Музикантът и депутат от ГЕРБ Калин Вельов: Фолкът да бъде солидарен с всички

Публикувана: 28.10.2020, 09:30 800 Автор: Лили Ангелова

Всички страдаме в пандемията и трябва да се съобразяваме

Кой е той

Калин Вельов овладява ударните инструменти едва 10-годишен и става перкусионист на детската група "Пим-пам" с ръководител Борис Карадимчев. Още като студент в Музикалната академия става първият барабанист на популярната група "Акага", с които работи 8 години. Калин е свирил и в бендовете на някои от най-големите звезди на родната сцена - Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Вили Казасян бенд, Слави Трифонов и "Ку-ку бенд" и други. Калин Вельов стана депутат от ГЕРБ през юли, след като влезе в редиците на ПГ на мястото на подалата оставка Джема Грозданова.

- Г-н Вельов, след като коронавирусът удари голяма част от политиците, страх ли ви е да присъствате на заседанията?
- Не ме е страх от вируса! Ходя в парламента сряда, четвъртък и петък, когато са ми пленарните заседания, и в комисиите, в които участвам, също присъствам редовно. Предпазвам се с нормалните мерки, като нося непрекъснато маска и редовно си мия ръцете и ползвам дезинфектант. Освен това спортувам постоянно, гледам да съм във форма - ходя в планината, карам колело, правя кондиционни тренировки, взимам натурални хранителни добавки, искам да съм максимално здрав и правя всичко, което зависи от мен. Такава ми е философията на живот от години, не е само по време на тази пандемия. Смятам, че това е достатъчно. Не бива да има паника и сред хората.
- Къде ви намирам в момента?
- В Хасково, ще започна среща с културните творци на града. Тези сбирки са с голямо разстояние между хората, задължително сме с маски, плюс това разговорите са навън, докато е хубаво времето. Това, за което съм в града, са инициативите, които предприех преди време, когато влязох в парламента. Почти два месеца се срещам с културни дейци - това са отворени дискусии, водим беседи и набелязваме проблеми, решения. Говорим за всичко в културата, като, разбира се, не подминаваме и хубавото, което е станало. Голяма част от хората са експерти в областта си и се вслушвам в мненията им. Съответно си правя списък, който имам амбицията да синхронизирам след месец с министъра на културата г-н Боил Банов и да говорим за програма с конкретни задачи, тя да бъде разпознаваема от всички замесени. Иска ми се програмата да бъде приоритетна, по същия начин, както се даде приоритет на образованието. Сега видяхме, че резултат от това имаше, дай Боже и в моята гилдия също да има успеваемост.
- Още в колко града ще ходите?
- Програмата ми е направена до 15 декември. Лошото е, че в тази ситуация с ковид не знам доколко още ще мога да продължа. Предстоят ми Търново, Габрово и Севлиево другата седмица. След това Варна и Шумен, Смолян, Сливен, Ямбол, Кърджали, Благоевград, Пазарджик. Бях във Видин, Враца, Русе, Плевен и продължавам. Списъкът ми е от 30 точки, в които обсъждаме какво може да се подобри в нашия сектор. А той е огромен, разнородна гилдия сме - театралите, музеите, библиотеките, читалищата, музикално-сценични изкуства, симфониети, фолклорни ансамбли, художници и т.н., и всеки има своите проблеми.
- Какво е отношението ви към затварянето на заведенията? Вече започва подписка от фолкпевците, които смятат, че по този начин им се взима хлябът?
- Тази криза, която се случва поради пандемията, тя удря всички. Как да кажа сега - няма изключения - и транспортният сектор е лошо ударен, ресторантьорите, културният също, туризмът и той. Само фармацията и ай ти секторът не са пострадали. Няма изключения, всички сме с последствия. Разбирам, че всеки, който се занимава с изкуство, го засягат мерките и не иска да се слуват това - и съм съгласен, че ако има приемлива алтернатива, тя ще е добре дошла. Но как да се случи това? Кое е разумното? В цял свят е същото. България не е някакво изключение. В чужбина затварят дори преди нас. И сега какво да кажем - "Хайде вие ще останете отворени" или "Няма да затваряме нищо". Какво правим тогава, кое е отговорното поведение? Нали трябва да има някакво разбиране и солидарност в цялата история.
- Съветвате фолкпевците да бъдат солидарни с останалите?
- Ами то няма друг начин. Ако излезем всички на протест, срещу кого заставаме? Срещу самите себе си. То държавата сме ние, целият народ сме в едно. Няма добро решение в този случай, животът е най-ценното нещо, което имаме. Как да действаме? Да се изпозаразим всички и да чакаме кой ще оцелее ли?
- Справедливо ли беше театралните салони да са наполовина пълни с хора с маски през човек, а в заведенията да няма подобни мерки?
- Не, разбира се. Затова казвам, че солидарност трябва да има и правилата да важат за всички.
- Фолкпевците са категорични, че няма да оцелеят, защото става студено и навън не могат да правят концерти.
- Единственото успокоително е, че това не е завинаги, и смятам, че тази криза е временна, както и всички мерки.
- Има ли нещо добро, което извлякохте от тази пандемия?
- Свободният сектор стана по-организиран. Освен това най-сетне хората се убедиха, че това да си плащат данъците и осигуровките е важно и за самите тях. Когато сме коректни към държавата, ще можем да имаме претенции и да разчитаме на нея след това в тежки моменти. Добро беше, че се видя, че това, от което се оплакваха в държавния сектор относно методиката им на заплащане, всъщност е било работещо и сега им липсва. Но целият държавен сектор в културата са в момента на една гарантирана базисна издръжка. Вярно е, че някои продължават да се оплакват, че не им е достатъчна, но като човек от свободния сектор казвам: "Е да де, но пък ние и това нямаме. Нямаме гаранция, можем да кандидатстваме само по проекти, които я ги одобрят, я не, но пък вие имате гарантирана сума, която, ако пандемията продължи две години, вие две години ще взимате сигурната си заплата плюс осигуровките, плюс всичко необходимо, за да оцелеете". При свободните артисти това го няма гарантирано. Т.е. дебатите са сложни, не е толкова просто за всички. И е много важно в такъв момент да не мислим егоистично само за себе си, а да гледаме цялостната картинка.
- Ето сега и при пенсионерите има допълнителни пари, държавата се е погрижила и за тях.
- Така е, да. Сигурен съм, че всички по веригата го оценяват.
- Как се отнасяте към критиката?
- Нормално се отнасям към критиката от страна и на колеги, и на други хора. Като човек от същия този сектор забелязвам, че ние сме саможиви солисти, самодостатъчни много често, трудно се организираме в представителство, не можем да говорим в един тон и затова ни е доста трудно. А когато искаме нещо добро да се случи, трябва по друг начин да действаме. Много е тъжно, когато има хора, които искат да работят за тези общи каузи и веднага биват заподозрени в измяна, предателство, егоизъм, лични облаги и какво ли още не. И то това всъщност е от много години, не е от сега за съжаление. Но аз специално имам цел и съм постоянен в намеренията си да променя към добро нещата в сектора. Искам да опитам това да се случи за времето, в което съм в парламента, докато съм в тази си позиция на депутат. Дори и да не успея, за мен е важното поне да се опитам да го направя.
- Слави Трифонов направи партия. Той ви поздрави в едно от предаванията си след влизането ви в парламента.
- Не съм се чувал със Слави. Виждам, че неговите сценаристи са много жлъчни към мен, но аз тая към него и към колегите музиканти от "Ку-ку бенд" не само респект и уважение, но и много топли чувства. В годините съм делял всичко с тези хора и това няма как да бъде забравено, приятели сме.