Депутатът и биограф на царя Станко Михайлов на 89 г.: Два пъти спасявах Дамян Дамянов от самоубийство

14 пъти минах през смъртта, обявиха ме за враг на ЦК на БКП

"Два пъти спасявах от самоубийство великия Дамян Дамянов. Единия път пред очите ми искаше да нагълта газта от една запалка. Аз му я избутах от ръката и взехме и двамата да плачем. Особено тежка душевна криза преживя през 1984-а, депресията буквално го разтрошаваше."

Това сподели на годишнината от кончината на големия поет един от най-добрите му приятели - писателят и бивш депутат Станко Михайлов. Самият той само преди дни навърши 89 години.
"Много близки бяхме с Дамян. Когато той искаше да свърши със себе си, потърсих помощ от министър Георги Йорданов. И с подкрепата му направих филм за Дамян. Тогава трябваше да се преборя с цяла клика от клеветници и интриганти. Почти всички писатели бяха против Дамян и съответно против филма за него. Ето, сега мога да кажа, че Георги Йорданов беше единственият партиен и държавен ръководител - и то от висок ранг, който с доблестта си, с човешкото си отношение подари на Дамян още 12 години живот след двата му опита за самоубийство", обясни Михайлов, като не пропусна и да се пошегува с приятелството им.

"Помня и смешни наши неща. Например с жените, те много си падаха по Дамян. И тъй двамата се запътихме една вечер на гости при една негова мадама, обаче заседнахме на петия етаж в асансьора. Там преседяхме два-три часа, додето ни изстинат мераците. После се прибрахме", смее се Михайлов.
Друг добър приятел в годините за него се оказва Радой Ралин. "Обичах го като брат, но и много съм му се сърдил. Ами че може ли да те срещне и да чуеш да боботи през улицата: "Мокриш ли котето, а?". Знам че беше закачка и сеирджилък, какъвто само на човек като него отиваше, ама всеки път му се ядосвах. А най-големият парадокс е този, че той мене "кръсти" - "Съдбата на жените" - така се казваше един френски филм. Така ми викаше. Но каквито и да сме ги вършели двамата, като сме се правили на големи мъже, никой от нас не е бил в същността си аморален", спомня си днес бившият политик.
Станко Михайлов е депутат от 39-ото народно събрание от листата на НДСВ, автор на множество книги и документални филми, изявявал се е и като сценарист и актьор в игралното ни кино. Автор е и на книгите за Симеон Сакскобургготски, с които спечели прозвището "царският биограф".

"Пръв показах Симеон Сакскобургготски и сестра му. Изпратиха ме да говоря с него в Мадрид, няколко книги съм писал за него, когато никой не знаеше и лимбата как му изглежда. Той не е това, в което го обвиняват, но само се чудя защо го унижиха толкова", разсъждава писателят.
Като носител на "Златно перо" на Съюза на българските журналисти Михайлов създава широк кръг познанства с цвета на интелектуалците у нас.
"Никога не съм бил подкупен. Преди години отказах да взема хонорара от един милион рубли за отпечатаната в Беларус книга за откритата от нас с Диана Димих международна група от 21 деца на световноизвестни личности, обявени за убити и безследно изчезнали в пламъците на Втората световна война. Отказах да взема и половин милион долара, предложени ми от собственика на аероагенцията "Балканим" на Пардо в Израел, за да направя филм за четири еврейски деца. Минах 14 пъти през смъртта и дори Евтим Евтимов го написа в "Пулс" това, бях заплашен от члена на ЦК на БКП Любомир Павлов с фразата: "Явлението Станко Михайлов да бъде ликвидирано!". Така станах и враг на БКП, само аз знам какво съм изпитал", твърди културтрегерът, близък приятел и с Блага Димитрова, Багряна, Стефан Данаилов, Руси Чанев, Петър Караангов, Владимир Каракашев и много други.

"Всъщност не станах артист заради Апостол Карамитев. Веднъж ми каза, че не съм особено талантлив, и аз реших да му повярвам", смее се Михайлов, който е свидетел на голямата любов на Карамитев.

"Това беше една Магда, моя съгражданка от Бургас. Сгодиха се с Апостол в София и тя заради него заживя в една малка приземна къщичка до пазара "Кирков". Отидох да я видя един ден и се разбрахме пак да се видим, но тая втора среща не се състоя - съобщиха ми, че е починала. Подробности не ми се разказват, защото сърцето ми се свива от болка всеки път като се сетя за тая жестока история. В разгара на подготовката за сватбата Апостол вече е бил решил да се ожени за друга - Маргарита Дупаринова, която бе 10 години по-възрастна от него. Магда умря много млада от туберкулоза. Голяма любов бяха двамата, но явно Апостол е знаел за болестта й. И друго да ви кажа - той съвсем не беше гей, изобщо, дори напротив. Това са измислици за него", твърди Михайлов.
Колкото до красивите жени в неговия живот, журналистът сподели. "Моята съпруга е една от тях. Но имах много смешни случки с Пепа Николова и Лиана Антонова. И за двете мислех, че гърдите им са изкуствени. На едната бях чувал, че си ги боцкала с парафин, а за Пепа, че слагала парцали. Голям майтап, като и двете, по различно време де, ми слагаха ръцете да се уверя, че няма такова нещо", спомня си писателя.
С днешна дата Станко Михайлов е на легло. За него се грижат жена му и синът му, който има три деца и всички много го обичат. "След катастрофата, която преживях в "Мъртвата долина" пред Лас Вегас, още нося последиците от удара и в тялото, и в душата си. И две книги съм подготвил още, но не знам дали изобщо ще видят бял свят", завърши изповедта си Станко Михайлов.