Мариус Донкин: Сами ремонтираме Народния театър

От Министерството на културата ни отказаха пари, имали сме си свой

Кой е той

Мариус Донкин е роден във Варна. През 1971 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Боян Дановски. Започва да играе в трупите на Драматичния театър в Пловдив и Театър "София". След това се мести в Народния театър "Иван Вазов", който след конкурс оглавява през 2016 г.

- Г-н Донкин, търся ви по повод появили се снимки, на които се вижда, че фигурите от фасадата на Народния театър са напукани и заплашват да се разпаднат.

- За съжаление не е само това. И статуите върху покрива са в лошо състояние. От снимките сте видели само пукнатините, но ако минете покрай театъра, ще забележите, че част от тях вече са ремонтирани. За други в момента върви възстановяване. Да се надяваме, че ще успеем да привършим съвсем скоро. За съжаление проблемът не е нов. Забелязахме пукнатините още миналата година и веднага реагирахме. Пратихме писмо до Министерството на културата с молба да ни отпуснат средства за ремонт, но получихме отказ. Отговорът беше в стил "имате си ваши пари в бюджета на театъра". Нищо че те са изкарани с труда на артистите и предназначението им е друго. Още повече че става дума за сграда, която е един от символите на държавата. След отказа се принудихме да отделим средства от бюджета на театъра, защото действително фигурите по фасадата са в окаяно състояние.
- От снимките се вижда, че по фигурите има огромни пукнатини, а парчета могат да паднат всеки момент на главите на минувачите.
- За радост вече има напредък с ремонта. Две от фигурите в ъглите на покрива са укрепени и възстановени. Другите две в момента са облицовани със скелета и се реставрират.
- Значи ли това, че Народният театър има средства и може сам да си позволи ремонт на фасадата?
- Не, нямаме средства, но... Миналата година, след като не получихме пари, се принудихме да облицоваме фигурите със стреч фолио, за да не паднат. Така успяхме да изкараме зимата и сега май месец започнаха ремонтите. Надявам се до октомври да приключим.
- Средствата от бюджета на театъра достатъчни ли си, получили ли сте дарения?
- Не, нямаше време да разчитаме на пари от граждани. То в тази коронакриза кой се занимава с дарения. Статуите обаче не питат дали е карантина и имаш ли пари. Те ще паднат, затова се наложи да реагираме спешно. Подготовката за самия ремонт почна още миналата есен, щом забелязахме, че статуите и фигурите се рушат. Трябваше и обществена поръчка да се направи, за да може всичко да е редовно. Слага Богу, че нямаше обжалвания, които да забавят нещата. При подобни реставрации се изискват специални лицензи от фирмите, затова и много участници в конкурса нямаше. Направили са дори и филм за ремонта. Какво е било, как се реставрира и накрая какво ще стане. Колеги са заснели всеки един етап, предстои да го покажем, щом дейностите приключат. Използват се дори и дронове, за да се огледат покривът и фасадата и следи за резултатите.
- Каква е причината да се разрушат така статуите? Нали през годините те са реставрирани?
- Предполагам начинът, по който са правени ремонтите. От друга страна, атмосферните условия си оказват влияние - топлина, студ, влага, вятър, дъжд, сняг. Колкото и да е як материалът, в един момент започва да поддава. Все пак статуите и орнаментите са от гипс и няма как да са вечни. Затова сега се използват материали със специални влакна, които да направят гипса по-устойчив. Истинско чудо е, че повечето фигури са оцелели вече над сто години след строителството на сградата. Явно тогава нещата са се правили далеч по-качествено.
- Как е състоянието в самата сграда? Ремонтът преди две години успя ли да реши проблемите?
- Нещата вътре също са много сериозни, но там нужните пари са колосални. Страшно много неща трябва са се оправят. Почваме от влагата, която прониква в цялата конструкция. Тя прониква под позлатените орнаменти, вън и вътре, и руши гипса. Затова според специалисти, с които съм разговарял, трябва спешно да се вземат мерки. Част от нещата бяха ремонтирани преди две години, но това не отменя нуждата от постоянна поддръжка. Най-належащото е да се реши проблемът с енергийната ефективност. Това са големи ремонти. Подмяна на прозорци, изолиране на стени, нова отоплителна система. Ние със собствени сили сме направили енергиен одит и технически паспорт на самата сграда, който да покаже какво и как трябва да се направи, но повече сами не можем. Това ще струва много пари, защото обемите на сградата са големи. Става дума за над 25 хиляди квадратни метра застроена площ.
- Казахте, че сте направили предварителни изчисления. Каква приблизително е сумата, необходима за ремонта?
- Милиони, и то доста. Освен това сградата е паметник на културата. Затова при ремонтите трябва да се използват специални материали и технологии, за да се запазят абсолютно същите и най-малките детайли. С нашия бюджет подобни пари не може да си позволим. Без някакъв европроект това няма как да стане. В тази ситуация с пандемията правителството едва ли ще намери пари.
- Това е сграда, която е един от националните символи. Как си обяснявате отказа на културното министерство да отпусне пари поне за досегашния ремонт?
- Това е от отговорностите и разбиране на проблематиката.
- Все пак тук не става дума за стотици милиони, че бюджетът да не може да си позволи запазването на подобна уникална сграда.
- Държавата трябва да има отношение към културата, за да ги отдели. В подреждането на приоритетните задачи не виждам подобно нещо.
- Какви са мотивите на министерството да ви окаже финансиране?
- Казаха ни още миналата година - пари няма. Вие имате голям преходен остатък в бюджета, вземете от там. Аз им отговорих: "Този преходен остатък е резултат от честния труд на актьорите и трябва да е насочен към основната ни дейност. Националният театър трябва да дава пример в това отношение". Докато си прехвърляха преписката, дойде октомври и не остана време. Все пак за подобен ремонт първо трябва обществена поръчка, а докато тя мине, дойде зимата. Затова се заехме да действаме с нашите средства. Нямаше как да не реагираме, защото съществуваше реална опасност статуите да започнат да падат върху главите на хората. За радост успяхме поне това да предотвратим.
- Ако приемем, че пари се намерят, колко време ще отнеме самият ремонт?
- Времето също е е проблем. Заради графика на театъра ремонти могат да се правят само през лятото, за да не се пречи на представленията. Става дума за огромен обем дейности и много стройна организация като време и като технологии. Затова и за една година трудно ще стане.
- Някаква непосредствена опасност има ли за сградата?
- Чак толкова не са зле нещата, но пък с отлагането, предполагам, нужните пари ще стават още повече.