Легендарният скулптор Георги Чапкънов-Чапа: Не знам кога ще ме пусне депресията, но живея с надежда!

Моят светец свети Георги пак все ме спасява

"Не знам кога ще ме пусне депресията, но живея с тая надежда." Тези думи сподели легендарният скулптор Георги Чапкънов-Чапа, който от месец и повече не е на себе си. Душата му се измъчва от много неща, а най й тежи обявеното в страната извънредно положение.
"Не знам къде се намирам. В изключително тежко състояние съм, което някои определят като депресия. Липсват ми срещите, вижданията с приятели. А като е и мрачно времето, съвсем се скапвам. Стоя по цял ден в ателието, но не мога да се успокоя с работа. А имам много - както знаете, сега извайвам паметник на Васил Левски в Троян", призна славният ни скулптор.
Само преди месеци той отново се сблъскал със здравословен проблем, заради който едва не се пренесъл в отвъдното. "Моят светец свети Георги пак ме спаси, все го прави. Щях да най-накрая да отида при покойната ми съпруга, но учудващо ми се размина отново. Явно не ми е писано сега да умирам", сподели Чапа.
Той не пожела да разкрие диагнозата си, но уточни, че вече е във форма и ще "сръбне" за празника по малко алкохол.
"Сега се надявам приятелите да не ме забравят на днешния ми празник. Дано ме поздравят и внуци, и деца. Те не ме забравят. Всички сме голяма рода. Но това е положението - като остарява човек, все по-често се замисля за тъжни неща", сподели 77-годишният интелектуалец.
Големият ни скулптор се надява с отпускането на извънредното положение и времето да се оправи, тъй като му липсват слънце и топлина. "Аз лятно време най-вдъхновено работя. Тогава сякаш съм и по-здрав, понеже съм много зиморничав, не обичам студа. Но често си мисля за края. Моля се Богу да стане лесно, ако може, в съня ми. А пък дотогава каквото мога, ще свърша. Дано имам сили да го направя, защото от дума на дума станах стар човек", смее се сладкодумният скулптор.
Потомъкът на стар непокорен род преселници от Одрин във варненското село Вълчидол вярва в Господ и в своя любим свети Георги. "Всеки ден им се покланям, че са милостиви към мен. Два пъти Бог ми е спасявал живота, опази ме от ужасни неща. Същото е и със свети Георги. Дано това продължи", надява се Чапа.
Едно от последните неща, с които в момента скулпторът се занимава, е паметникът на Васил Левски. За него "България Днес" писа първи още през март миналата година. "Троян е длъжен на Апостола - основал е комитет, живял е в църквата. Работя по този проект. Интересно ми е как 100 години никой не направи това, а е имало предложение още от 1929 г. Левски е бил в Троян повече от 15 пъти, основал е комитет, пял е в троянската църква, имал е приятели и съмишленици, основал е и комитет в Троянския манастир и от него тръгва към своята къкринска Голгота", смята творецът.
В момента само работата крепи Чапкънов. Той всеки ден живее и с мисълта за покойната си жена Снежа, която си отиде от този свят през 2014 г. "Светът ми се срина след нея. Освен всичко и проблемите около единия ми син Константин. Имам чувството, че ако Снежето беше жива, нищо лошо нямаше да ни се случи. Тя беше нещо като стожер на всички", тъжен е Чапа. И все пак скулпторът живее с надежда за по-добри времена. "Усещам самотата, но добре, че имам верни приятели. Сега, като всичко отново се разпусне, като отворят кръчмите, първото нещо, което ще направя, е да изпия по едно с другарите ми. В крайна сметка човек не знае колко му остава. Дано Бог е милостив", надява се големият ни скулптор.