Колекционерката Румяна Христова: Събрах 17 000 захарчета от 68 държави

Имам президенти и футболисти в сбирката си 

Коя е тя

Румяна Христова е на 41 г., от Карлово. Работи като аниматор в туристически комплекс "Старинно Карлово", но в свободното си време колекционира пакетчета със захар. Колекцията й датира от 26 г. За това време успява да събере близо 17 000 захарчета от 68 държави, които са с общо тегло над 90 килограма.

Виктория СТОЯНОВА

- Румяна, как и защо започнахте тази необикновена колекция?

- Бях 14-годишна, това беше през 1994 г. в Клисура, учех в Икономическия техникум, когато за първи път започнах да ходя по кафета. По това време имаше много интересни жълти захарчета с животни. Тогава нищо не пиех със захар. Само ги събирах. Впоследствие където и да отида, си взимах захарчета и ги прибирах в една кутия. В един момент установих, че имам много разнообразни пакетчета. В началото колекцията ми беше съставена от предимно български, но все още не смеех да казвам, че събирам захар, защото звучи странно. След това навлезе интернетът, запознах се с колекционери от цял свят и стана по-интересно. Завързахме приятелства, срещи.

- Има ли захарче, което още нямате?

- Имам 16 677 захарчета от 68 държави, бих искала да имам от всички останали държави. Бройката нараства постоянно.

- А кое е най-важното ви и скъпо на сърцето захарче?

- Интересно ми е, когато попадам на различни форми, не всички са правоъгълни и квадратни. Има сърцевидни, пръчки, прозрачни, като близалки. И когато открия някоя различна форма, която нямам, то ми става най-ценно.

- Какви са най-интересните, които имате?

- Имам с президентите на Америка, имам серии със забележителности на Рим и Барселона. От България най-интересните ми са футболните серии, за всяко световно или европейско първенство по футбол има захарчета с всички участващи страни. Тогава отивам и купувам 2000-3000 захарчета, за да събера всички държави.

- Скъпо ли е това начинание?

- Не, дори доста евтино. 1000 захарчета са около 5-6 лв. Знаете, че по принцип ги дават безплатно. Често ми се е случвало да си купя кафе не защото ми се е пиело, а защото виждам, че захарчето го нямам. Някой път моля да ми дадат, не са ми отказвали. Повтарящите се пакетчета ги използвам в домакинството.

- Къде ги складирате и трябват ли им по-специални условия за съхранение?

- Доста място заемат, всички са подредени в джобове и в класьори. Подредени са и по държави. Имам проблем с това, защото заемат място, държа ги в шкафове. Мястото трябва да е сухо, защото през годините захарта се овлажнява и се разваля.

- Как гледат близките ви на това увлечение?

- Оказа се, че на никой не му е странно. Харесват го. Където и да пътуват близки и приятели в чужбина, никога не забравят да донесат захарче.

- Кандидатствала ли сте за "Гинес"?

- Нямам претенции за "Гинес", засега не ми е на дневен ред. Никога не ми е стояло като цел. Знам, че е свързано с много документация, нотариуси и т.н.

Когато реших, че искам да разменям захарчета с други хора, започнах да търся колекционери в България. Открих много малко хора, около 5-6 човека. В света има много колекционери на захар, има колекция от 100 000 бройки, но те събират пакетчетата празни. Затова си мисля, че моето е по-различно, всички са пълни със захар. Така се запознах с един колекционер от Русия, доколкото разбрах, е забранено по пощата да се изпраща захар към Русия, затова организирахме пътуване, отидох, видяхме се, разменихме си 4 кг захар.

- На Коледа сте получили интересен подарък от непознат.

- Непознат човек реши да ми даде своята колекция от 3000 захарчета, след като се е отказал да събира повече. Случва се постоянно непознати хора, разбрали за моята колекция, да ми пращат захарчета. И мога да кажа, че независимо от голямата бройка, ако видя определено захарче, винаги мога да кажа дали го имам, или не.