Проф. д-р Лилия Райчева: Живеем във време на инфодемия

"Минута е много" е сред трите най-харесвани предавания в историята на БНТ

КОЯ Е ТЯ

Професор доктор Лилия Райчева е родена в Чирпан. Завършила е журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет. Защитила е докторска дисертация в Московския държавен университет "Ломоносов". Специализирала е в Ню Йорк и Оклахома. От 1978 г. е преподавател във ФЖМК. Тя е автор на емблематичното телевизионно предаване "Минута е много". Член е на Съюза на българските журналисти. Между 2001 и 2008 г. е член на Съвета за електронни медии. Преди дни проф. д-р Райчева бе удостоена с Почетния знак на президента за значимия си принос в българската журналистика.

Виктория СТОЯНОВА

- Проф. Райчева, навършиха се 40 г. от първото излъчване на емблематичното предаване "Минута е много", чийто автор сте вие. Има ли място днес за подобно предаване в телевизиите?

- Годишнината бе отбелязана със седмата поред книга с въпроси и отговори от състезанието "Магията "Минута е много". Дължах този сборник на неговите многобройни почитатели, с които предаването не можа да се сбогува, защото бе внезапно спряно в края на 2011 г. с мъгляви обяснения от тогавашното ръководство на БНТ. Освен че бе носител на множество награди, то бе отличено и в представителното проучване за най-харесвано предаване в 50-годишната история на Българската национална телевизия - "Минута е много" бе класирано на трето място след "Всяка неделя" и "Панорама". И нещо любопитно - в едно национално изследване то бе определено като едно от най-добрите в българския телевизионен ефир. Забележителен рейтинг за предаване, което единствено от всички изброени вече не се излъчваше!

- Какво липсва на днешните телевизионни предавания?

- Зрителите сега са информационно пренаситени и много бързо биха изгубили интерес, ако няма интересен замисъл и силна реализация. Развлечението твърде често е притиснато в матрицата на чуждестранни формати, донякъде несвойствени за душевността на нашата аудитория. Но ако човек има нагласата да търси нещо стойностно, има какво да намери.

- "Минута е много" е единствено по рода си предаване, тип игра, просъществувало най-дълго в родния ефир. На какво според вас се дължат тази магия и успех?

- "Минута е много" е най-дълголетното българско телевизионно състезание, правено по оригинална авторска концепция, възпитаващо у поколения българи дух на честна надпревара сред знаещите. Навремето то бързо стана популярно, защото предложи нов стандарт в съществуващите дотогава игри. Отдадеността на екипа спомогна хубавата идея да не се комерсиализира въпреки изкушенията. Състезателите си останаха главните действащи лица - тяхната подготовка и ентусиазъм спомогнаха много за уникалния формат на играта. Не комерсиалността, нито подаръците стимулираха наплива от желаещи да попълнят предварителните тестове за допускане до участие, а желанието да премерят силите си в човешкото познание. Благодарна съм, че зрителите ни подкрепиха в тази наша мисия. Бяхме постигнали интерактивност далеч преди интернет да се всели във всекидневието ни. Няколко поколения израснаха с нашите въпроси.

- Днес стои ли въпросът с възраждането на предаването?

- Малко преди 22 февруари тази година - рождения ден на "Минута е много", когато бе отбелязана 40-годишнината на състезанието, получих официално писмо, че БНТ не разполага с технически и финансови възможности за неговото възстановяване. Трябвала им само марката, но не и оригиналният формат. В програмата на обществената телевизия има ниша за познавателно състезание. Така се появи "Последният печели". Макар да е компилация от съществуващи формати, то съумява да предложи интелигентно водена надпревара между начетени хора, направлявана от талантлив водещ.

- Петър Вучков е сред най-емблематичните водещи. Как се спряхте на него?

- Трудът на екипа се представяше от постоянните лица на състезанието - неизменния му водещ Петър Вучков и младия талантлив актьор Стефан Спасов, препоръчан от самия него. Макар и със своя артистична кариера, Петър Вучков показа през годините какво означава не само да си прецизен и отговорен в работата си, но и до каква популярност можеш да доведеш предаването, когато го обичаш. Още като студентка забелязах Петьо. Направиха ми впечатление неговият характерен тембър, динамичност, любознателност, но най-вече - неговата дисциплина и отговорност. Тези негови качества допринесоха много за "Минута е много". Зрителите така и не усетиха зад доброжелателната му усмивка, че той претърпя два инфаркта и че премина през много превратности на съдбата.

- Безспорно човечето от предаването се помни от поколения. Но каква реплика би казало то за днешната ситуация, пред която е изправено човечеството? "Минута е много" или?

- Още от началото на състезанието ми хрумна да включа помощник на водещия - анимираното човече, напомнящо с гласчето си за Бърборино от радиопредаванията в детските ми години. Посланието "Минута е много" е още по-актуално днес, в условията на компресия на времето и неговата динамика. Надявам се да се сведат до минимум ситуациите, в които то трябва да реагира с "Ами сега?" или с "Грешка!". Може би най-подходящата реплика сега би била "Няма време". А защо не и "Браво!" - има толкова много примери за добре свършена работа!

- През последните години България не се нарежда на престижно място по свобода на медиите. Какви са вижданията ви за медийната среда у нас и откъде произтича проблемът?

- През 2006 г., годината преди присъединяването ни към Европейския съюз, страната ни е на 36-о място (от 168 държави), а след нея са Франция (37), Италия (40), Испания (42) и дори САЩ (56). През 2007 г. България е вече 51-ва в класацията и тенденцията на падането се увеличава - през 2009 г. - 68-о място, а през 2014 г. - година на протести и на избори за Европейски парламент - вече сме на 100-но място. Тази динамика все още не е сериозно анализирана. Да, медийната среда у нас е проблематична и за това причините са комплексни - законови, регулаторни, технологични, икономически и професионални.

- Успяват ли днес журналистите у нас да се противопоставят на цензурата, или напротив?

- Никак не е лесно за тези, които искат да се придържат към професионалните стандарти. Но не е невъзможно. На редица форуми се е отбелязвало, че автоцензурата, инертността, пускането по течението са много по-опасни от ограниченията, привнесени отвън. Неслучайно сега се обръща внимание на инфодемията, която може да има по-тежки психологически последици от пандемията с коронавируса. Сега медиите като че ли се надпреварват да плашат хората с негативни послания или, образно казано, да се хранят от техните страхове. Много важно е в процеса на осъвременяване на Закона за радиото и телевизията да се включат ясни текстове за независимото финансиране и устройство на обществените медии, както и за гарантиране независимостта на журналистите, работещи във всички електронни медии.

- Президентът Румен Радев ви удостои с Почетния знак на държавния глава заради постиженията ви, свързани с българските медии и журналистика. Очаквахте ли това признание?

- В днешно време работата в областта на медиите не е самотно занимание. А работата за екрана е комплексна - резултат от труда на много хора. Така е и с образователната система. Затова възприемам отличието като признание за съвместната ни екипна работа и за телевизията, и за университета.