екип. В министерството има разбирането, че читалищата в България са основата на българската култура
- Какво е общественото признание за труда на тези хора?
- Когато се представят самодейни постановки в отделните села и градове, салоните са пълни до козирката, тъй като идват родовете на участниците в представлението - за подкрепа, за аплодисменти, за купон, за радост от това, че еди-кой си свако играл като Брат Пит, а вуйчото на Х се е представил даже по-добре от Харисън Форд. А пък при спектаклите на танцовите колективи въодушевлението на хората е безгранично. Редовно присъствам на спектакли на самодейци и всичко виждам с очите си.