Мисис България Паолина Петракиева: Коронавирусът срина света ми за дни

КОЯ Е ТЯ

Паолина Петракиева е Мисис България Вселена 2010 и Мисис Юнивърс 2011. Носителка е на редица престижни награди, не спира да бъде част от благотворителни каузи, а кулинарията е нейната страст. Паолина, съпругът й и малката й дъщеричка изживяха същински кошмар, заразявайки се с коронавирус.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо Петракиева, успяхте ли да се възстановите от атаката на коронавируса във вашето семейство?
- Вече сме вкъщи, намирате ни в период на възстановяване, редица контролни изследвания и прегледи, но все още под уплахата на всичко, което преживяхме. За нас този вирус протече изключително тежко и тепърва ще се проследяват последствията, искрено се надявам да не са дълготрайни. Да, истина е, че при всеки протича индивидуално, в зависимост от възприемчивостта на организма и от поетата концентрация на вируса, но смело мога да твърдя, че Ковид-19 няма нищо общо със сезонния грип. Агресивен, устойчив и непредвидим - така бих го определила. И може би е игра на думи или игра на съдбата, но срещата с точно тази "корона" не съм искала по никакъв начин и всячески се стремях да се предпазя от нея. Уви, понякога човек предизвиква страховете си, но се успокоявам и с поговорката, че всяко зло (завършило благополучно) е за добро!

- През какво преминахте? Може ли да се каже, че живеете втори живот?
- Преминахме през голям шок, ужас и стрес, повече от месец... Бяхме заразени съпругът ми, аз и малката ни дъщеря, като при него нещата се развиха най-тежко. Въпреки че реагирахме сравнително навреме, и тримата се озовахме в Инфекциозна болница с развиващи се, сякаш ей така, от нищото, пневмонии. Първите две, може би най-кошмарни седмици, развихме какви ли не симптоми, като при мен бяха засегнати предимно горните дихателни пътища - жестока хрема, загуба на вкус и обоняние, силни болки в гърлото, кашлица. Съпругът ми пък поддържаше повече от седмица много висока температура, вследствие свръхреакция на имунната му система, наричана в медицината цитокинова буря, разви двустранна бронхопневмония на фона на няколко антибиотика и наистина беше на ръба! Кръвта му започна още в началото да се сгъстява вследствие на вируса, сатурацията му започна да пада, затова се наложи да бъде и на кислородно дишане, а за капак, като страничен ефект от последния животоспасяващ антибиотик, направи голямо възпаление на вените (тромбофлебит) и на двете ръце. Тук е моментът да спомена, че той е млад, здрав, без придружаващи заболявания и до този момент в болница не беше стъпвал.

- Подценяваме ли ние, българите, кризата със заразата?
- За съжаление обществото се раздели на два лагера, по-скоро с оглед на икономическите сътресения, които всеки един от тях понесе, отколкото от самата реална представа за мащабите на тази заплаха. Вирусът е факт, нито отслабна през летните месеци, нито изчезна, а многото неизвестни около него предполагат много по-голяма дисциплина, отговорност и предпазливост. Като човек, преминал през това изпитание, мога да посъветвам групата на подценяващите, да не бъдат толкова уверени, че точно на тях няма да се случи, защото видях с очите си как светът ми може да се срине за дни, за часове, без гаранции за нищо, и единствената надежда е в ръцете на лекарите, късмета и Господ! Затова и с такава дълбока искреност отправих всички тези благодарности към докторите и всички медицински екипи в Инфекциозна болница, които се погрижиха за нас в този тежък момент.

- Трябваше ли да се облекчат мерките и да се провеждат сватби, балове, кръщенета и футболни мачове пред голяма публика, а дискотеките да бъдат отново препълнени?
- Разбирам хората, които имат важни събития и не искат да ги пропуснат, но в условия на пандемия с такива застрашителни размери по-важното е да оцелеем, а празненствата могат и да почакат. Освен това много хора не си дават сметка, че има недостиг на специалисти, капацитетът на лечебните заведения, които са подготвени за тази борба, също е ограничен. Досега целта на мерките, предприети от правителството, беше точно с такава презумпция - да се предпази народът от евентуален бум, при който няма да има достатъчно легла, реанимационна апаратура и инфекционисти, които да поемат такава голяма вълна от заразени. Имайте предвид, че в най-добрия случай продължителността на тази болест е минимум 14 дни, което само по себе си е прекалено дълго време за престой в болница, а когато темпът на заразяване се засили, как ще издържи здравната система - никак, затова спазвайте мерките и се молете да не ви застига изобщо. Българинът е свикнал да подлага на съмнение всичко, докато не му дойде до главата.

- Добра идея ли е ново затваряне на градове и ново затягане на мерките, както в началото?
- Според мен най-строг трябва да е контролът на пътуващите и пристигащите извън и в страната, като най-добре би било да бъдат ограничени до най-наложителни и спешни случаи. Затваряне на градове, КПП е загуба на време и ресурс, който може да бъде насочен другаде. При дистанция и дисциплина от страна на населението, избягване на струпвания в затворени пространства не следва да има такова разпространение. Но тук огромна роля играе и личното самосъзнание на човек. Или имаш чувство на отговорност към себе си и към другите, или просто нямаш и разнасяш заразата. Само ако действаме синхронизирано като един отбор, ще можем да се справим с тази безпрецедентна криза.

- Какви поуки си взехте след всичко, което ви се случи?
- За пореден път се убедих, че интуицията ми е много силна и не ме лъже. За пореден път се убедих и че мекостта на характера ми може да ми изиграе лоша шега, затова място за сърдене няма и когато се срещнете с видимо болен човек, не губете време, не слушайте оправданията му, а просто бягайте надалеч, ако трябва, сигнализирайте, ако трябва, се изолирайте и го посъветвайте същото, както и да потърси лекарска помощ. Здравето и животът ни са безценни и колкото и тривиално да ви звучи, няма нищо, ама нищо по-важно от това.

- Оттук нататък какво следва в личен и професионален план?
- Голяма част от хората, които ме познават, отдавна знаят, че приоритет номер едно за мен е семейството. Да сме живи и здрави, да сме заедно, да се радваме на красивите моменти - това ме прави щастлива и удовлетворена. Разбира се, като всеки и аз имам планове и мечти, но нищо не правя на всяка цена, а и след всичко, което ни се случи, вече за никъде не бързам. Вярвам, че каквото ни е отредено, то ще намери начин да стигне до нас. Иначе, в професионален план, като част от екипа на кмета на най-големия по обхват столичен район - Панчарево, ме очакват редица предизвикателства, за които събирам сили и енергия, така че да оправдая очакванията към мен.
Затова бъдете благодарни и смирени, ценете времето с близките си, правете добрини и се уповавайте на Божията сила и закрила, всичко останало ще се нареди. Бъдете здрави и се пазете!