Проф. Минко Хаджийски, социален психолог: Изолацията не е непременно лошо нещо

Публикувана: 11.03.2020, 13:32 1126 Автор: България Днес

- Проф. Хаджийски, преди дни ви удостоиха със званието "Почетен професор на Философския факултет" на ВТУ, наградиха ви и с почетен медал за значителни научни и художествени постижения и във връзка с пенсионирането ви. Какво смятате да правите занапред?
- Благодаря на колегите от катедра „Психология“ и Философския факултет, които ме предложиха, и на Академичния съвет, който ме гласува. Колкото до това какво ще правя занапред - пак същото, но като хоноруван преподавател.
- Лекарите съветват хората да се подложат на 14-дневна карантина, ако са пътували до рискови дестинации като Северна Италия. Никой обаче не казва как човек да издържи тези 14 дни. Малко или много са 2 седмици изолация за човек, който не е свикнал?
- Нямам информация дали тази мярка се спазва, още повече че ситуацията от 8 март се промени и евентуалните вирусоносители вече не са от рисковите дестинации. Що се касае до поносимостта на изолация, тя е различна при различните хора. Две седмици не са много, още повече че изолацията не е абсолютна. Днес има медии и интернет, които почти ликвидират най-значимия ефект на изолацията - липсата на общуване. Е, на някои ще им се наруши начинът на живот и стереотипът, но ще свикнат. Друг е въпросът за субективните преживявания през това време, които са свързани със страхове и съмнения. Фактът, че си изолиран, сам по себе си води до усещане за социална отделеност, което по принцип е неприятно.
- В този ред на мисли, ако бивш затворник се зарази с коронавирус и бъде подложен на 2-3-седмична карантина, какво би се случило? Дали фактът, че е бил лишен от свобода, ще му е от полза в преодоляването на изолацията, или обратното - ще му повлияе негативно заради спомена от затвора?
- Естествено би могло да се очаква, че бившият затворник ще понесе по-леко изолацията поради опита. Не мисля обаче, че една такава медицинска мярка ще предизвика чак такива значителни негативни спомени. Има разлика между затвора и дома. Тук ще си позволя да изкажа едно предположение - че бивши затворници трудно биха спазвали такава ограничителност. Първо, поради "откатна" реакция на лишаването от свобода и, второ, поради лична недисциплинираност и негативизъм към правилата при повечето от тях.
- Кога настъпва моментът, в който затвореният човек свиква с лишаването от свобода?
- За различните осъдени този момент е различен. Адаптацията към условията на затвора е сложен процес, който зависи от различни фактори, като индивидуално психични дадености, предишен начин на живот и статус в обществото, отношението на персонала в затвора. По-важен според мен е проблемът за негативите от това "свикване". Някои лишени от свобода дотолкова свикват, че после не могат да се ресоциализират в обществото. Отдавна е установено, че след 5 години, прекарани в затвора, ново социално включване е силно затруднено, а при някои невъзможно.
- Какъв тип характери по-трудно понасят карантина?
- По принцип всеки човек е уникален във възприятията и реакциите си. Според диспозиционната теория за личността има водещи черти, които определят преживяването и поведението на хората спрямо ситуациите. В този смисъл такива черти като екстравертност или интровертност, невротизъм или емоционална стабилност очевидно повлияват поносимостта на изолация. Но изолацията не е непременно лошо нещо. Всеки има нужда от усамотение понякога, от откъсване от външните дразнители, макар в днешно време това да е трудно поради многото потоци на информация. Помня, че даже някои затворници приемаха със задоволство "наказателната килия", т.е. изолация в изолацията, само и само да могат да останат сами.
- Има ли позитиви от психологическа гледна точка от двуседмична изолация?
- Ако приемем, че човек се нуждае от малко усамотение понякога, естествено, да. Други ползи извън медицинските могат да се търсят в социалнопсихологически план, когато намаляването на разпространението ще успокои някои хора.
- Ако човек все пак се зарази, какъв съвет бихте дали, за да не падне духом? Напук на фактите, че огромният процент заразени са се излекували, върлува митът, че е 100-процентово смъртоносен.
- Очевидно шансовете за заразяване не са нулеви, както вече се видя. Очевидно е и другото, че макар по-висока, смъртността при болните не е толкова ужасяваща. Що се касае до отношението на хората и личното преживяване, мога да кажа, че това е много индивидуално и хората реагират различно. Няма универсални рецепти за преодоляване на усещането за "загуба на контрол" или обреченост. Това обаче са крайни състояния. Човек би се чувствал по-добре, ако мисли, че може да противодейства някак. В този смисъл грижи за личната хигиена, даже ако са поддържане на имунната система с физическа активност и витамини, психологически са полезни и имат ефект за намаляване на тревогата.
- Според вас справи ли се адекватно светът пред опасностите от коронавируса?
- Трудно може да се каже на този етап. Фактът, че СЗО не обявява пандемия, може би е показателен за някакъв контрол. Тук струва ми се "светът" е абстракция и е по-правилно да се говори дали отделните страни се справят. Доколкото знам, в Китай мерките са драстични, в Италия също правят възможните ограничения. По принцип светът винаги се е справял. Нека си припомним ебола, зика, птичия и свинския грип. Сега са минало, общо взето.
- Какъв извод може да се направи от паниката и медийната истерия?
- Не бих казал, че има паника в класическия смисъл на масово поведение. Естествено хората реагират с тревога, а някои прекаляват с излишъци. Става въпрос за това, че има по-лабилни психически, които са податливи на паника, и това се видя например като запасяване с храни и медикаменти. Колкото до медиите, към които по принцип съм много критичен, намирам, че се "държат" балансирано и професионално. Подозирам обаче, че ако се появят нови случаи на зараза, някои ще се изкушат да ги "експлоатират" с комерсиалната цел гледаемост. Вижте, тук е важно хем да се информират хората, за тяхно добро (както каза проф. Начев "хората се научиха да си мият ръцете"), хем да не се прекалява. Прекаленото акцентиране може да има две лоши последици: нагнетяване на напрежение и загуба на сетивност като форма на психическа защита.

Кой е той

Проф. Минко Хаджийски е преподавател в катедра "Психология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Специалист е в сферата на социалната психология. Има над 20-годишен стаж в системата на затворите, работил е на позиция социален инспектор, отговарящ за възпитателно-корекционната работа с осъдени на лишаване от свобода, както и за тяхната ресоциализация. Автор е на редица научни публикации, свързани с проблеми на психологията при лишените от свобода. Преди дни бе удостоен със званието "Почетен професор на Философския факултет" във ВТУ.