Реми от "България търси талант": Взех БГ документи след 24 години

Само българският език ме спасяваше от полицията и ареста

КОЙ Е ТОЙ

Реми Тоин предизвика фурор в миналото издание на "България търси талант". Той стигна до финала в шоуто, а танците и скромният му характер, както и нелеката му съдба спечелиха симпатията на зрителите. На 24 години, роден и израснал в България без документи, отгледан от приемна майка и говорещ отлично български - това бележи живота на Реми у нас. Как продължава той година след шоуто - четете в следващите редове.

- Здравей, Реми. Какво се промени в живота ти след "България търси талант"?
- Имам малко по-голяма разпознаваемост като човек, който не е в шоусредите. Това бе и моята цел, за да може това, което правя, да стигне до повече хора.

- Спират ли те хора за снимки и автографи?
- Да, дори преди нашата среща сега ме спря едно момиче да се снима. Със сигурност преди не ме спираха толкова много.

- Радваш ли се на по-голямо женско внимание сега? Имаш ли фенки?

- Не мога да кажа. А и аз не забелязвам, ако момиче ми обръща по-голямо внимание от обикновено.

- Как са нещата в любовта?
- Като цяло гледам да избягвам по-сериозни връзки, защото се фокусирам върху себе си. Гледам да стана възможно най-добрата версия на себе си и да мога да се развивам. И когато това се случи, да мога да застана като мъж до своята половинка.

- Какво искаш да ти се случи?
- Да прославя България в чужбина. Да мога да пътувам извън граница и да преподавам наученото, да работя с наши и чуждестранни артисти за все по-големи проекти.

- С какво се занимаваш?
- Хореографирам видеоклипове, снимам се в реклами, преподавам и пътувам често в страната. Сега, след като имам вече документи, започвам да излизам и извън страната.

- Вече имаш документи?
- Да. Преди около три седмици ги получих и вече мога да се нарека български гражданин. Въпреки че винаги така съм се чувствал. За първи път чак сега, на 24 години, се сдобих с документи за самоличност и няма да се притеснявам, ако ме спре полиция.

- Защо чак сега?
- Роден съм в България, но не бях вписан като български гражданин и оттам идва целият проблем. Вписан съм при раждането ми като нигерийски гражданин. И оттогава 24 години ме преследва големият проблем.

- Къде живееш сега?
- В апартамента на моята приемна майка. Казва се Мария Благоева и благодарение на нея видях външния свят. Дълги години прекарах в дом за деца в София, който не бях напускал. Тя и две американки - Таша и Рейчъл, ми дадоха възможност да видя света по друг начин и да се докосна до обич и семейна среда.

- На колко години беше?
- Започнаха да ме развеждат извън дома на 10 години. Дотогава не бях стигал дори до НДК. Бях като индианец в резерват, защото не знаех какво се случва извън дома.

- Знаеш ли какво се случва с биологичните ти родители?
- Винаги ми е било интересно да ги срещна. Слава Богу, имах възможност да се видя с майка ми. Преди три години ми звъннаха да ми кажат, че тя е тук, в България.

- Как протече срещата?
- Не беше според моите очаквания. Тя не говори много. Не съм очаквал да ме напрегръща, нацелува и да се разплаче, но очаквах да се интересува повече от живота ми.

- Научи ли нещо ново за семейството ти?
- Да, че имам брат. Майка ми помогна да си извадя нигерийски паспорт, от който после да се откажа, за да взема българско гражданство. Интересен процес.

- Научи ли защо те е родила тук?
- Тя е дошла тук за по-добър живот и да работи. Но човекът, с когото е дошла, се оказал лош. Станала е жертва на трафик на хора, тъй като са я излъгали да отиде в Италия без мен за малко. Не съм сигурен за какво. След като става жертва, мен ме оставят в дома за деца. Бил съм бебе.

- За татко ти разбра ли нещо?
- Не, майка ми не успя да ми разкаже много. Не го познавам, не знам кой е и не знам как изглежда. Знам само, че е бил със сигурност нигерийски гражданин.

- Досега не си имал проблем с властите значи?
- Да, слава Богу. Винаги съм бил примерен в живота си и не намирам смисъл да се бунтувам за нещо. Радвам се, че съм роден в България и имам възможност да живея тук.

- На няколко пъти каза "Слава Богу" и споменаваш Бог. Вярващ ли си?
- Да, вярвам силно в християнския морал и това, че Бог съществува. И се гордея с това. Този морал ми е помогнал да бъда скромен и да правя нещата така и до ден днешен.

- Кръщаван ли си?
- Да, Мария Благоева, която ме осинови, ми направи кръщене. Тя реално освен осиновител е и моя кръстница. Тя изигра огромна роля в моя живот, за което съм й много благодарен.

- След всичко, което ти се случи, искаш ли да бъдеш самостоятелен?
- Изкарвам достатъчно пари, но искам да бъда и достатъчно самостоятелен, за да си позволя нещо мое, без да се тревожа. Събирам пари за собствено жилище.

- Сега как се чувстваш като българин и по документи?
- Не мога да кажа, че усещането е много по-различно от досегашното. След като цял живот си се борил за това, някак си не можеш да му се зарадваш чак толкова. Още не мога да го осъзная и оценя, защото мина твърде много време. Просто си взех паспорта, сложих го на безопасно място и животът продължи за мен.

- Кой ти помогна в каузата?
- Имаше една директорка в дирекция "Миграция", която ми помогна за документацията. Имаше и много добри чиновници, които разбираха отлично ситуацията и бяха склонни да ми помогнат. Кръстницата ми, която събираше документи, докато бях на училище. Има изключително много хора, които ми помогнаха в различни периоди.

- Играл ли си народни хора?
- Да, като малък. Но за кратък период.

- С кои български изпълнители работиш сега?
- С почти всички съм работил за радост. Криско, 100 Кила, Михаела Филева, Лора Караджова, Графа, Сантра, Кристо. Искам да проправя път пред себе си, по който и други да могат да вървят.

- Да очакваме ли скоро да те видим на малкия екран отново?
- 100% ще има големи проекти с мен и скоро ще се разбере за тях, надявам се. Сега ще преподавам в Беларус, после в Украйна, Испания и Италия. В по-далечно време ще бъда в Италия и се надявам дотогава коронавирусът да е отшумял.